Систан и Балучестан
| Систан и Балучестан سيستان و بلوچستان | |
 | |
| Страна | Иран |
|---|---|
| Регион | 5 |
| Административен център | Захедан |
| Площ | 181 785 km² |
| Население | 2 534 327 души (2011) 13,9 души/km² |
| Шахрестани | 19 |
| Часова зона | UTC+3.30 |
| Телефонен код | (+98) 54 |
| Официален сайт | www.sbportal.ir/en/home |
| Систан и Балучестан в Общомедия | |
Систан и Балучестан (на персийски: سيستان و بلوچستان) е един от 31 остани (провинции) на Иран. Разположен е в югоизточната част на страната. С площ от 181 785 km2 е един от големите остани на Иран. Населението наброява около 2.5 млн. души, 49% от които живеят в градовете на остана.[1][2] Административният център на провинцията е град Захедан.
История
[редактиране | редактиране на кода]Провинцията е съставена от две области, всяка от които има своя история.
Систан е част от историко-географски регион Систан, разпростирал се на териториите на днешните Иран, Афганистан и Пакистан. Част от него, разположена около езерото Хамун и руслото на реката Хемланд в сегашния Систан и наричана в древността Дрангиана (или Зарангиана), се споменава в надписите в Бехистун и Персеполис от времето на Дарий I като една от източните територии на Ахеменидската империя. Дрангиана е завладяна от Александър Македонски през 4 век пр.н.е., около средата на 2 век пр.н.е. става част от Партското царство на Аршакидите.[3] Названието Систан е производно от Сакастан, страна на арийските племена на саките, завладели територията през 128 пр.н.е.[4]
Систан процъфтява през епохата на Сасанидите до нашествието на арабите през 7 век. Последните два века от арабския период територията минава през управление на няколко относително независими ирански династии. През 11 век територията е превзета от тюркската династия на Селджуките. През 13 век Систан претърпява разрушителното монголско нашествие. В началото на 16 век управлението на Систан е поето от династията на Сефевидите, а през 18 век на власт идват Афшаридите.
Ирански Балучестан е част от историко-географската област Белуджистан, която е разделена между Иран, Афганистан и Пакистан. В древността територията на Балучестан е известна като Мока (Мака), а по-късно – като Мокран (Макран). Сегашното си име, означаващо страна на белуджите, тя придобива през Средните векове, когато тези племена стават преобладаващи в региона. В надписите в Бехистун и Персеполис Мока е спомената като южна крайморска територия на Ахеменидската империя. Като част от Персия Мокран се владее от династиите на Селевкидите, Аршакидите, Сасанидите и преминава през арабското владичество. Мокран остава относително самостоятелен, когато в останалата част на Иран управляват Селджуките и монголските ханове. През 13 век Марко Поло описва региона като проспериращ с процъфтяваща търговия.[4][5]
Географското положение на Мокран, който служи като граница между тогавашните Индия и Иран и мост между иранското плато и арабския полуостров, е от значение за политиката на местните владетели, които при вътрешните си конфликти търсят външна подкрепа от различни държави. За влияние над тях се борят Оман, Иран и Индия, а в началото на 19 век със своите политически и икономически интереси се намесва и Великобритания. Сегашните граници на ирански Белуджистан се очертават в края на 19 век, по време на Каджарската династия. Етническият елит на белуджите обаче не приема иранския суверенитет над своите територии и се съпротивлява, като организира редица бунтове и размирици през 19 и 20 век.[5]
География
[редактиране | редактиране на кода]
Провинцията е с площ 181 785 km2, намира се в югоизточната част на Иран. На север граничи с Афганистан и остан Южен Хорасан, на изток с Пакистан, на запад с останите Керман и Хормозган, на юг има 300 km морска граница на Оманския залив.
Регионът е основно планински. На 45 km от град Хаш се намира вулкан Тафтан. Двата му върха Наркух и Матеркух са съответно с височини 4100 м и 3950 м.[6] На границата с Афганистан се намира блатисто-езерната територия Хамун. В Иран тя има статут на защитена природна територия съгласно Рамсарската конвенция.
Климатът на по-голямата част от територията е сух и пустинен. Максималните летни температури стигат до над 40 °C. Минималните зимни температури рядко стигат нулата, средните са около 12 °C. Най-студеният град на провинцията е Захедан, а най-горещият е Ираншахр. Валежите са основно през зимните месеци. Те са нерегулярни и неравномерно разпределени по територията на остана и намаляват от запад на изток. Средните количества годишни валежи са около 70 мм. В шахрестаните Хаш и Захедан те са около 120 мм. Най-малко валежи, около 50 мм, са в шахрестан Забол.[7]
Административно деление
[редактиране | редактиране на кода]
Останът е обединение на две области – северната е на територия, исторически известна като Систан; южната Балучестан е част от разделената между Иран, Афганистан и Пакистан историко-географска област Белуджистан.
Всеки остан в Иран административно се дели на шахрестани. Всеки шахрестан се състои от по-малки административни единици – бахши. Административният център на шахрестан е град, който носи името на шахрестана. Общият брой на шахрестаните е 19, като Систан се състои от 5 шахрестана, а Балучестан от 14. Административният център на остана е град Захедан.
| Шахрестан | Площ (km2) | Население | Град/Бахш |
|---|---|---|---|
| Захедан | 31250 | 622855 | 2/3 |
| Фанудж | 7730 | 45637 | 1/2 |
| Ираншахр | 18475 | 119978 | 3/3 |
| Забол | 344 | 171940 | 2/1 |
| Сараван | 16096 | 175728 | 3/3 |
| Сиб и Суран | 6780 | 73189 | 2/2 |
| Никшахр | 12280 | 263963 | 3/4 |
| Чабахар | 9739 | 291910 | 2/3 |
| Гаср-е Ганд | 6110 | 59504 | 1/3 |
| Далган | 11780 | 75813 | 1/2 |
| Хаш | 23105 | 155625 | 2/3 |
| Сарбаз | 8594 | 148259 | 3/4 |
| Мехрестан | 6101 | 62765 | 1/1 |
| Конарак | 11567 | 82001 | 1/2 |
| Мирджаве | 6054 | 39873 | 1/3 |
| Зехак | 945 | 75419 | 1/2 |
| Нимруз | 8175 | 45466 | 1/2 |
| Хамун | 4987 | 41520 | 1/1 |
| Хирманд | 1100 | 68000 | 1/2 |
Население
[редактиране | редактиране на кода]Съгласно националното преброяване през 2011 г. населението на провинцията е 2 534 327 души, от които 1 243 079 души живеят в градовете, 59,1% са на възраст между 15 и 64 години, 3,2% са над 65 години и 37,6% са под 15 години. Средният годишен приръст на населението между 2006 и 2011 г. е 1,05 %, плътността е 14 души/km2.[2] 71,56% от населението на Систан и Балучестан е грамотно (възрастова група над 6 г.).[9]
Населението на остана се състои от перси и балучи. Мнозинството на населението са мюсюлмани, като персийците са основно шиити, а балучите са сунити. Освен персийския език в южните райони на остана е широко разпространен белуджки език. Говори се също на местните диалекти – систански, хорасански и др.[10]
Всяка от двете области на остана има своя самобитна култура, чиито традиции широко се спазват в ежедневието. Голяма част от населението, особено в Балучестан, са племена, които водят номадски начин на живот.
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Систан и Балучестан е една от най-бедните и икономически слабо развити провинции на Иран.
Провинцията има благоприятни условия за селскостопански дейности през всички сезони. В шахрестан Сараван растат около 60 сорта фурми и районът се смята за център на производство на известния сорт Мазафати. В градините на шахрестан Чабахар се отглеждат банани, манго, гуава, папая. В остана се произвеждат също така зърнени култури, бобови, голямо разнообразие плодове и зеленчуци. На територията на остана растат популярните заради техните хранителни и лечебни свойства алое вера и моринга.[11][12]
Промишлеността е представена с два отрасъла: лека промишленост с шивашки, текстилни, химически предприятия и ръчни занаяти; добивна промишленост, разработваща мините за мед, хромити, манган, мрамор и др.[13] За стимулиране на икономиката се изграждат специални промишлени зони из цялата провинцията.[14]
Разположението на някои от районите на Балучестан на море е предпоставка за развитие на рибовъдство и риболов.[15]
В пристанищния град Чабахар се намира свободна търговска зона.
В градовете Захедан, Забол, Ираншахр и Чабахар има летища. От Захедан до Пакистан има железопътната линия.
Образование
[редактиране | редактиране на кода]
- Университет на Систан и Балучестан[16]
- Заболски университет[17]
- Ислямски свободен университет в Ираншахр
- Ислямски свободен университет в Захедан
- Захедански медицински университет
- Заболски медицински университет
- Международен университет в Чабахар
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В провинцията се намират много исторически забележителности, археологически обекти, древни руини и паметници на архитектурата.
Сред природните забележителности е Хамун-е Пузак, блатисто езеро в пустинна област на границата с Афганистан.
-
Замъкът Се Кухе, Забол -
Замъкът Мачи, Забол -
Замъкът Насери, Ираншахр -
Крепостта Саб, Сараван -
Езерото Хамун-е Пузак
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Statoids.com
- ↑ а б Statistical Center of Iran, архив на оригинала от 16 януари 2014, https://web.archive.org/web/20140116080404/http://iran.unfpa.org/Documents/Census2011/2011%20Census%20Selected%20Results%20-%20Eng.pdf, посетен на 9 февруари 2021
- ↑ Encyclopædia Iranica, R. Schmitt „DRANGIANA“
- ↑ а б Iran Chamber Society
- ↑ а б Encyclopædia Iranica, Brian Spooner, BALUCHISTAN i. Geography, History and Ethnography
- ↑ Biabangard, H.; Moradian, A. „Geology and geochemical evaluation of Taftan Volcano, Sistan and Baluchestan Province, southeast of Iran“. (26 ноември 2008). Chinese Journal of Geochemistry. 27 (4): 356 – 369. doi:10.1007/s11631-008-0356-z.
- ↑ ((fa)) Hamshahri Online
- ↑ ((fa)) Шахрестани на Систан и Балучестан
- ↑ Selected Findings of the 2011 National Population and Housing Census
- ↑ ((fa)) Език и религия на Систан-Балучестан
- ↑ Agriculture in SB
- ↑ ((fa)) Селско стопанство на Систан-Балучестан
- ↑ Mining in SB
- ↑ Industries in SB
- ↑ Fishery in SB
- ↑ Университет на Систан и Балучестан // Архивиран от оригинала на 2010-01-19. Посетен на 2017-01-21.
- ↑ Заболски университет[неработеща препратка]