Направо към съдържанието

Секирник

Секирник
Секирник
— село —
„Свети Никола“
„Свети Никола“
41.4381° с. ш. 22.7939° и. д.
Секирник
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаБосилово
Географска областСтрумишко поле
Надм. височина202 m
Население1194 души (2002)
Пощенски код2433
МПС кодSR

Секирник (изписване до 1945 година: Сѣкирникъ, на македонска литературна норма: Секирник) е село в община Босилово на Северна Македония.

Селото е разположено в Струмишкото поле, източно от Струмица.

През XIX век селото е чисто турско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Секирник (Sékirnik) е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 183 българи, 56 мюсюлмани и 13 цигани.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Сѣкирникъ е населявано от 730 жители, всички турци.[2]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Секирник живеят 15 турци, а останалите жители на селото са българи.[3]

В 1932 година е построена църквата „Успение Богородично“.[4] Една икона в храма е дело на Васил Зограф.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 1194 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 1193
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 1

На 8 декември 2007 година, въпреки че в Секирник няма католици и след седемгодишна съпротива от страна на местното население, в селото е осветена католическата униатска църква „Свети Никола“.[7]

Паметник на русалията в Секирник

От 2010 година през август селото е домакин на ежегодния фестивал на русалиите Среща на русалии – фолклор (Средба на русалии – фолклор).

Родени в Секирник
  • Боро Сичтуров (1921 – 1944), югославски партизанин, Струмишки партизански отряд[8]
  • Велин Динишев, деец на ВМРО[9][10]
  • Славчо Трайков (1921 – 1944), югославски партизанин, Струмишки партизански отряд[8]
Починали в Секирник
  • Матей Михаилов Гашпаров, български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[11]
  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 188 – 189.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X.
  3. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 244.
  4. Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 202. (на македонска литературна норма)
  5. Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 219 – 220. (на македонска литературна норма)
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  7. Осветена новоизградената католичка црква во Секирник // Утрински вестинк. 9 декември 2007 г. Архивиран от оригинала на 2014-02-27. Посетен на 24 февруари 2014 г.
  8. а б Струмички партизански одред. Струмица, Сојуз на борците од НОАВМ и граѓани продолжувачи, 2018. с. 149.
  9. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 713.
  10. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 939.
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 108, л. 55