Борис Христов: Разлика между версии
→Биография: Добавени препратки Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Редакция чрез приложение за Android |
м ред. |
||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
=== Произход и младежки години === |
=== Произход и младежки години === |
||
Борис Христов е роден на 18 май 1914 г. в Пловдив,<ref name="абаджиев">{{cite book | last = Абаджиев | first = Александър | authorlink = Александър Абаджиев | year = 2008 | title = Оперните звезди на България | publisher = „Изток-Запад“ | location = София | pages = 95 – 105 | isbn = 9789543214334}}</ref> в семейството на Райна и [[Кирил Совичанов|Кирил]] Христови. По това време баща му [[Кирил Христов Совичанов]] е гимназиален учител в Пловдив. Той произхожда от будно българско семейство от [[Битоля]], деец е на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и на [[Илинденска организация|Илинденската организация]]. Дядото на Борис по бащина линия [[Христо Совичанов]] |
Борис Христов е роден на 18 май 1914 г. в Пловдив,<ref name="абаджиев">{{cite book | last = Абаджиев | first = Александър | authorlink = Александър Абаджиев | year = 2008 | title = Оперните звезди на България | publisher = „Изток-Запад“ | location = София | pages = 95 – 105 | isbn = 9789543214334}}</ref> в семейството на Райна и [[Кирил Совичанов|Кирил]] Христови. По това време баща му [[Кирил Христов Совичанов]] е гимназиален учител в Пловдив. Той произхожда от будно българско семейство от [[Битоля]], деец е на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и на [[Илинденска организация|Илинденската организация]]. Дядото на Борис по бащина линия [[Христо Совичанов]] – Псалта участва в борбите за самостоятелна българска църква, а по-късно е и касиер на Битолския революционен окръг. Майката Райна е софиянка, дъщеря на Тодор Попиванов. Борис Христов има по-голям брат – Николай. |
||
Още докато Борис Христов е дете, семейството му се премества в [[София]], където живее в къща на улица „[[Цар Самуил (улица в София)|Цар Самуил]]“ №43, днес Музикален център „Борис Христов“.<ref name="абаджиев"/> Още от дете Христов демонстрира много добри гласови възможности в хора на катедралата „[[Свети Александър Невски (София)|Св. Александър Невски“]]. От 1930 година пее в [[Хор Гусла|Хор „Гусла“]], на който след 1940 година е солист.<ref name="абаджиев"/> През 1934 година присъства на изпълнение на [[Фьодор Шаляпин]] на ролята на Годунов в [[Национална опера и балет|Софийската опера]], което изиграва важна роля за засилване на интереса му към операта.<ref name="абаджиев"/> През това време бъдещият маестро завършва гимназия, а през 1942 г. – и [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[Софийски университет|Софийския университет]]. |
Още докато Борис Христов е дете, семейството му се премества в [[София]], където живее в къща на улица „[[Цар Самуил (улица в София)|Цар Самуил]]“ №43, днес Музикален център „Борис Христов“.<ref name="абаджиев"/> Още от дете Христов демонстрира много добри гласови възможности в хора на катедралата „[[Свети Александър Невски (София)|Св. Александър Невски“]]. От 1930 година пее в [[Хор Гусла|Хор „Гусла“]], на който след 1940 година е солист.<ref name="абаджиев"/> През 1934 година присъства на изпълнение на [[Фьодор Шаляпин]] на ролята на Годунов в [[Национална опера и балет|Софийската опера]], което изиграва важна роля за засилване на интереса му към операта.<ref name="абаджиев"/> През това време бъдещият маестро завършва гимназия, а през 1942 г. – и [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[Софийски университет|Софийския университет]]. |
||
| Ред 58: | Ред 58: | ||
През седемдесетте години на миналия век отношенията на Борис Христов с българските власти постепенно се затоплят. През 1976 г. той осъществява записи на албума „[[Български и руски църковни песнопения]]“ заедно с [[Национален филхармоничен хор „Светослав Обретенов“|Българската хорова капела „Светослав Обретенов“]],<ref name="абаджиев"/>, а през 1978 година отново прави нови записи в храм-паметника „Свети Александър Невски“ с хора му. Тези песнопения се преиздават през 1983, 1987 и 1998 г. от „Балкантон“. <ref>[https://www.discogs.com/Boris-Christoff-Bulgarian-And-Russian-Orthodox-Chants/release/9834989 Boris Christoff – Bulgarian And Russian Orthodox Chants], discogs.com</ref> Получава високи държавни награди, но никога не е допуснат да пее на българска сцена. Приключва кариерата си с концерт в Българската академия за изкуство и култура в Рим на 22 юни 1986 г. |
През седемдесетте години на миналия век отношенията на Борис Христов с българските власти постепенно се затоплят. През 1976 г. той осъществява записи на албума „[[Български и руски църковни песнопения]]“ заедно с [[Национален филхармоничен хор „Светослав Обретенов“|Българската хорова капела „Светослав Обретенов“]],<ref name="абаджиев"/>, а през 1978 година отново прави нови записи в храм-паметника „Свети Александър Невски“ с хора му. Тези песнопения се преиздават през 1983, 1987 и 1998 г. от „Балкантон“. <ref>[https://www.discogs.com/Boris-Christoff-Bulgarian-And-Russian-Orthodox-Chants/release/9834989 Boris Christoff – Bulgarian And Russian Orthodox Chants], discogs.com</ref> Получава високи държавни награди, но никога не е допуснат да пее на българска сцена. Приключва кариерата си с концерт в Българската академия за изкуство и култура в Рим на 22 юни 1986 г. |
||
Борис Христов умира в Рим на 28 юни 1993 г., но тялото му е пренесено за поклонение в софийската катедрала „Свети Александър Невски“ и е погребано в |
Борис Христов умира в Рим на 28 юни 1993 г., но тялото му е пренесено за поклонение в софийската катедрала „Свети Александър Невски“<ref name="абаджиев"/> и е погребано в парцел 46 на [[Централни софийски гробища|Централните софийски гробища]].<ref>[http://sofiapomni.com/parcel.php?id=46 София помни]</ref> |
||
Погребан е в парцел 46 на [[Централни софийски гробища|Централните софийски гробища]].<ref name="sofiapomni.com">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://sofiapomni.com/parcel.php?id=3#3152 | заглавие= |достъп_дата =28 юли 2021|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=SofiaPomni.com |цитат= |език= }}</ref> |
|||
== Репертоар == |
== Репертоар == |
||
Версия от 13:18, 28 юли 2021
Тази статия е за оперния певец. За писателя и поет вижте Борис Христов (писател).
| Борис Христов | |
| български оперен певец | |
 През 1970 г. в Москва. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Софийски университет |
| Музикална кариера | |
| Стил | опера |
| Инструменти | вокал[1] |
| Глас | бас |
| Направление | опера, православни песнопения |
| Активност | 1930 – 1986 |
| Лейбъл | Балкантон |
| Известни творби | Борис Годунов в „Борис Годунов“ Крал Филип в „Дон Карлос“ Мефистофел във „Фауст“, „Многая лета“ |
| Семейство | |
| Баща | Кирил Совичанов |
| Братя/сестри | Николай Христов |
| Уебсайт | |
| Борис Христов в Общомедия | |
Борис Кирилов Христов е български певец (бас), работил през голяма част от живота си в Италия. Определян е като един от най-великите оперни изпълнители на XX век.
Биография
Произход и младежки години
Борис Христов е роден на 18 май 1914 г. в Пловдив,[2] в семейството на Райна и Кирил Христови. По това време баща му Кирил Христов Совичанов е гимназиален учител в Пловдив. Той произхожда от будно българско семейство от Битоля, деец е на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Илинденската организация. Дядото на Борис по бащина линия Христо Совичанов – Псалта участва в борбите за самостоятелна българска църква, а по-късно е и касиер на Битолския революционен окръг. Майката Райна е софиянка, дъщеря на Тодор Попиванов. Борис Христов има по-голям брат – Николай.
Още докато Борис Христов е дете, семейството му се премества в София, където живее в къща на улица „Цар Самуил“ №43, днес Музикален център „Борис Христов“.[2] Още от дете Христов демонстрира много добри гласови възможности в хора на катедралата „Св. Александър Невски“. От 1930 година пее в Хор „Гусла“, на който след 1940 година е солист.[2] През 1934 година присъства на изпълнение на Фьодор Шаляпин на ролята на Годунов в Софийската опера, което изиграва важна роля за засилване на интереса му към операта.[2] През това време бъдещият маестро завършва гимназия, а през 1942 г. – и Юридическия факултет на Софийския университет.
Начало на музикална кариера
Певческите умения и качества на Христов като солист на Хор „Гусла“ впечатляват мнозина и това става причина през май 1942 година той да получи стипендия от правителството (с личното участие и подкрепа от страна на цар Борис III) за обучение и специализация в Милано при известния баритон Рикардо Страчари (1875 – 1955).
Борис Христов започва да участва в концерти, съвместно с оркестъра на Академия „Санта Чечилия“.[2] След няколко гостувания и рецитала в Австрия през 1944 и 1945 година, през декември той се връща в Италия. Оперния си дебют прави в малката роля на Колин от операта „Бохеми“ на Джакомо Пучини в Реджо ди Калабрия[2] на 12 май 1946 г. След още няколко малки роли, Христов за пръв път привлича вниманието на критиката с ролята на Пимен в „Борис Годунов“ на Мусоргски през февруари 1947 година в Рим, а през 1948 година за пръв път изпълнява коронната си роля на Годунов в Каляри.[2] През 1946 г. се запознава с бъдещата си съпруга Франка де Рензис (1915 – 2010), с която сключват брак през 1949 г.
През следващите няколко години Христов продължава с изявите си в различни италиански театри, в началото на 1949 година гастролира в лондонския „Ковънт Гардън“, на 15 февруари за пръв път пее в миланската „Ла Скала“, а на 9 август – в „Арена ди Верона“.[2]
Международен успех
Международният успех на Борис Христов идва през 1950 година. На 12 февруари той за пръв път пее във венецианския театър „Ла Фениче“, а няколко дни по-късно изпълнява една от най-значимите си роли – на Мефистофел във „Фауст“ на Шарл Гуно, която получава широк отзвук в европейския печат. През май за пръв път пее крал Филип в „Дон Карлос“ на Джузепе Верди, друга от най-популярните му роли.[2]
През 1950 година получава покана да пее в нюйоркската „Метрополитън Опера“, но не е допуснат на територията на Съединените щати поради имигрантския закон на Маккарън, забраняващ издаването на входни визи на жители на държавите от Съветския блок, въпреки че не живее в България от десетилетие и фактически има разрешение за постоянно пребиваване в Италия. След отпадането на това ограничение Христов прави дебюта си в Съединените щати в операта на Сан Франциско. След това, въпреки многото покани от „Метрополитън Опера“, той така и не гостува там.
През 1951 година в „Сицилианска вечерня“ на Верди Борис Христов за пръв път пее с Мария Калас, с която често си партнират през следващото десетилетие. В края на 1953 година участва в получили широка известност записи на „Борис Годунов“, в които изпълнява и трите басови партии – на Борис Годунов, Варлаам и Пимен.[2]
През 1959 година Борис Христов записва четири грамофонни плочи с пълния цикъл от песни на Мусоргски, авторът на „Борис Годунов“. По собствените му думи: „Безпределната ми любов към гения на Модест Мусоргски ме накара да прегърна певческото изкуство.“[2]
60-те години
В началото на 1960 година Христов участва в постановка на „Борис Годунов“, в която участват и двама други изтъкнати български певци – Николай Гяуров като Варлаам и Димитър Узунов като Самозванеца.[2]
През цялото време на пребиваване в чужбина отношенията на Борис Христов с комунистическото правителство в България остават напрегнати и на моменти направо враждебни. На великия бас е отказвана входна виза за България. Христов открито и често е противопоставян на певци от България (Николай Гяуров, например) чрез интриги и задкулисни машинации. Стига се дотам, че Христов не е допуснат на погребението на баща си през 1961 г., като за пореден път му е отказана входна виза.
Борис Христов се завръща в България през 1962 година, за първи път от двайсет години. Посрещнат е на летището от стотици почитатели, присъства на юбилея на хор „Гусла“ и на конкурса за млади оперни певци. По време на това посещение той прави записи в „Свети Александър Невски“, дарява на правителството къщата си в София за създаване на музикален център и договаря превръщането на вилата му в Рим в Български център по изкуството, където преподава на млади български изпълнители.[2]
След кратко отсъствие от сцената през 1964 година поради претърпян инсулт, през 1965 година Христов продължава кариерата си. През 1967 г. пристига в България за погребението на майка си. По това време участва в постановка на Борис Годунов при гастроли в Италия на Софийската опера – единственото му сътрудничество с този театър.[2]
Последни години
През 1970 година Борис Христов посещава Съветския съюз, подготвяйки участие в „Болшой театър“ като Борис Годунов, но се отказва, след като дни преди представлението диригентът Генадий Рождественски получава сърдечен пристъп. През следващите години участията на Христов все повече намаляват, заради различни здравословни проблеми.[2]
През седемдесетте години на миналия век отношенията на Борис Христов с българските власти постепенно се затоплят. През 1976 г. той осъществява записи на албума „Български и руски църковни песнопения“ заедно с Българската хорова капела „Светослав Обретенов“,[2], а през 1978 година отново прави нови записи в храм-паметника „Свети Александър Невски“ с хора му. Тези песнопения се преиздават през 1983, 1987 и 1998 г. от „Балкантон“. [3] Получава високи държавни награди, но никога не е допуснат да пее на българска сцена. Приключва кариерата си с концерт в Българската академия за изкуство и култура в Рим на 22 юни 1986 г.
Борис Христов умира в Рим на 28 юни 1993 г., но тялото му е пренесено за поклонение в софийската катедрала „Свети Александър Невски“[2] и е погребано в парцел 46 на Централните софийски гробища.[4]
Репертоар
Борис Христов е познат предимно с изпълненията си в опери от Верди и в такива от руски композитори. Особено място в репертоара му заема ролята на Борис в „Борис Годунов“ – счита се, че е най-добрият изпълнител на тази роля, заедно с Филип II в „Дон Карлос“ и Мефистофел във „Фауст“. Алфред Рубинщайн казва за него: „Грехота е да се сравнява Борис Христов с Шаляпин. Да, Шаляпин е велик певец, но Борис Христов е единствен, неповторим и няма да се роди друг като него.“ Репертоарът му включва всички големи роли: Да Силва в „Ернани“, Фиеско в „Симоне Боканегра“ – Гуардиан „Силата на съдбата“, Прочида – „Сицилиански вечерни“, Захария – „Набуко“, Атила – „Атила“ от Верди, Мефистофел – „Мефистофел“ от Боито, Иван Сусанин в „Иван Сусанин“ от Глинка, Досифей в „Хованщина“ от Модест Мусоргски, Княз Галитски и хан Кончак в „Княз Игор“ от Бородин, като единственият певец след Шаляпин, който изпълнява двете роли в един спектакъл – Кончак и Галитски. Доказал се е и като отличен изпълнител на вокална църковна музика. Записал е всички песни на Модест Мусоргски и Великата петорка „Могучая кучка“. Църковните песнопения, които Борис Христов записва, са единствени по рода си и нямат аналог като изключително певческо и вокално майсторство. Борис Христов пръв записва „Литургия Доместика“ с Българската хорова капела „Светослав Обретенов“ на Гречанинов, заради която композиторът е отлъчен от Руската православна църква и умира забравен в Париж. „Литургия Доместика“ е монументално произведение, единствено по рода си. Сред произведенията, които изпълнява, има и руски песни, издадени през 1999 г. от „Балкантон“ по повод 85-годишнината от рождението на певеца.
Възгледи
Борис Христов остава ярка следа не само с големия си талант, но и с огромната обич към родината си и стремежа да помага и поддържа всичко българско. Прекарал голяма част от живота си по световните сцени и извън България, маестрото пази българския си паспорт през целия си живот, въпреки че това му коства някои неприятности заради социалистическия режим в България, а същевременно и самата социалистическа власт му създава неприятности.
През 1968 г. композитор от югославска Македония му изпраща писмо, с което го уведомява за написана от него опера „Самуил“, като пита Борис Христов дали би се съгласил да му изпрати партитурата на операта за преценка и евентуално одобрение и да отговори, готов ли е да пее на премиерата, която ще се състои в Открития театър на Скопското кале. Композиторът уверява Борис Христов, че е осигурил за неговото участие хонорар по най-високите размери, каквито певецът получава на западните сцени. Борис Христов проявява професионален интерес към операта на младия автор и иска от него да му изпрати либретото и нотния материал. От него е видно, че Самуил е титулуван като македонски княз, а останалият персонаж са дейци от някаква си македонска нация. Борис Христов отказва участие със следното писмо:
| „ | Господин Македонски,
Получих програмата на „ВАШИЯ“ Цар Самуил за скопската сцена. Защо ми я изпратихте обаче не можах да разбера, като Вие знаете отдавна моето мнение, което е мнение и на всеки българин. Тягостно впечатление ми направи предговорът на Д. Ташковски, който е пълен с нелепи съждения и с изопачавания на исторически истини, които не могат да направят впечатление дори на невежи хора. Вие знаете, че моят род произхожда от този край на България, в който Вий живеете и който се нарича Македония, която е била и ще бъде център на най-здравия български национален дух, така както цар Самуил е бил и ще остане в световната история цар Болгарский. Желая Вам и на Вашето семейство Честита Нова година. 12 януари 1969 г., Борис Христов |
“ |
Дискография
| Година | Албум | Вид | Издател | Каталожен номер |
|---|---|---|---|---|
| „Ария на Филип“ | SP | Радиопром | 1457 | |
| „Пролог из оп. Мефистофел“/ „Ария на Мефистофел“ | SP | Радиопром | 1459 | |
| „Монолог на Пимен“ | SP | Радиопром | 1517 | |
| „Оперен рецитал на Борис Христов“ | LP | Балкантон | ВОА 284 | |
| „Рецитал на Борис Христов“ | 3LP | Балкантон | ВКА 476, ВОА 477, ВОА 478 | |
| 1977 | „Борис Христов. Български и руски църковни песнопения“ | LP | Балкантон | ККХ 1006 |
| 1981 | „Борис Христов“ | 2LP | Балкантон | ВХА 10371, ВХА 10372 |
| 1981 | „Борис Христов. Оперен рецитал“ | LP | Балкантон | ВОА 10404 |
| 1983 | „Портрет на артиста Борис Христов. Руски народни песни и църковни песнопения“ | 2LP | Балкантон | ВОА 11097, ВОА 11098 |
| 1984 | „Борис Христов. Български и руски църковни песнопения“ | MC | Балкантон | ВХМС 7085 |
| 1987 | „Борис Христов – бас. Песни от Гречанинов“ | LP | Балкантон | ВКА 11754 |
| 1992 | „Борис Христов. Песни и арии“ | MC | Балкантон | ВОМС 7636 |
| 1998 | „Борис Христов. Български и руски църковни песнопения“ | CD | Балкантон | 050046 |
| 1999 | „Борис Христов. Арии из руската оперна класика“ | CD | Балкантон | 010208 |
| 1999 | „Борис Христов. Руски песни“ | CD | Балкантон | 030206 |
Награди
- Награда Сонинг, 1969 г.
Бележки
Библиография
- Карло Курами, Маурицио Модуньо. Борис Христов: Живот, глас, изкуство. София, Литературен форум, 1998, преиздадена 2014.
- Атанас Божков. Борис Христов. София, Изд. „Музика“, 1985. 231 стр. Sommario in italiano. Summary in English.
Външни препратки
- Музей „Борис Христов“ в София
- Музикално общество „Борис Христов“
- ((en)) Информация за Борис Христов
- Международен конкурс за млади оперни певци „Борис Христов“
- Дискография в сайта „Плочи от Балкантон“
- Борис Христов – Живот и творчество, vbox7 (Филм на режисьора Людмил Трифонов)
|
