Отрантски проток: Разлика между версии
м Робот Добавяне: sh:Otrantska vrata |
Dinamik-bot (беседа | приноси) м Робот Промяна: ru:Отранто (пролив) |
||
Ред 48: | Ред 48: | ||
[[pl:Cieśnina Otranto]] |
[[pl:Cieśnina Otranto]] |
||
[[pt:Estreito de Otranto]] |
[[pt:Estreito de Otranto]] |
||
[[ru: |
[[ru:Отранто (пролив)]] |
||
[[sh:Otrantska vrata]] |
[[sh:Otrantska vrata]] |
||
[[sk:Otrantský prieliv]] |
[[sk:Otrantský prieliv]] |
Версия от 04:37, 16 февруари 2010
Отрантският проток, наричан още и само Отранто, е проток разделящ Адриатическо от Йонийско море в Средиземно море. Носи името си от едноименния италиански град в Апулия. Намира се между Южна Албания и Апулия в Италия. Дължината в най-тясната му част е 75 km, а максималната дълбочина - 850 m.
Още от античността значението на пролива е стратегическо и ключово. Рим след завоюване на италийските провинции, насочва своята външнополитическа експанзия към Древна Македония и Древна Гърция на Балканите. За целта римските военни пътища Виа Апиа и Виа Егнация се свързват посредством протока между Бриндизи и Драч, което предоставя възможност за нахлуване и колонизиране на Балканите, а чрез тях и на Мала Азия и Леванта от римляните.
Въпреки политическите промени настъпили от античността, през средновековието протока никога не губи стратегическото си значение. Достъпността му е от ключово значение за морското господство на Венецианската република, търговията на Дубровнишката република, както и на останалите градове-държави разположени по адриатическото крайбрежие.
През късното средновековие част от участниците в първите кръстоносни походи преминават през протока. През 14 век в пролива се подвизават известните братя-пирати от български произход Марин и Хайко, родом от Епир.
По време на Първата световна война, военноморските сили на Антантата успяват да установят контрол над пролива с което блокират действията в Средиземно море на Австро-унгарския флот, командван от адмирал Хорти.
По време на комунистическия режим на Енвер Ходжа в Албания, както и след настъпилите демократични промени в страната през 90-те години на 20 век, не са редки случаите когато албанци на импровизирани морски съдове преминават протока, и и се установяват като нелегални емигранти в Южна Италия, където броя на албанците не е малък.