Мигел де Сервантес

Тази статия е за испанския писател. За литературната награда вижте Сервантес (награда).

---

Мигел де Сервантес Miguel de Cervantes Saavedra
испански писател
Роден	около 29 септември 1547 г. Алкала де Енарес
Починал	22 април 1616 г. Мадрид
Погребан	Мадрид, Испания
Религия	Католическа църква
Националност	кастилец
Учил в	Саламанкски университет
Работил	драматург, новелист, поет, войник
Литература
Жанрове	поезия, роман, Трагедия
Течение	Испански златен век, Маниеризъм, Ренесансова литература
Известни творби	„Дон Кихот“
Повлиян	Лопе де Вега, Гарсиласо де ла Вега
Повлиял	Жузе Сарамагу, на романите като цяло
Семейство
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Мигел де Сервантес в Общомедия

Мигел де Сервантес Сааведра (Шаблон:Lang-es, [miˈɣel ðe θerˈbantes saˈβeðɾa]) е испански романист, драматург и поет, считан от много литературни критици и анализатори за най-великия испански автор. Романът му „Дон Кихот“ се приема за един от най-големите шедьоври на световната литература. Заради своя увлекателен стил и тънка проницателност Сервантес придобива известност, сравнима с тази на гръцкия рапсод Омир, италианския поет Данте Алигиери и английския драматург Уилям Шекспир.

Биография

Ранни години

Мигел де Сервантес е роден в Алкала де Енарес край Мадрид, вероятно на 29 септември 1547 година (Архангеловден), и е кръстен на 9 октомври. Баща му, Родриго, е бръснар-хирург, който намества кости, прави кръвопускания и извършва други прости медицински манипулации. Майка му е третата дъщеря на разорен благородник, който е принуден да продаде дъщеря си на баща му. Бракът на родителите му е труден и е съпътстван от няколко извънбрачни връзки на бащата.

Сведенията за първите години на Сервантес са оскъдни. Изглежда прекарва по-голямата част от детството си, пътувайки от град на град със своите родители. По това време се влюбва в младата кръчмарка Хосефина Каталина де Перес и двамата планират да избягат заедно, но баща ѝ ги залавя и им забранява да се срещат. Запазени са съдебни документи за поставянето под възбрана на баща му, заради неизплатени дългове, според които семейството е много бедно.

Според някои биографи на Мигел де Сервантес той учи в Университета на Саламанка, но за това няма запазени доказателства. Според други предположения той учи в йезуитско училище в Кордова или Севиля, но и това не е сигурно.

Военна служба и пленничество

Причините, по които Мигел де Сервантес напуска Кастилия, също са неясни, като основните хипотези са, че заминава, за да продължи образованието си или за да избяга от правосъдието. Така или иначе, заминаването му за Италия не е необичайно за младите испанци по това време. Той пристига в Рим през 1569 година, където вероятно се запознава с италианското ренесансово изкуство, което по-късно оказва влияние върху собственото му творчество. За известно време е служител на кардинал Джулио Акуавива.

През 1570 година той се записва в полк на Испанската морска пехота, разположен в Неапол, по това време част от испанските владения. След едногодишен престой там, през септември 1571 година отплава с кораба „Маркеса“, част от флота на Свещената лига, удържал на 7 октомври победа срещу османците в битката при Лепанто. По време на боя Сервантес получава три огнестрелни рани — две в гърдите и една в лявата ръка, която остава неподвижна. По-късно той говори с гордост за участието си в битката, за която смята, че ще промени хода на европейската история.

След битката при Лепанто Сервантес остава в болница в продължение на шест месеца, след което се връща на служба. Следващите години прекарва като войник в Неапол, като участва в експедициите до Корфу и Наварино и в боевете, при които османците завладяват Тунис и Ла Голета през 1574.

На 6 или 7 септември 1575 година Сервантес отплава от Неапол за Барселона с галерата „Сол“, носейки със себе си препоръчителни писма до крал Филип II. На сутринта на 26 септември, когато корабът доближава каталонския бряг, той е нападнат от алжирски пирати. В боя голяма част от екипажа е избита, а оцелелите, сред които и Сервантес, са пленени и отведени в Алжир. Той прекарва следващите пет години като роб, като прави четири неуспешни опита да избяга. В крайна сметка през 1580 година е откупен от родителите си с помощта на Тринитарианския орден и се завръща в Мадрид. Престоят на Сервантес в плен е отразен на няколко места в произведенията му.

Литературна дейност

Връща се в Испания на 33-годишна възраст и въпреки военните му заслуги и бедите му в Алжир, е назначен на служба в семейство на благородник, което е обичайното възнаграждение за ветерани като него. Решава да стане писател и написва изумителен брой стихотворения между 1582 и 1585 година. От тях са оцелели само няколко. Неговият пасторален роман „Галатея“ (1585) го прави известен, но постъпленията от неговата продажба са недостатъчни, за да го издържат. Затова Сервантес постъпва на работа в държавната администрация, първоначално като доставчик на продукти за флотата на Испанската Армада, а по-късно — като бирник. Правителството го вкарва в затвора няколко пъти, защото не може даде задоволително обяснение за липсата на данък по време на неговата събирателска дейност.

Вероятно по време на неговите престои в затвора у Сервантес възниква идеята за история за мъж, който се мисли за странстващ рицар (рицар, който дири приключения) и се опитва да върши чудните подвизи, описани в средновековните рицарски романи. През 1605 г. първата част от неговия роман е издадена под заглавие „El ingenioso hidalgo Don Quijote de la Mancha“ („Хитроумният идалго Дон Кихот от Ла Манча“). Тя има такъв отличен прием, че само за две седмици след публикуването ѝ в Мадрид излизат и три пиратски издания. Донякъде заради тях, донякъде заради неумението да ръководи финансовите си дела, Сервантес така и не забогатява от огромния успех на работата си. Дон Кихот е преведен първо на английски език през 1612 година.

Novelas Ejemplares („Поучителни повести“, 1613) е сборник от 12 новели. Предговорът е известен с единствения словесния портрет, който Сервантес прави на себе си, а също и със заявлението му, че е първият, който пише новели ("ha novelado") на испански език. Самите новели са разнородни, някои критици ги делят на реалистични и идеалистични. Една от тях, „Лиценциатът Видриера“ ("El licenciado Vidriera"), е близка по замисъл до „Дон Кихот“. Друга новела, „Циганката“ ("La Gitanilla") възпроизвежда мотива за отвлеченото и отгледано от циганите момиче, което по-късно се превръща в красива танцьорка. В сравнение с италианските ренесансови сборници с новели от типа на Декамерон Сервантесовите „Поучителни повести“ са по-дълги, с по-усложнен сюжет и повече психологизъм.

Втората част от Дон Кихот е публикувана през 1615 и преведена на английски през 1620. През 1616 Сервантес завършва алегоричния роман Persiles y Sigismunda (1617), четири дни преди своята смърт. Книгата е публикувана следващата година.

Дон Кихот

„Дон Кихот“, най-важната творба на Сервантес, описва приключенията на идеалистичен испански благородник, като следствие от четене на много разкази за рицарството, започва да вярва, че той самият е рицар, който трябва да се бори срещу несправедливостите на света. Той пътува със своя оръженосец, Санчо Панса - необразован, но прагматичен селянин. Оседланият кон на Дон Кихот е стар, раздърпан кон, който е назован Росинант. Дон Кихот пътува в търсене на приключението, посвещавайки неговите действия на доблест, към елементарно селско момиче, което той нарича Дулсинея, и я вижда като неговата дама. Той си възлага задачата да защитава сираци, девойки и вдовици, да брани безпомощното и давайки като причина — истината и красота. Неговото въображение често избягва с него, така че той вижда вятърни мелници като великани, групи на овце като армии на враг и гостилници като замъци. Романтичният възглед на Дон Кихот за света, както и да е, е често уравновесен от по-реалистичния възглед на Санчо Панса.

„Дон Кихот“ е оригинално планиран като сатира на средновековните разкази за рицарството. Завършена, творбата представя богата илюстрация на испанския живот и съдържа много философски вниквания. Търсенето на Дон Кихот е видяно като алегория на вечния човек, търсещ добрина и истина в лицето на неопределени препятствия. Неговият идеализъм изглежда да бъде лудост в свят, който понякога разглежда героизъм и любов като форми на лудост и това води много читатели да смятат Дон Кихот за трагедия въпреки неговия сатиричен стил и много комични епизоди.

„Дон Кихот“ има огромно влияние върху развитието на фикцията в прозата. Творбата е преведена на всички съвременни езици и се появява в няколкостотин издания. Тя е също тема в разнообразието на работите от други полета на изкуството, включвайки опери от италианския композитор Giovanni Paisiello и френския композитор Jules Massenet; симфонично стихотворение (част от мюзикъл предизвикващ изображения на други художествени, но немузикални, произведения) на германския композитор Рихард Щраус, подвижни илюстрации от немския режисьор G. W. Pabst и руския режисьор Grigori Kozintzev; балет от американския хореограф George Balanchine; мюзикъл, Човекът от Ла Манча (1965), с музика от американския Mitch Leigh. Темата също вдъхновява произведения от френски художници на XIX век — Honore Daumier и Gustave Dore.

Смърт

Сервантес умира на 23 април 1616 година, на същата дата като Шекспир.

Източници

• Byron, William. Cervantes. A Biography. Garden City, Doubleday & Company, 1978.
• Fitzmaurice-Kelly, James. The Life of Miguel de Cervantes Saavedra. Kessinger Publishing, 2005. ISBN 1-417-97000-6.
• Garcés, María Antonia. Cervantes in Algiers: a Captive's Tale. Vanderbilt University Press, 2002. ISBN 0-826-51470-7.
• Lokos, Ellen. The Politics of Identity and the Enigma of Cervantine Genealogy. 1998. ISBN 0-815-33206-8.

Външни препратки

• Пълна библиография на Сервантес (на испански)
• Венцеслав Константинов: „Сервантес през погледа на Мигел де Унамуно“, В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)