ПФК „Ботев“ (Пловдив): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 6: Ред 6:
| основан = [[12 март]] [[1912]]
| основан = [[12 март]] [[1912]]
| стадион = „[[Христо Ботев (стадион)|Христо Ботев]]“
| стадион = „[[Христо Ботев (стадион)|Христо Ботев]]“
| капацитет = 22 000
| капацитет = 16 500
| президент = и.д. [[Христо Андреев]]
| президент = и.д. [[Христо Андреев]]
| старши треньор = [[Костадин Ангелов]]
| старши треньор = [[Костадин Ангелов]]

Версия от 16:09, 24 ноември 2008

ПФК Ботев 1912 АД
Trakia Plovdiv
Прозвищеканарчетата, жълточерните
Основан12 март 1912
ДържаваБългария
Стадион„Христо Ботев“
Капацитет16 500
Президенти.д. Христо Андреев
Старши треньорКостадин Ангелов
Първенство"А" ФГ
2007-0812то
СпонсорКЦМ 2000 Груп
ЕкипировкаDiadora
Екипи и цветове
Домакин
Гост
ПФК „Ботев“ в Общомедия

Ботев Пловдив е най-старият съществуващ български футболен клуб . Основан е на 12 март 1912 година от възпитаници на Пловдивската мъжка гимназия и Католическия колеж „Св. Августин“. Името на дружеството предлага Теньо Русев, който по-късно става летец и загива при авиационна катастрофа на 15 септември 1929 година. Първият председател на Управителния съвет на клуба е Стоян Иванов Пухтев.

Цветовете на клуба са жълто и черно, а прякора на отбора е "канарчетата".

Играе мачовете си на стадион "Христо Ботев" (Колежа) с капацитет 22 000 места.

Рекордьор на отбора с 447 мача и 194 гола в "А" група е Динко Дерменджиев.

Клубен девиз

"Красота, вяра, борба"

Факти

Наименования

  • Ботев - от 1912 до 1949 г.;
  • Ботев при ДНВ (Ботев при Дома на народната войска) - 1949 и 1950 г.;
  • ДНВ (Дом на народната войска) - 1950 и 1951 г.;
  • ДНА (Дом на народната армия) от 1952 до 1955 г.;
  • СКНА (Спортен клуб на народната армия) - 1956 и 1957 г.;
  • АСК Ботев (Армейски спортен клуб Ботев) - от 1957 до 1964 г.;
  • Ботев - от 1964 до 1967 г.;
  • Тракия - след обединение на Ботев, Спартак (1947 г.) и Академик (1949 г.) - от 1967 до 1972 г.;
  • АФД Тракия (Армейско физкултурно дружество Тракия) - от 1972 до 1985 г.;
  • Тракия - от 1985 до 1989 г.;
  • Ботев Пловдив - от 1989 г.

Стадион

Първоначално "жълточерните" отбори тренират на поляните до Тютюневата фабрика, на “Гладно поле”, на “Пепинерата” (Сточна гара) или в Мараша. Официалните срещи се провеждат на игрище "Колежа", което тогава е било супер модерно – със съблекални, официална ложа и трибуни. Няма сведения клубът да е плащал наем за ползване на стадиончето. Стопанисван от Френския колеж и според католическата догма теренът е бил разположен в ориентир “изток-запад”, а местата за зрители са били на север и на юг.

През 1924 г. Управителният съвет на клуба, начело с адвоката Георги Хитрилов, взима решение за изграждане на собствено парк-игрище. Отправени са официални искания към градската управа за отпускане на терен. Въз основа на протокол № 59/20.11.1925 г. Пловдивската община отпуска 36 декара общинска земя в квартал "Ухото" в Кичук Париж, югоизточно от Централна гара. За кратко време игрището е оградено с каменна стена, вдигната е официална трибуна с клубни помещения, а теренът е затревен. Първата официална среща на новия стадион се играе на 23 май 1926 година.

По-късно клубното ръководство решава да постави монумент на клубния патрон поета-революционер Христо Ботйов пред входа на новия дом. Основава се фонд "Постройка на бюст-паметник на Христо Ботйов" за набиране на финансови средства. Проведен е конкурс за проект между млади български скулптори от градовете София и Пловдив. На 13 март 1927 г., след проведен референдум между клубните членове, специално жури определя един проект от представените седем – този на пловдивския скулптор Димо Вичев. На премирания автор е възложена изработката на паметника от специален мрамор, донесен за случая от Врачанския балкан.

Постаментът е официално открит на 2 юни 1927 г. с литургия и патриотичен ритуал. В навечерието на патронния празник, почетният член на клуба и изтъкнат пловдивски общественик Недко Каблешков издава специална брошура, а на самото тържество държи пламенна реч. На церемонията присъстват лелята на Ботйов и четникът Иван Андонов, който прочувствено заявява: “Не случайността постави паметника на великия българин на това място. Провидението е внушило на клубните членове да го вдигнат тук. Запомнете това – през Априлското въстание, когато в Пловдив са докарани заловени въстаници, точно на това място османците ги избиват и то е напоено с толкова много българска кръв. Днес тук стои каменния лик на певеца за свобода и величав борец на милото ни Отечество. Нека неговия дух ви окрилява винаги в спортните битки за чест и слава на нашия град. Да живей България!”.

Клубът се сдобива с нотариален акт за собственост на парк-игрище "Ухото" през 1934 година, като по този начин се слага край на тревогите, че мястото може да бъде отчуждено по един проект от 1918 г. за доразширяване ЖП депото на Централна гара.

В годините от 1926 от 1947 жълточерният клуб играе 6 международни срещи на това игрище – печели две, губи три и завършва веднъж наравно. Съперници са Адмира Виена (1:7), Кешкемет Будапеща (3:2 и 2:4), Бешикташ (0:0), Бохемианс Прага (1:3) и “вундер-тима” на Аустрия Виена (сензационна победа с 5:4).

След установяването на комунистическата власт в град Пловдив и в неговия спортен живот настъпват тотални промени. През 1947 година клубната управа изработва план, според който съществуващото парк-игрище “Ухото” трябва да се превърне в модерен стадион с високи бетонови трибуни, волейболни и баскетболни площадки, тенис кортове и открит плувен басейн. За съжаление това не се осъществява. С едно решение на градското физкултурно ръководство през 1949 г. стадионът в Кичук Париж е предаден за ползване на физкултурно дружество Спартак, а Ботев Пловдив се премества да играе на Градския стадион (известен с прозвището си "Високата кула", а по-късно и "Голямата къща").

През 1959 г. властите разрешават строеж на нов клубен стадион на мястото на старото игрище в квартал Каменица. Първите строителни работи започват на 21 юли 1959 г. Две години по-късно Ботев Пловдив се завръща на "Колежа". Стадионът е открит с големи тържества на 14 май 1961 г. в присъствието на министър-председателя Антон Югов и многобройна компартийна клика, а символичната лента е прерязана от заместник-министъра на отбраната генерал Джуров. Празненствата завършват с приятелски мач срещу румънския шампион Стяуа и "жълточерна победа" с 3:0.

Чак през 1993 г., при управлението на президента Данов, “Колежа” претърпява по-съществен ремонт. Съблекалнята за гостуващите отбори е преместена в източния край на стадиона. Прокопан е тунел, между Сектор Север и Трибуна Изток, свързващ гостите с терена, намален е капацитетът на седящите места, а през 1995 г. е поставено електрическо осветление (“лампите на брокерите”, останали от реконструкцията на тенис-комплекса “СТАД” и не отговарящи на стандартите за футбол през нощта).

Най-многобройна публика “Колежа” е побирал на 27 февруари 1963 г. за четвъртфиналния мач за КНК срещу мадридския Атлетико (1:1) – 40 000 зрители. Рекордът за първенство е мач с Левски София (0:1) през 1966 г. – 37 000 зрители, но поради безредиците преди срещата и нахлуване на публиката на терена, Ботев Плд е задължен от футболната федерация впоследствие да играе дербитата си на “Голямата къща”.

На няколко пъти “Колежа” е подслонявал и градските съперници – Локомотив и Спартак.

“Смърфовете” играят домакинските си срещи тук през пролетта на 1980 г. (изпадат в Б група) и един мач през 2004 г. (стават шампиони).

“Гладиаторите” ползват стадиона за няколко мача през 1995 г.

“Колежа” е домакинствал на финал за Националната купа през 2000 г. (Левски София – Нефтохимик 2:0).

Президенти

Треньори

1. Никола Щерев - Старика (1917 – 1934)

2. Иван Гутев (1934 – 1936)

3. Никола Щерев - Старика (1936 – 1946)

4. Васил Куцаров (1946 – 1951)

5. Божидар Капустин (1951 – 1953)

6. Борислав Габровски (1953)

7. Георги Генов - Джогата (1953 – 1966)

8. Васил Спасов - Валяка (1966 – 1967)

9. Георги Чакъров (1967 – 1969)

10. Васил Спасов - Валяка (1969 – 1970)

11. Георги Чакъров (1970 – 1973)

12. Гаврил Стоянов - Гацо (1973 – 1975)

13. Тодор Тодоров - Дурата (1975)

14. Серги Йоцов (1975)

15. Добрин Ненов (1975 – 1977)

16. Иван Манолов - Орела (1977 – 1979)

17. Динко Дерменджиев (1979 – 1984)

18. Иван Глухчев (1984 – 1989)

19. Динко Дерменджиев (декември 1989 – септември 1991)

20. Петър Зехтински (септември 1991 – юни 1992)

21. Динко Дерменджиев (юни 1992 – септември 1992)

22. Петър Зехтински (октомври 1992 – април 1993)

23. Динко Дерменджиев (април 1993 – септември 1993)

24. Павел Панов (септември 1993 – юни 1995)

25. Атанас Драмов (от юни 1995 до 21 септември 1995)

26. Динко Дерменджиев (25.10.1995 – 10.12.1995)

27. Костадин Костадинов (10.12.1995 – 05.11.1996)

28. Георги Попов–Тумби (05.11.1996 – 10.09.1997)

29. Динко Дерменджиев (16.09.1997 – 20.12.1997)

30. Марин Бакалов (20.12.1997 – 05.06.1998)

31. Петър Зехтински (06.06.1998 – 29.08.1999)

32. Марин Бакалов (29.08.1999 – 10.04.2000)

33. Динко Дерменджиев (10.04.2000 – 22.05.2000)

34. Марин Бакалов (26.06.2000 – 01.11.2000)

35. Димитър Младенов (01.11.2000 - 10.03.2001)

36. Динко Дерменджиев (12.03.2001 - 08.05.2001)

37. Георги Лазаров (09.05.2001 - 18.06.2001)

38. Петър Курдов (18.06.2001 - 10.09.2001)

39. Красимир Манолов (11.09.2001 - 02.01.2002)

40. Тенчо Тенев (02.01.2002 - 19.07.2002)

41. Костадин Костадинов (19.07.2002 - 20.10.2003)

42. Трифон Пачев (26.10.2003 - 30.08.2004)

43. Ясен Петров (30.08.2004 - 27.11.2005)

44. Атанас Маринов (20.01.2006 - 31.05.2006)

45. Светослав Гърков (30.06.2006 - 03.10.2007)

46. Тенчо Тенев (03.10.2007 - 19.06.2008)

47. Костадин Ангелов (от 1 юли 2008 г.)

Прочути футболисти

Класиране за първенство

Сезон 2002/2003 - 12 място от 14 отбора в А група

Сезон 2003/2004 - 14 място от 16 отбора в А група

Сезон 2004/2005 - 2 място от 16 отбора в Б група

Сезон 2005/2006 - 13 място от 15 отбора в А група

Сезон 2006/2007 - 9 място от 16 отбора в А група

Сезон 2007/2008 - 12 място от 16 отбора в А група

Настоящ състав

№ Играч Позиция Предишен клуб
Вратари
12 Славчо Тошев Вратар Вихрен
22 Павел Станев Вратар Ботев ДЮШ
Защитници
2 Васил Василев Централен защитник Ботев ДЮШ
4 Димитър Витанов Десен защитник Ботев ДЮШ
5 Величко Величков Централен защитник Стефан Караджа
14 Николай Харизанов Ляв защитник Берое
15 Апостол Попов Централен защитник Хасково
16 Илиян Йорданов Ляв защитник Ботев ДЮШ
3 Даниел Божков Десен защитник Ботев ДЮШ
Полузащитници
8 Борислав Караматев Атакуващ халф ЦСКА
18 Георги Аврамов Десен халф Ботев ДЮШ
20 Николай Манчев Атакуващ халф Марица
24 Илиян Гаров Дефанзивен халф Спартак Пд
25 Йордан Минев Ляв халф Беласица
27 Мауро Алегре Атакуващ халф Ботев ДЮШ
Нападатели
10 Тодор Тимонов Централен нападател Ботев ДЮШ
21 Йордан Етов Ляво крило Ботев ДЮШ
32 Петко Василев Централен нападател Ботев ДЮШ
99 Дормушали Саидходжа Централен нападател Ботев ДЮШ

Известни ботевисти

Контакти

  • Пловдив 4017, кв. Каменица, бул. „Източен“ 10, тел.: 633375

Външни препратки


Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=ПФК_„Ботев“_(Пловдив)&oldid=2068702“.