Направо към съдържанието

Сенокос (община Врабчище)

Вижте пояснителната страница за други значения на Сенокос.

Сенокос
Сенокос
— село —
Панорама на Сенокос.
Панорама на Сенокос.
41.883° с. ш. 20.893° и. д.
Сенокос
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаВрабчище
Географска областГорни Полог
Надм. височина539 m
Население1634 души (2002)
Пощенски код1235
Сенокос в Общомедия

Сенокос (изписване до 1945 година: Сѣнокосъ; на македонска литературна норма: Сенокос; на албански: Senokosi, Сенокоси) е село в община Врабчище, Северна Македония.

Селото е разположено северно от Гостивар в източното подножие на планината Шар на левия бряг на река Маздрача.

В края на XIX век Сенокос е преобладаващо албанско село в Тетовска каза на Османската империя. Между 1896 и 1900 година християнското население на селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сѣнокосе има 42 жители българи християни и 380 арнаути мохамедани.[2]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 5 сръбски патриаршистки къщи.[3] В 1905 година всички християнски жители на селото са привърженици на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сенокос има 48 българи екзархисти.[4]

В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Сенокос е център на община от 7 села в Долноположкия срез и има 62 къщи с 315 жители българи и албанци.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 1634 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 2
албанци 1602
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 2
други 28
  1. Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 212.
  3. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124-125. (на френски)
  5. Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии, София, 1929, стр. 24.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови Архив на оригинала от 2008-09-15 в Wayback Machine..