Район (градско подразделение)

Районът в България е администратовна единица намираща се в пределите на даден град. Той е ръководен от пряко-избран кмет, който е подчинен на общинската администрация на града, в който се намира.

Законодателство

Райони се създават в градовете с над 300 000 души, като населението на даден район не може да бъде по-малко от 25 000 души.

Обяснението звучи малко неясно в това, че не се подразбира следното: в подобни по-големи градове, градът и общината, от административна гледна точка, се считат за една и съща единица.

В някои райони също така има и отделни кметства, т.е. села, които също си имат пряко-избран кмет, който е подчинен на районния.

Списък

В България има три града подразделени на райони, като общият брой на районите е 35.

София – 24 района

• Банкя
• Витоша
• Връбница
• Възраждане
• Изгрев
• Илинден
• Искър
• Красна поляна
• Красно село
• Кремиковци
• Лозенец
• Люлин
• Младост
• Надежда
• Нови Искър
• Оборище
• Овча купел
• Панчарево
• Подуяне
• Сердика
• Слатина
• Средец
• Студентски
• Триадица

Пловдив – 6 района

• Централен
• Източен
• Западен
• Северен
• Южен
• Тракия

Варна – 5 района

• Аспарухово
• Владислав Варненчик
• Младост
• Одесос
• Приморски

Извън България

Правомощията на българските градски подразделения не винаги съответствуват на тези на градските райони в други страни. Следва неизчерпателен списък на граските административни устройства на някои значителни градове в света, които показват интересен контраст както помежду си, така и с Българската схема:

Ню Йорк

Градът е подразделен на пет градски административни единици, наречени boroughs (градски райони/общини). Всяка една borough е еднакво-простираща се с по едно county (окръг) на щат Ню Йорк (сиреч - общината е съставена не от един, ами от пет окръга). От 1898 г, градското управление на Ню Йорк разполага с повече правомощия, отколкото петте района/окръга.

Тъй като заселената част и особено икономическото и социално влияние на града е значително по-голяма от петте района, изразът шестата община (the Sixth Borough^вж.) се използва неформално, в различни контексти, за някои от съседните окръзи намиращи се на Лонг Айлънд, в Ню Джързи, и други.

Това влияние на Ню Йорк, заедно с локалните влияния на останалите големи метрополиси на източното крайбрежие до някаква степен превръщат тези метрополиси в социо-економични райони на местен мегалополис (неофициално известен като "Босваш"[1]).

Вашингтон

Американската столица, официално наричана Окръг Колумбия, е уникална в държавата в това, че има федерален статут, тоест вместо градска управа е пряко контролирана от конгреса в много отношения. С годините, Окръгът си е извоювал все повече права от конгреса, като до 1973 г, той си няма нито кмет, нито градски съвет.

Окръгът е подразделен на 8 района, наричани wards.

До 1846 г, той е бил разделен на 2 counties (пак "окръга"), и тогава е имал перфектно квадратна форма. През 1846 г, южният е присъединен към Вирджиния (вж. История на Вашингтон) и Окръгът остава с днешните си предели.

Тъй като метрополисът Вашингтон всъщност вече е по-голям от обятията на Окръга Колумбия, много от неговите "квартали" всъщност са "погълнати" градчета, намиращи се в съседните два щата - Мериленд на север и Вирджиния на юг - които административно нямат нищо общо с Вашингтон.

Лондон

Британската столица има 32 района - boroughs + Лондонското сити (което не е borough, но се смята за отделна единица). Тези 33 административни единици са по-скоро общини отколкото "райони": те имат собствен бюджет и общински съвет, които им дават значително по-големи правомощия в почти всички сфери, особено в образованието и здравеопазването , отколкото има лондонското събрание (Greater London Authority). Всъщност между 1986 г - 2000 г Голям Лондон изобщо си няма общо градско управление.

С вековете, Лондон е поглъщал много околни градчета и селца, които все още (неофициално) се водят towns (градове). Във всъка една община има по около 3-4 подобни, изцяло сляти, градове. Същевременно, пощенските кодове не винаги са "наваксали" с този растеж, и някои от по-отдалечните общини всъщност се водят към съседните графства (counties). Особено интересен е случаят на градчето Кингстън, което е административен център на графството Сърий, а същевременно е изцяло в пределите на Голям Лондон.

Париж

Френската столица официално се състои от един département (≈окръг), който е подразделен на 20 номерирани arondissements (≈района), чиито номера се покачват спираловидно от центъра - оттам следва до някаква степен и представата за социален статут на жителите (V-ти и VI-ти, например, са свързани с бохемската Rive Gauche - южния бряг на р. Сена).

Париж е значително по-голям от този окръг, обаче, и за "Голям Париж" се счита т.н. petite couronne - "малка корона", която се състои от парижкият département (известен с административния си номер 75), както и трите заобикалящи го départements. Тези си имат имена, но също са по-известни в много сфери със своите номера - а именно: 92 - запад; 93 - североизток; 94 - югоизток. Тези четири департамента до някаква степен могат да се считат за по-висшето ниво на градското устройство на Париж, макар и от административна гледна точка те да нямат нищо общо помежду си (освен, напр, транспорт).

Четирите депатрамента съдържат доста значим от социална гледна точка контраст помежду си. В трите външни департамента се намират les banlieues - букв. "кварталите", но с конотацията "ж.к.-та" - на Париж. Социо-икономическият контраст между тези три и централен Париж се вижда, например, в хумористичното (но понякога и сериозно) отношение на местните жители когато кола с регистрационен номер завършващ на 75 направи някое нарушение в Сен-Сан-Дени (№ 93).

Берлин

Берлин 1945-1949

Немската столица е федерална политическа единица - Land - в германската държава. От 1949 до 1991 тя е разделена не само между две държави, ами е символичен фокус на сблъсъка между двете противоположни политически системи на втората половина на 20-ти век - разделение, което е оставило значително влияние не само върху схемата на градското устройство в административен и икономически смисъл, ами също така и върху манталитета на граждани в годините след 1991 г.

Рюргебийт

В Северен Рейн-Вестфалия се намира една от най-индустриализираните зони в Европа - конурбацията на поречието на реките Рейн и Рур, състояща се от десетина сляти града, всеки един с население от между половин и един милион жители.

Ватикана и Монако

Двете най-малки държави в света са уникални в това, че те представляват по-скоро квартали на градовете, в които се намират (съответно Рим и крайбрежната ивица на Лазурния бряг, част от която има междуобщинско устройство с ограничени права, тъй като градовете и селата там са до голяма степен сляти), отколкото независими политически единици.