Антон Митов

Тази статия е за художника. За лекаря вижте Андон Митов.

---

Антон Митов
български художник и критик
Автопортрет, 1921
Роден	Антон Стефанов Митов 1 април 1862 г. Ески Заара, Османска империя
Починал	20 август 1930 г. София, Царство България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Националност	България
Учил във	Флорентинска академия за изящни изкуства
Работил	учител, художник
Кариера в изкуството
Жанр	портрет
Академия	Академия за изящни изкуства във Флоренция
Учители	проф. Джузепе Чаранфи
Направление	живопис
Семейство
Баща	Стефан Хаджимитов
Братя/сестри	Георги Митов,Борис Митов
Антон Митов в Общомедия

Антон Стефанов Митов е български живописец, изкуствовед, критик, историк на изкуството, обществен деец, дописен член на БАН (1918).

Биография

„Пазар на грозде в Евксиноград край Варна“ (1894), НХГ

Роден е на 1 април 1862 г. в Ески Заара (днес Стара Загора), в семейството на търговеца Стефан Хаджимитов. Брат му Георги също става художник, но умира много млад. Третият брат Борис е популяризатор на идеите на дарвинизма в България, автор на учебници и директор на прогимназия

В края на 1880 г. Антон заминава за Италия. Завършва (1885) Академията за изящни изкуства във Флоренция при проф. Джузепе Чаранфи. Гимназиален учител в Стара Загора, Пловдив, Варна и София.

Той създава списание „Изкуство“ през 1895 г., а през 1896 г. с Иван Мърквичка и Борис Шатц основава Държавното рисувално училище, което през 1921 г. се преименува в Държавна художествена академия. Професор по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването (1896 – 1927) и директор на Художествената академия (от 1912 – 1918 и от 1924 – 1927). Антон Митов, заедно с проф. Иван Мърквичка, са сред творците, изографисали „Свети Александър Невски“. Антон Митов е автор и на мозайката под камбанарията с образа на светеца.

Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Сред многото художествени критики и полемични статии в периодичния печат изпъкват неговите „Писма върху България“, които от 1890 г. започват да излизат във в. „Балканска зора“ и още десетина години във в. „Вечерна поща“, в. „Свят“, в. „Мир“, сп. „Изкуство“ под различни псевдоними (Томазино, Тонино, Арнолд).

Известни картини

Портрет на княз Фердинанд, 1891

• Първи морски пейзажи в българската живопис:
  • „Варненско пристанище“ (1892)
  • „Варненски бряг“ (1894)
  • „Варненско море“ (1895; Национална художествена галерия)
• „Връщане от гроздобер“ (1893; Национална художествена галерия)
• „Пазар на грозде в Евксиноград край Варна“ (1893; Национална художествена галерия)
• „Златар на Софийския пазар“ (1898)
• „Из Софийския пазар“ (1899)
• „Група селяни на пазар в София“ (1903; Национална художествена галерия)
• „Група селянки на пазар в Силистра“ (1913; Национална художествена галерия)
• „Пазар на зеленчуци в София (Грънчарският пазар)“ (1917)
• „Майка и син на пазар за дърва в София“ (1920; Национална художествена галерия)
• „Портрет на Радул Канели“ (1898; Национална художествена галерия)
• „Портрет на Иван Мърквичка“ (1908; Национална художествена галерия)
• „Автопортрет“ (1921; Национална художествена галерия)

Публицистика

Антон Митов се изявява и като публицист. Още преди да замина да следва в Италия публикува първата си статия „По изящните изкуства“. Есетата му под форма на писма под псевдонимите Тонино, Томазино и Арнолд са публикувани във вестниците „Балканска зора“, „Мир“, „Свят“ и „Вечерна поща“ и съдържат наблюденията му за България и българите, за политиците и демократичните нрави и др. Друг кръг от въпроси са свързани с изящните изкуства, първите картинни изложби, музеите и паметниците на културата, Рисувалното училище. Публикува и статии и обзори като организатор на българското представяне и посетител на световните изложения в Париж, Венеция, Сейнт Луис, Мюнхен.

Външни препратки

• Антон Митов в Bgart.bg