Мощи

Мощите (на лат. reliquiae, останки) са тялото или частица от тялото на човек, обявен за светец от християнската църква.

Вярвания и обичаи

Още в ранното християнство съществуват вярвания, че светите мощи помагат на вярващите в беда и болести. Мощите стават обект на почитание и църквите, където се намират, стават особени места за поклонение. Прочути са например градовете Бари и Кьолн с мощите на св. Николай и на св. Влъхви. Съхраняват се най-често в реликвиар (реликвиарий) – специален съд или кутия.

Под „нетленни мощи“ се разбира малко или повече добре запазено тяло на светец. В житията на някои светци са описани много такива случаи, но намирането на нетленни мощи при откриването на гроба на свят християнин не е задължително условие за канонизация.

Каноничната православна практика повелява при възстановяването на една църква тя да получи мощи от светец. В Католическата църква във всеки олтар задължително е вградена частица от мощите на светец.

Често пренасянето на мощи се чества като църковен празник. На 9 май църквата чества пренасянето мощите на св. Николай от турския гр. Мира (днес гр. Демре до курорта Анталия) в южноиталианския гр. Бари. На този ден през 1087 г. мощите на светеца са посрещнати тържествено и стават цел на поклонници. В църквата Св. Николай в града те се почитат до днес като чудотворни.

Свети мощи в България

• В Преслав са намерени керамични плочки, които доказват, че в един от храмовете са се намирали частици от мощите на Света Марина Антиохийска. [1]

• При разкопки на църквата „Св. София“ в София е намерен сребърен реликвиар.

• Нетленните мощи на Света Параскева Българска (Петка Епиватска), живяла в X-XI век, от 1238 г. до падането под турско робство, почивали в църквата "Св. Петка Търновска" във Велико Търново. При светите мощи, извадени от гроба, станали много изцеления и били положени по тържествен начин в съборния храм "Св. Апостоли" в Цариград. След вековни странствания (Видин, Белград, Цариград) мощите за последно са положени през 1641 г. в катедралата "Сретение Господне" в гр. Яш (Северна Румъния), където до ден днешен се стичат поклонници на българската светица. [2]

• През 2008 г., по молба на пловдивския митрополит Николай, Македонската православна църква разрешава част от мощите на Свети Климент Охридски да бъдат предадени на България. Мощите на светеца се намират в църквата св.св. Климент и Панталеймон на хълма Плаощник над Охрид, а главата на Свети Климент е в манастир край гр. Верия, Северна Гърция.

Църковен ритуал за вграждането на мощи на светец в България не е имало до 2006 г., т.е. близо 1 век.

• Мощи на Света Марина са вградени през 2006 г. в олтара на новия православен храм "Св. Висарион Смолянски" в Смолян.

• Частица от мощите на Свети Георги Победоносец, които Ватиканът е дарил през 2006 г. на Русе, е от горната част на главата в областта на фонтанелата. Тя е донесена за освещаването на новия храм "Св. св. Константин и Елена" в София. Реликвата е изложена в храма "Св. Георги" в столицата, а след това е пренесена с литийно шествие в Русе, където се съхранява за постоянно в църквата "Св. Георги".

• Частица от мощите на Свети Мина е вградена през 2008 г. в новия параклис, който носи името на светеца, във Велико Търново срещу РДВР.

• Частица от светите мощи на Свети Иван Рилски са пренесени във Велико Търново от есента на 2009 г., измолени от Великотърновския митрополит Григорий, и се съхраняват в Патриаршеска катедрала "Рождество Пресветая Богородица".

• Частица от светите мощи на Свети Андрей Първозвани се съхраняват във Велико Търново.

• Новият храм (2009), носещ името „Свети Власий” в курортния гр. Свети Влас, построен на мястото на манастирски комплекс, притежава частица от мощите на Свети Власий.

• Свети мощи на Свети Онуфрий Габровски се съхраняват в храм "Успение на Пресвета Богородица" в Габрово и редовно се излагат за поклонение.

• Свети мощи на Света Екатерина се съхраняват в Габрово.

• Свети мощи на Света Варвара се съхраняват в храм "Свето Прображение" в кв. Лозенец, София.

• Свети мощи на Света Анна се съхраняват в България.

Поради честото отсъствие на свети мощи много църкви в България нямат мощи на своя патрон.

В представителната църква във Велики Преслав, построена лично от ичиргу боила Мостич, който е бил погребан по-късно в нея, са открити керамични плочки с надписи. Те са публикувани преди повече от половин век от проф.р Станчо Ваклинов. Плочките свидетелствуват, че в специална ниша в храма са били отдавани почести на мощи (или на части от тях) на високопочитани в православния свят светци - сред тях е света Мария Египетска.

Около най-голямата базилика във Велики Преслав, вероятно посветена на Божията Майка, разкрита в последните няколко години от проф. Маргарита Ваклинова, са открити няколко долепени до кораба външни параклиси или мартирии-мавзолеи. Кой обаче е бил погребан там все още няма писмени данни.

Доцент Павел Георгиев от Шумен има солидно изследване за открития преди повече от 40 год. мартирий в Голямата архиепископска базилика в първопрестолна Плиска. Според изследователи е възможно в него да се били съхранени мощите на първия български светец Боян Енравота.

Особен интерес представлява уникалната гробница в месността Кирека край град Каспичан, част от историко археологическият резерват Мадара. Тя представлява издялано в скалата помещение с приблизителни размери 4 на 4 м. В стена е съхранен монолитен саркофаг, издялан в самата скала. За това, че в него са съхранявани мощи на светец, свидетелствува улеят за изтичане на сакрални течности, както и изтритият праг на незапазената до днес монолитна врата. Отляво на входа отвън е издялан филигранен кръст с флорални елементи. Някои археелози предполагат, че е възможно там да се покоили мощите на свети цар Борис Михаил. В близост до гробницата е разкрит, но недокрай проучен, представителен манастир, от който има пряка видимост към Плиска. Други археолози допускат, че е възможно там да е бил погребан духовният вожд на готите свети епископ Улфила-Вулфила, създател на готската писменост и преводач на Библията на този език. Съседният манастир е един от малкото раннохристиянски.