Ставрос (дем Бешичко езеро): Разлика между версии
+sr |
Редакция без резюме |
||
| Ред 31: | Ред 31: | ||
| подравняване-карта = ляво |
| подравняване-карта = ляво |
||
}} |
}} |
||
'''Ставро̀с''' ({{lang-el|Σταυρός}}, в превод ''кръст'') е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], център на |
'''Ставро̀с''' ({{lang-el|Σταυρός}}, в превод ''кръст'') е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], център на дем [[Бешичко езеро (дем)|Бешичко езеро]] в област [[Централна Македония]] с 3 285 жители (2001). |
||
==География== |
==География== |
||
| Ред 60: | Ред 60: | ||
<references /> |
<references /> |
||
{{Дем |
{{Дем Бешичко езеро}} |
||
{{Портал Македония}} |
{{Портал Македония}} |
||
[[Категория:Села в |
[[Категория:Села в дем Бешичко езеро]] |
||
[[el:Σταυρός Θεσσαλονίκης]] |
[[el:Σταυρός Θεσσαλονίκης]] |
||
Версия от 19:19, 9 октомври 2010
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ставрос.
Шаблон:Селище в РГ инфо Ставро̀с (Шаблон:Lang-el, в превод кръст) е село в Егейска Македония, Гърция, център на дем Бешичко езеро в област Централна Македония с 3 285 жители (2001).
География
Ставрос е разположено в североизточната част на Халкидическия полуостров на западния бряг на Орфанския залив в подножието на планината Коляни. На склона е разположена старата част на Ставрос - Ано Ставрос (Горно Ставрос).
История
В Османската империя
През 19 век и началото на 20 век, Ставрос е малко селце, числящо се към Лъгадинската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 100 жители, всички гърци християни.[1]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ставрос (Stavros) има 200 жители гърци.[2]
В 1906 година шефът на руските жандармерийски инструктори в Солунския санджак Николай Сурин посещава Ставрос и по-късно пише:
| „ | Жителите на крайбрежните села Ставрос, Враста и Аспровалта беха смели гръцки рибари, които почти целото време прекарваха в морето и се интересуваха много повече за барбуни, скариди и октоподи, отколкото за политически борби и интриги, които се развиваха на сушата.[3] | “ |
В Гърция
В 1912 година, по време на Балканската война, в Ставрос влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война в 1922 година в селото са заселени гърци бежанци от малоазийското село Катърли.[4] В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 253 бежански семейства и 906 души бежанци.[5]
Ставрос днес
Туристически обекти - хотели, вили, лунапарк, дискотека, голям плаж, товарно пристанище. Църква с малък параклис, втора църква се намира в Ано Ставрос, близо до морето има голям незавършен храм. Четвъртък е пазарният ден в селото.
Външни препратки
Бележки
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 169.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рp. 196-197.
- ↑ Сурин, Н. Погърчването на българите в Лъгадинско. Спомени от Македония, в: Македонски преглед, 1927, кн. 2, с. 149.
- ↑ Сайт на Дем Рендина
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
| |||||||||||||||||||||||||||||
