Самарско знаме: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 14:50, 17 септември 2010

Картината "Самарското знаме" от Ярослав Вешин, 1911 г.

Файл:Handing of the Samara Flag.jpg

„Връчването на Самарското знаме на Българското опълчение в Плоещ“, Николай Дмитриев-Оренбургски

Мемориалът „Бранителите на Стара Загора“ с каменното Самарско знаме и неговите бранители

Самарското знаме е българско бойно знаме, един от най-важните военни символи на Българската армия. То е създадено от монахини от град Самара, Русия и е дарено на Българското опълчение по време на Руско-турската война (1877-1878). Знамето се прочува по време на Битката при Стара Загора през лятото на 1877 г. Тогава е защитавано от знаменосци, намерили смъртта си при отбраната му - унтерофицер Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк и опълченец С. Минков. Известен в историята остава подвигът на подполковник Павел Калитин, който с героични усилия и цената на живота си успява да спаси знамето от турски плен. Изнесено е от бойното поле след свиреп ръкопашен бой от стихийно формирала се Знаменна група - унтерофицер Тома Тимофеев, опълченец Никола Корчев, Павел Малкия, Д. Минков, Попов, Радев, Мицов, Донев, Никола Кръстев, осетинеца Николай Караев-Дудар и др.

Знамето е копринен трикольор 1,85 на 1,90 метра с панславянските цветове - червено, бяло, синьо. На двете му лица в златен кръст са иконите на Света Богородица (според някои източници е Иверската икона ^[1], а според други е Казанската икона ^[2]) и на Светите братя Кирил и Методий, рисувани с маслени бои от петербургския художник Николай Симаков. Пиката му е сребърна във византийски стил и е изработена по проект на граф Рошфор.

Знамето е първоначално предназначено за въстаниците от Априлското въстание. На 18 май 1877 г. в Плоещ делегация от Самара, начело с Ефим Кожевников връчва Самарското знаме на Българското опълчение на специална церемония, в която знамето е заковано на дръжката със златни пирони. Последният пирон е закован от старият поборник войводата дядо Цеко Петков, който сваля калпак и с вдигнат към небето поглед възкликва:

„

Да даде Господ това свято знаме да премине открай докрай през многострадалната българска земя. Нека нашите майки, жени и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да настане траен мир и благоденствие.

“

Знаменна рота е III-а Опълченска рота от III-а Опълченска дружина. Носено е в Битката при Стара Загора, битката при Шипка и Шейновската битка.

След войната III-а Опълченска дружина е преобразувана в III-а пехотна Радомирска Пехотна дружина и Самарското знаме се пази в гарнизона ѝ в Радомир, от където е последният му знаменосец Никола Корчев. През 1881 г. дружината получава друго знаме и между 1881 и 1946 г. Самарското знаме се съхранява в Двореца в София (дн. Национална художествена галерия). В 1946 г. е пренесено в Националния военно-исторически музей, където се съхранява и до днес в камера при специални условия.

В 1958 г. са изработени две копия на знамето, като едното е изпратено в Централния военен музей в Русия, а другото остава в България. В 1978 г. реставрационният отдел на Военно-историческия музей изработва друго копие за музея. В 2004 г. президентът на България Георги Първанов дарява четвърто копие на знамето на Зографския манастир. В 2006 г. монахините от Княжевския манастир „Покров на Пресвета Богодорица“ даряват на Военно-историческия музей пето точно копие на знамето, което заема мястото в експозицията, а третото копие е дарено на гвардията за военни ритуали.

По случай третата годишнина от кръвопролитните боеве при Стара Загора на 19 юли 1880 г. се състои юбилейно чествуване. По време на тържеството на знамето на Трета опълченска дружина – Самарско знаме – за пръв път е връчена първа степен на ордена За храброст. Самарското знаме е единственото знаме наградено с ордена За храброст, като знакът му е вграден в богато декорираната дръжка.

Знамето е рисувано от много художници, като най-известните картини са „Самарското знаме“ на Ярослав Вешин (1911) и „Връчването на Самарското знаме на Българското опълчение в Плоещ“ на Николай Дмитриев-Оренбургски. Паметник на Самарското знаме е издигнат край Стара Загора в Мемориалния комплекс "Бранители на Стара Загора".

Днешното знаме на Самарска област в Русия, прието в 1998 г., е базирано на Самарското знаме.

Вижте също

Източници

↑ филмите и книгата „Българите“ на Пламен Петков
↑ Чудеса по бойните полета, prevoslvavieto.com

Външни препратки

Спасителят на Самарското знаме още чака паметник

[1] филмите и книгата „Българите“ на Пламен Петков

[2] Чудеса по бойните полета, prevoslvavieto.com

[1]

[2]

@@ Ред 6: / Ред 6: @@
 [[Файл:Samarsko-Zname-Images-From-Bulgaria.jpg|дясно|мини|200п|Мемориалът „Бранителите на [[Стара Загора]]“ с каменното Самарско знаме и неговите бранители]]
-'''Самарското знаме''' е [[България|българско]] бойно [[знаме]], един от най-важните военни символи на [[българска армия|Българската армия]]. То е създадено от монахини от град [[Самара]], [[Русия]] и е дарено на [[Българско опълчение|Българското опълчение]] по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. Знамето се прочува по време на [[Битка при Стара Загора|Битката при Стара Загора]] през лятото на [[1877]]. Тогава е защитавано от  знаменосци, намерили смъртта си при отбраната му : унтерофицер Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк и опълченец С. Минков. Известен в историята остава подвигът на подполковник [[Павел Калитин]], който с героични усилия и цената на живота си успява да спаси знамето от турски плен. Изнесено е от бойното поле след свиреп ръкопашен бой от стихийно формирала се ''Знаменна група'' : унтерофицер Тома Тимофеев, опълченец [[Никола Корчев]], Павел Малкия, Д. Минков, Попов, Радев, Мицов, Донев, Никола Кръстев, осетинеца Николай Караев-Дудар и др.
+'''Самарското знаме''' е [[България|българско]] бойно [[знаме]], един от най-важните военни символи на [[българска армия|Българската армия]]. То е създадено от монахини от град [[Самара]], [[Русия]] и е дарено на [[Българско опълчение|Българското опълчение]] по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. Знамето се прочува по време на [[Битка при Стара Загора|Битката при Стара Загора]] през лятото на [[1877]] г. Тогава е защитавано от  знаменосци, намерили смъртта си при отбраната му - унтерофицер Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк и опълченец С. Минков. Известен в историята остава подвигът на подполковник [[Павел Калитин]], който с героични усилия и цената на живота си успява да спаси знамето от турски плен. Изнесено е от бойното поле след свиреп ръкопашен бой от стихийно формирала се ''Знаменна група'' - унтерофицер Тома Тимофеев, опълченец [[Никола Корчев]], Павел Малкия, Д. Минков, Попов, Радев, Мицов, Донев, Никола Кръстев, осетинеца Николай Караев-Дудар и др.
-Знамето е [[коприна|копринен]] трикольор 1,85 на 1,90 метра с [[панславянски цветове|панславянските цветове]] - червено, бяло, синьо. На двете му лица в златен кръст са иконите на [[Света Богородица]] (според някой източници е Иверската икона <ref>филмите и книгата „Българите“ на Пламен Петков</ref>, а според други е Казанската икона <ref>[http://www.pravoslavieto.com/docs/chudesa_po_bojnite_poleta.htm Чудеса по бойните полета, prevoslvavieto.com]</ref>) и на Светите братя [[Кирил и Методий]], рисувани с маслени бои от петербургския художник Николай Симаков. Пиката му е сребърна във [[Византия|византийски стил]] и е изработена по проект на граф Рошфор.
+Знамето е [[коприна|копринен]] трикольор 1,85 на 1,90 метра с [[панславянски цветове|панславянските цветове]] - червено, бяло, синьо. На двете му лица в златен кръст са иконите на [[Света Богородица]] (според някои източници е Иверската икона <ref>филмите и книгата „Българите“ на Пламен Петков</ref>, а според други е Казанската икона <ref>[http://www.pravoslavieto.com/docs/chudesa_po_bojnite_poleta.htm Чудеса по бойните полета, prevoslvavieto.com]</ref>) и на Светите братя [[Кирил и Методий]], рисувани с маслени бои от петербургския художник Николай Симаков. Пиката му е сребърна във [[Византия|византийски стил]] и е изработена по проект на граф Рошфор.
 Знамето е първоначално предназначено за въстаниците от [[Априлско въстание|Априлското въстание]]. На 18 май 1877 г. в [[Плоещ]] делегация от Самара, начело с Ефим Кожевников връчва Самарското знаме на Българското опълчение на специална церемония, в която знамето е заковано на дръжката със златни пирони. Последният пирон е закован от старият поборник войводата дядо [[Цеко Петков]], който сваля калпак и с вдигнат към небето поглед възкликва:
@@ Ред 14: / Ред 14: @@
 {{цитат|Да даде Господ това свято знаме да премине открай докрай през многострадалната българска земя. Нека нашите майки, жени и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да настане траен мир и благоденствие.}}
-''Знаменна рота'' е III-а Опълченска рота  от III-а Опълченска дружина. Носено е в  [[Битка при Стара Загора|Битката при Стара Загора]] , битката при [[Шипченска битка (август 1877)|Шипченска битка]] и [[Шейновска битка|Шейновската битка]].
+''Знаменна рота'' е III-а Опълченска рота от III-а Опълченска дружина. Носено е в [[Битка при Стара Загора|Битката при Стара Загора]], [[Шипченска битка (август 1877)|битката при Шипка]] и [[Шейновска битка|Шейновската битка]].
-След войната III-а Опълченска дружина  е преобразувана в III- пехотна Радомирска Пехотна дружина и Самарското знаме се пази в гарнизона и&#768; в [[Радомир]], от където е последният му знаменосец [[Никола Корчев]]. През 1881 г. дружината получава друго знаме и между 1881 и 1946 г. Самарското знаме се съхранява в Двореца в София / дн. [[Национална художествена галерия]] /. В 1946 г. е пренесено в Националния военно-исторически музей, където се съхранява и до днес в камера при специални условия.
+След войната III-а Опълченска дружина е преобразувана в III-а пехотна Радомирска Пехотна дружина и Самарското знаме се пази в гарнизона и&#768; в [[Радомир]], от където е последният му знаменосец [[Никола Корчев]]. През 1881 г. дружината получава друго знаме и между 1881 и 1946 г. Самарското знаме се съхранява в Двореца в София (дн. [[Национална художествена галерия]]). В 1946 г. е пренесено в [[Национален военно-исторически музей|Националния военно-исторически музей]], където се съхранява и до днес в камера при специални условия.
 В 1958 г. са изработени две копия на знамето, като едното е изпратено в Централния военен музей в Русия, а другото остава в България. В 1978 г. реставрационният отдел на Военно-историческия музей изработва друго копие за музея. В 2004 г. президентът на България [[Георги Първанов]] дарява четвърто копие на знамето на [[Зографски манастир|Зографския манастир]]. В 2006 г. монахините от Княжевския манастир „Покров на Пресвета Богодорица“ даряват на Военно-историческия музей пето точно копие на знамето, което заема мястото в експозицията, а третото копие е дарено на гвардията за военни ритуали.
-По случай третата годишнина от кръвопролитните боеве при  [[ Стара Загора ]]  на [[ 19 юли ]] [[1880 ]] г. се състояло юбилейно чествуване. По време на тържеството на знамето на Трета опълченска дружина – Самарско знаме – за пръв път е връчена първа степен на ордена [[ За храброст ]].
+По случай третата годишнина от кръвопролитните боеве при [[Стара Загора]] на [[19 юли]] [[1880]] г. се състои юбилейно чествуване. По време на тържеството на знамето на Трета опълченска дружина – Самарско знаме – за пръв път е връчена първа степен на ордена [[За храброст]]. Самарското знаме е единственото знаме наградено с ордена [[За храброст]], като знакът му е вграден в богато декорираната дръжка.
-Самарското знаме е единственото знаме наградено с ордена [[За храброст]], като знакът му е вграден в богато декорираната дръжка.
 Знамето е рисувано от много художници, като най-известните картини са „Самарското знаме“ на [[Ярослав Вешин]] (1911) и „Връчването на Самарското знаме на Българското опълчение в Плоещ“ на [[Николай Дмитриев-Оренбургски]]. Паметник на Самарското знаме е издигнат край [[Стара Загора]] в Мемориалния комплекс "Бранители на Стара Загора".