Южен (район на Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Кичук Париж)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Южен
— район на Пловдив —
Църквата „Света Троица“
Църквата „Света Троица“
Страна Флаг на България България
Област Област Пловдив
Община Община Пловдив
Част от Пловдив
Население (2009) 110 хил. души
Кмет Борислав Инчев
Основаване 1995 г.
Пощенски код 4004
Официален сайт south.plovdiv.bg

Район Южен е един от административните райони в Община Пловдив.

Северната част на района е известена още с името Кючук Париж (на турски: Küçük Paris), или просто Кючука. Това наименование е побългарен изговор на турската дума „кючюк"- малък и означава Малкия Париж.

Разположение и структура[редактиране | редактиране на кода]

Район „Южен“ е разположен на юг жп линията София-Пловдив-Свиленград, която се явява северната и източната му граница. На юг опира до Околовръстното шосе, където граничи с община „Родопи“. На запад граничи с район „Западен“ по землищната граница между кварталите Коматево и Прослав.[1]

Районът включва в себе си кварталите:

История[редактиране | редактиране на кода]

Оловната кула, 1943

Още в края на XIX в. от дясната страна на железопътния път, малко по на югоизток от гарата възниква ромско предградие на Пловдив. Павел Калпакчиев, роден през 1863 в Етрополе, с минимален опит в производството на тухли, се установява в Пловдив и през 1896 г. с парите от зестрата на съпругата си на юг от жп линията и ромско предградие на площ от 477 дка изгражда фабрика за тухли и керемиди. През 1907 Павел Калпакчиев дарява тухли за новата жп гара Пловдив.[2]

След загубите във войните за национално обединение и особено след Първата световна война с подписване на Ньойския договор, огромни маси българи от Гърция, Турция и Сърбия напускат домовете си и емигрират в България. Пловдив е един от градовете, където се струпва голямо множество от бежанци – 4763 души от Западна Тракия, 3976 от Македония, 87 от Царибродско и 32 от Добруджа. Те се установяват основно в южната част на града.[3] Много от тях се заселват между фабриката и града. Павел Калпакчиев дава пари и тухли за издигане на тяхна църква – храма „Света Троица“.[2]

През 1924 г. започва първото планиране на квартала. Чирпанското земетресение през 1928 г. нанася значителни щети на къщите в квартала. След земетресението е извършено ново планиране и ромите са преселени в днешните квартали Столипиново и Шекер махала.

Дългогодишен символ на „Кючук Париж“ е Оловната кула на Сачмената фабрика, построена през 1927 г. от Иван Нейков и най-високото съоръжение в Пловдив през онези времена. Кулата наподобявала по формата си парижката Айфелова кула и била единствената на Балканския полуостров, в която се получават оловни сачми по естествен капков път. Разрушена е през 2002 г.

През 1928 г. е построен „Бетонният мост“, който свързва квартала с центъра на Пловдив с тухли от фабриката на Калпакчиев.[2] По това време пътят след моста се е наричал „Калпакчиево шосе“.

Възникнал като квартал на бежанци, между двете войните „Кючук Париж“ придобива работнически характер. След 1944 г. тухлената фабрика на Калпакчиеви е национализирана.[2]

Коматево е в урбанизираните граници на Пловдив от 1969 г. и се свързва с другите квартали посредством „Коматевско шосе“. Районът в сегашните си граници е създаден със Закона за териториално деление на Столичната община и големите градове[4] през 1995 г.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Район Южен по данни на ГРАО е 110 хил. души (към 15 юни 2009 г. по постоянен адрес в район южен са регистрирани 109995 жители)[1].

Администрация[редактиране | редактиране на кода]

Кмет на Район Южен е Борислав Инчев.

На територията на общината се намира

  • Филиал на Общинския детски комплекс

Училища[редактиране | редактиране на кода]

В района се намират следните учебни заведения.

Университети[редактиране | редактиране на кода]

Средни училища[редактиране | редактиране на кода]

  • СУ „Константин Кирил Философ“
  • СУ „Братя Миладинови“
  • ПГ по машиностроене
  • ПГ по механотехника „Проф. Цветан Лазаров“

Основни и начални училища[редактиране | редактиране на кода]

  • ОУ „Стоян Михайловски“
  • ОУ „Димитър Талев“
  • ОУ „Константин Величков“
  • НУ „Св. Климент Охридски“

Tранспорт[редактиране | редактиране на кода]

Тролейбус в кв. „Въстанически“ през 2010 г.

Районът се свързва с останалите райони на Пловдив посредством „Бетонния мост“, Коматевски транспортен възел и пътен възел „Родопи“. В проект са надлез на Асеновградско шосе и пътен възел „Модър-Царевец“. Престои завършване на Южната вътрешноградска тангента и тунел под Централна гара.

На територията на района се намира една от автогарите на Пловдив – автогара „Родопи“.

Здравеопазване[редактиране | редактиране на кода]

От 1998 г. Многопрофилна транспортна болница е преместена в нова сграда на територията на района като първоначално приемат за преглед и стационар транспортните работници от цяла Южна България. От 2001 г. болницата се отваря за лечение на всички граждани.[5]

На територията на района са разположени:

  • МБАЛ „Св. Каридад“
  • МБАЛ „Св. Панталеймон“
  • Две бази на Диагностично-консултативен център 7
  • База 2 на Комплексния онкологичен център
  • Областен диспансер по кожно-венерически болести
  • Дом за възрастни хора

Култура, спорт и забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В условния териториален център на Кичук Париж, кръстовището на улица „Димитър Талев“ с булевард „Никола Вапцаров“ се намира Тракийския дом, известен и под името „Кино Тракия“. На улица „Даме Груев“ се намира народно читалище „Христо Ботев“.

В квартал „Ухото“ се намира стадион „Тодор Диев“, където играе мачовете си тима на Спартак. Други спортни съоръжения в района са зала „Олимпиада“, Работническия стадион (стадиона на ДЮШ „Векта“), плувен комплекс „Нептун“ и база „Коматево“ (собственост на ПФК Ботев Пловдив)

Храмове[редактиране | редактиране на кода]

Районът има седем християнски храма.

Най-старата православна църква е „Света Троица“ (на улица „Архимандрит Евлоги“ №1) до Събота пазар. Също така до Събота пазар се намира и Католически храм „Св. Богородица Лурдска“. В близост до жп линията до Централна гара се намират протестантските обредни домове „Църква на адвентистите от седмия ден“ (ул. „Сергей Румянцев“ № 20) и евангелска църква „Светлина на света“ (ул. „Петър Динеков“ № 14).

В близост до Драганови гробища (гробищния парк на Кичука) е храм „Св. Вси Светии“, построена в началото на ХХІ в.

В Коматево има православна църква „Свети Прокопий“, една католическа църква „Свети Роко“ и протестантски храм.

Паметници[редактиране | редактиране на кода]

  • По протежението на Коматевско шосе, при археологически разкопки са открити останки от древноримски водопроводни съоръжения.
  • Паметник на избитите 125 български бунтовници от затвора „Таш капия“, изведени по заповед на Сюлейман паша и изклани в местността Остромила.
  • Паметник на Павел Калпакчиев на мястото, където някога е бил входът на тухларната фабрика, поставен от неговите наследници.

Известни личности свързани с района[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]