Уикипедия:Интерфейсни администратори: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Текуща версия към 13:47, 12 януари 2021

Първи стъпки

Правна рамка

Енциклопедично
съдържание

Уикиетикет

Редактиране
на страници

Портал на
общността

Навигация

Потребителски групи:

Обсъждания и заявки:

Обсъждания с консенсус:

Обсъждания с гласуване:

Правила за гласуване
Решения за политиката
Вотове на доверие/недоверие: патрульори
администратори
бюрократи
проверяващи
редактори

Други:

Съкращение: У:ИА, У:ИНТАДМ

Промени в JS, CSS и JSON кода в Уикипедия може да искате или предлагате на страницата за заявки към администраторите или в ГитХъб.

Съобщение, извеждано от малуера Petya.A. Потребителят е уведомен, че информацията на компютъра му е шифрирана и може да бъде възстановена само срещу определена сума.^[1]

Интерфейсните администратори (на английски: interface administrators) са малка група потребители, които единствени имат право да редактират системните и потребителски страници с JavaScript, CSS и JSON код.^[2] Този код е особено важен за правилното функциониране на Уикипедия: чрез него се настройва обликът на енциклопедията, но също е реализирана голяма част от функционалността, включително различните инструменти в помощ на редакторите като Съветник, Категориен майстор, Подобрен списък за наблюдение, Бързо патрулиране, Бързолик и други.

Тъй като се изпълнява от браузърите на всеки посетител на Уикипедия, без значение дали има регистрирана потребителска сметка или не,^[3] JavaScript кодът – а също донякъде CSS и, при определени обстоятелства, JSON – има огромен потенциал за въздействие. Проблеми може да възникнат и в резултат на неволни грешки, но най-голяма опасност представляват целенасочени недобросъвестни действия. Самите проблеми може да варират от сравнително безобидни нарушения във функционирането на сайта или в изгледа му до установяването на пълен контрол върху компютрите на ползвателите на Уикипедия. Последното, в частност, позволява злоупотреба с техните изчислителни ресурси, кражба на съдържащата се в тях информация, или дори изнудване на потребителите със заплахи информацията им да бъде безвъзвратно унищожена или направена публично достъпна, ако е потенциално опозоряваща или по друг начин деликатна.

По тези причини от интерфейсните администратори се очаква да бъдат особено добросъвестни и отговорни в своята работа с кода, както и да проявяват изключителна прилежност в опазването на сметките си от неправомерен достъп. Освен използването на добра парола, силно препоръчително е също активирането на двуфакторната аутентикация.

В момента в Уикипедия на български интерфейсните администратори са 1, или 0,15% от активните потребители. Списък можете да намерите на тази страница.

Процедури[редактиране на кода]

Към настоящия момент в Уикипедия няма официално утвърдена процедура за избор на интерфейсни администратори. Практиката, произтичаща от проведените обсъждания, е бюрократите да предоставят права за определен срок на всеки избран за администратор при поискване. Конкретният размер на срока зависи от планираната работа: в някои случаи може да е достатъчен минималният срок от една седмица, но в други може да е по-подходящо правата да бъдат за няколко месеца.

Освен чрез директно редактиране на кода в съответните страници в Уикипедия, промени е възможно да се правят и чрез ГитХъб. В този случай редакциите по страниците се извършват от бота JSS 9. В резюметата на своите редакции ботът указва кой потребител оригинално е направил съответната промяна, както и дава връзка към промяната в ГитХъб (например wikipedia-ui/commit/dc2c8f014f1a81a89f9e2ca5675d4ef5e5fb4c22). Достатъчно тривиални промени може да бъдат директно къмитвани в хранилището wikipedia-ui без предварително обсъждане. Предложения за по-сериозни промени се препоръчва да бъдат правени чрез pull заявки в wikipedia-ui/pulls – например както в случая с wikipedia-ui/pull/9 – с цел кодът да бъде оптимизиран и да се изчистят възможни грешки преди промените да бъдат реално приложени.

Бележки[редактиране на кода]

↑ Дори след заплащане, жертвите нерядко не получават обратно информацията си. Затова, както и за да не се насърчава практиката на изнудване, препоръката е исканията да не бъдат изпълнявани.
↑ Единственото изключение са личните страници с такъв код, които всеки потребител може сам да редактира, но само за себе си.
↑ Единствено определени части от кода – джаджите – може евентуално да бъдат задействани само по избор на съответния потребител.

Вижте също[редактиране на кода]

Уикипедия:Заявки към интерфейсните администратори

[1] Дори след заплащане, жертвите нерядко не получават обратно информацията си. Затова, както и за да не се насърчава практиката на изнудване, препоръката е исканията да не бъдат изпълнявани.

[2] Единственото изключение са личните страници с такъв код, които всеки потребител може сам да редактира, но само за себе си.

[3] Единствено определени части от кода – джаджите – може евентуално да бъдат задействани само по избор на съответния потребител.

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 2: / Ред 2: @@
 {{ИП Уикипедия/TabsHeader/6|[[У:ИА]], [[У:ИНТАДМ]]}}
-: <big>''Промени в JS, CSS и JSON кода в Уикипедия може да искате или предлагате на [[У:ЗИА|страницата за заявки към администраторите]] или във {{ph}}.''</big>
+: <big>''Промени в JS, CSS и JSON кода в Уикипедия може да искате или предлагате на [[У:ЗИА|страницата за заявки към администраторите]] или в {{gh}}.''</big>
 [[File:Petya.A.png|мини|300п|Съобщение, извеждано от [[Малуер|малуера]] [[:en:Petya (malware)|Petya.A]]. Потребителят е уведомен, че информацията на компютъра му е [[Шифроване|шифрирана]] и може да бъде възстановена само срещу определена сума.<ref>Дори след заплащане, жертвите нерядко не получават обратно информацията си. Затова, както и за да не се насърчава практиката на изнудване, препоръката е исканията да не бъдат изпълнявани.</ref>]]
@@ Ред 8: / Ред 8: @@
 '''Интерфейсните администратори''' ({{lang|en|interface administrators}}) са малка [[Специални:Групови права|група потребители]], които единствени имат право да редактират системните и потребителски страници с [[JavaScript]], [[CSS]] и [[JSON]] код.<ref>Единственото изключение са личните страници с такъв код, които всеки потребител може сам да редактира, но само за себе си.</ref> Този код е особено важен за правилното функциониране на Уикипедия: чрез него се настройва обликът на енциклопедията, но също е реализирана голяма част от функционалността, включително различните инструменти в помощ на редакторите като [[Уикипедия:Съветник|Съветник]], [[Уикипедия:Категориен майстор|Категориен майстор]], [[Уикипедия:Подобрен списък за наблюдение|Подобрен списък за наблюдение]], [[МедияУики:Gadget-Quick patrol.js/doc|Бързо патрулиране]], [[МедияУики:Gadget-Quick diff.js/doc|Бързолик]] и други.
-Тъй като се изпълнява от браузърите на всеки посетител на Уикипедия, без значение [[Уикипедия:Регистриране или влизане|дали има регистрирана потребителска сметка]] или не,<ref>Единствено определени части от кода –[[Специални:Настройки#mw-prefsection-gadgets|джаджите]] – може евентуално да бъдат задействани само по избор на съответния потребител.</ref> JavaScript кодът – а също донякъде CSS и, при определени обстоятелства, JSON – има огромен потенциал за въздействие. Проблеми може да възникнат и в резултат на неволни грешки, но най-голяма опасност представляват целенасочени недобросъвестни действия. Самите проблеми може да варират от сравнително безобидни нарушения във функционирането на сайта или в изгледа му до установяването на пълен контрол върху компютрите на ползвателите на Уикипедия. Последното, в частност, позволява злоупотреба с техните изчислителни ресурси, кражба на съдържащата се в тях информация, или дори изнудване на потребителите със заплахи информацията им да бъде безвъзвратно унищожена или направена публично достъпна, ако е потенциално опозоряваща или по друг начин деликатна.
+Тъй като се изпълнява от браузърите на всеки посетител на Уикипедия, без значение [[Уикипедия:Регистриране или влизане|дали има регистрирана потребителска сметка]] или не,<ref>Единствено определени части от кода – [[Специални:Настройки#mw-prefsection-gadgets|джаджите]] – може евентуално да бъдат задействани само по избор на съответния потребител.</ref> JavaScript кодът – а също донякъде CSS и, при определени обстоятелства, JSON – има огромен потенциал за въздействие. Проблеми може да възникнат и в резултат на неволни грешки, но най-голяма опасност представляват целенасочени недобросъвестни действия. Самите проблеми може да варират от сравнително безобидни нарушения във функционирането на сайта или в изгледа му до установяването на пълен контрол върху компютрите на ползвателите на Уикипедия. Последното, в частност, позволява злоупотреба с техните изчислителни ресурси, кражба на съдържащата се в тях информация, или дори изнудване на потребителите със заплахи информацията им да бъде безвъзвратно унищожена или направена публично достъпна, ако е потенциално опозоряваща или по друг начин деликатна.
 По тези причини от интерфейсните администратори се очаква да бъдат особено добросъвестни и отговорни в своята работа с кода, както и да проявяват изключителна прилежност в опазването на сметките си от неправомерен достъп. Освен използването на добра парола, силно препоръчително е също активирането на [[Специални:OATH|двуфакторната аутентикация]].
@@ Ред 17: / Ред 17: @@
 Към настоящия момент в Уикипедия няма [[Уикипедия:Решения за политиката|официално утвърдена процедура]] за избор на интерфейсни администратори. Практиката, произтичаща от проведените обсъждания, е [[Уикипедия:Бюрократи|бюрократите]] да предоставят права за определен срок на всеки избран за [[Уикипедия:Администратори|администратор]] при поискване. Конкретният размер на срока зависи от планираната работа: в някои случаи може да е достатъчен минималният срок от една седмица, но в други може да е по-подходящо правата да бъдат за няколко месеца.
-Освен чрез директно редактиране на кода в съответните страници в Уикипедия, промени е възможно да се правят и чрез {{ph}}. В този случай редакциите по страниците се извършват от бота [[Потребител:JSS 9|JSS 9]]. В резюметата на своите редакции ботът указва кой потребител оригинално е направил съответната промяна, както и дава връзка към промяната във Фабрикатор (например {{ph|rUI2bf521772bb39c077dc8d562a28c07f7d69e3d16}}). Достатъчно тривиални промени може да бъдат директно къмитвани в хранилището {{ph|source/ui}} без предварително обсъждане. Предложения за по-сериозни промени се препоръчва да бъдат правени в {{ph|differential}} (например {{ph|D5}}), с цел кодът да бъде оптимизиран и да се изчистят възможни грешки.<ref>Кратко описание на процедурата има на {{ph|w/howto-arcanist}}.</ref>
+Освен чрез директно редактиране на кода в съответните страници в Уикипедия, промени е възможно да се правят и чрез {{gh}}. В този случай редакциите по страниците се извършват от бота [[Потребител:JSS 9|JSS 9]]. В резюметата на своите редакции ботът указва кой потребител оригинално е направил съответната промяна, както и дава връзка към промяната в ГитХъб (например {{gh|wikipedia-ui/commit/dc2c8f014f1a81a89f9e2ca5675d4ef5e5fb4c22}}). Достатъчно тривиални промени може да бъдат директно къмитвани в хранилището {{gh|wikipedia-ui}} без предварително обсъждане. Предложения за по-сериозни промени се препоръчва да бъдат правени чрез ''pull'' заявки в {{gh|wikipedia-ui/pulls}} – например както в случая с {{gh|wikipedia-ui/pull/9}} – с цел кодът да бъде оптимизиран и да се изчистят възможни грешки преди промените да бъдат реално приложени.
 == Бележки ==