Летище Божурище

Летище Божурище,юни 1917 г.

Летище Божурище е закрит бивш главен авиоцентър на България - военно, гражданско на София и спорто летище, аеропланно училище и аеропланна фабрика. Намира се на 4км. от София и на 2 км югозападно от международен път Е80 в кв. Гурмазово на гр. Божурище.

То е държавно обявен паметник на културата отразяващ фактически цялата история на българското въздухоплаване през първата половина на 20-ти век. Това е първостепенното българско летище фактически от възникването на авиацията ни до появата на реактивните самолети. Стилизирания образ на летището е включен като част от герба на гр. Божурище.

В 2005г. Николай Свинаров като министър на отбраната ликвидира летището и подготвя терена и сградите му да бъдат дадени на чуждата компания "Индустриален парк София", чийто мажоритарен собственик е италианската инвестиционна банка "Финанциария Интернационале", сделката довършва следващия военен министър Веселин Близнаков.

Първи период - военно летище 1912-1918

То е първото постоянно действащо летище в България и вероятно най-старото национално летище запазено в ЕС. С Указ Nо 2 от 2 януари 1897 г., подписан от княз Фердинанд l., тук е създадено военно кавалерийско депо, с което е сложено началото на военното използване на района. В 1906г. тук се извършват първите в България полети с балон. Първите дървени постройки на летището са построени през 1912г. заедно с ж.п. гарата към него от българската войска под ръководството на немски инженери. След войната гарата е още по-полезна когато специален работнически влак от София спира до портала на летището. През 1913 г. там са построени хангара и служебни сгради. Цар Фердинанд, престолонаследника Борис и принц Кирил правят полети от него и остават в историята като едни от малкото особи позволили си този риск в оново време.

Първото българско летище полево летище първоначално устроено северно от Централна гара София (при дн. ТЕЦ СОфия) е пребазирано през 1914 г. на Божурище при кавалерийъското поделение. Тук е произведен и от тук на 15.08.1915 г. излита първия самолет българско производство, конструиран от Асен Йорданов и по-късно се Държавната аеропланна работилница - Божурище (ДАР) произвежда българските самолети ДАР: ДАР-1, ДАР-2, ДАР-3, ДАР-4, ДАР-5, ДАР-6, ДАР-7, ДАР-8, ДАР-9 и ДАР-10. В същата 1915г. на 26 ноември на летището е открито първото българско "Аеропланно училище - Божурище" За началник на училището е назначен военният пилот майор Симеон Петров. За две години в училището са обучени над сто пилоти, наблюдатели и аеромеханици. След завършване на курса на обучение всички са изпращани по бойните летища в състава на Първо и Второ аеропланни отделения към действащата армия. Възпитаници на училището са много личности, имащи огромен принос за подема на българската и световната авиация и самолетостроене: Асен Йорданов, Цветан Лазаров, Кирил Петков, Владимир Балан. Заедно с летеца поручик Владимир (Влайко) Балан, който е на боен стаж в германско авиационно поделение на фронта при Вердюн, през 1916 г. началника предприема обиколка на различни немски летища и авиоработилници. Оценяват летището и новата аеропланна работилница в Гросенхайн, до Дрезден. Началникът на работилницата, майор фон Минквиц, чрез Германската въздухоплавателна инспекция ги снабдява с цялата нужна документация за изграждане на подобна инфраструктура в Божурище.

Авиопарк Божурище е устроен най-модерно и става първокласна въздушна база на България под командването на капитан Симеон Петров, тогава на 24 юни 1917г. под ръководството на аеромеханика кап. Иван Каролев е положен основният камък на модерните изградените железобетонни постройки на аеропланната работилница, 4 големи хангара, електрическа централа, складове, административни и жилищни сгради, офицерско казино, а за ремонта и изработването на самолетните крила е поставено и началото на създаване на аеродинамична лаборатория. За обезпечаване на летателната дейност има метеорологическа и радионавигационна служби. Там започват работа натрупалите вече богат опит български авиомеханици Каролев, Платников, Гевренов. За началник на ДАР-Божурище е назначен капитан Марко Първанов, боен пилот, герой от войната, постигнал на 30 септември 1916 г. първата въздушна победа за българската авиация.

Създадената авиационна база дава условия за откриване на Аеропланно училище за летци и технически кадри. Тук впоследствие са обучени голяма част от българските пилоти и парашутисти.Н а 18 ноември 1917 г. на аеродрум Божурище е устроен първият авиационен празник (военно авиошоу).

Втории период - гражданско летище 1919-1937

С Ньойския диктат на победена България е отнето правото да има авиация, на Божурище пред незавършения изцяло комплекс сгради на Аеропланната работилница, Аеропланното училище и летището от окупационата комисия на Антантата под надзора на френския ген. Фуржу, който оглавява окупационния корпус на победителите, са са унищожени варварски разбити в т.н. Глухо дере и изгорени в наречения по-късно "Черен хангар" заедно с него (той е съборен от летците и на мястото му не е построено нищо) предадените й на 18.12.1919 г. 73 български самолета, 110 авиационни двигателя, 3 аеростата, 76 авиационни картечници, бордни уреди, боеприпаси, авиобомби и друго авиационно оборудване, а през септември 1920 г. на същото място са докарани с вагони от Варна и разрушени 9 броя хидроплани от морската ни авиация, но голяма част от българската авиационната техника е спасена благодарение на усилията на Симеон Петров и останалите офицери за съхраняването на материално-техническата база, като самолети оборудване и въоръжение са разглобени и скрити по селски къщи и хамбари от шопите. Седем български самолета от типовете DFW C.V, Albatros C.III и Fokker D.VII са укрити на най-невероятни места. Укрити са десетки самолетни двигатели от типовете Бенц IV и Мерцедес III. Жестокостта на победителите обаче стига дотам, че те настояват летище Божурище и работилницата да бъдат изравнени със земята, а летателното поле разорано. Но Симеон Петров, има сериозни познанства сред висшите авиационни командири на французите, успява да спаси летището от разрушаване, и да спечели съгласието им сградният фонд и летателното поле да се запазят и използват от българския аероклуб. От 1919 г. Летище Божурище става гражданско. На 27април 1920 г. в София се провежда учредително събрание на Българския аероклуб.

В 1919 г. тук е сформирано първата въздушна жандармерийска част в България, но тя бързо е разформирована от окупационата комисия на Антантата и летището си остава чисто гражданско.

По време на Голямата железничарска стачка 24 декември 1919 – 20 януари 1920г. за пръв път българската авиация използва самолети за пръв път са използвани самолети за превоз на пощата между София, Пловдив, Русе, Варна и Бургас с междинни кацания в Ямбол и Горна Оряховица. Тогава официалната кореспонденция се пренася от спешно създадената въздушна пощенска служба. Полетите се извършват по маршрути София-Горна Оряховица-Варна и София-Пловдив-Бургас.

Към Министерството на железниците, пощите и телеграфите на 1 април 1922 г. с база летище Божурище се открива "Отделение за въздухоплаване". Към него принадлежат Към отделението са включени Аеропланното училище, Аеропланната работилница и Аеропланното депо.. Директор на отделението и на училището става бойният летец Асен Юрданов Агов. Официалното предназначение на това отделение е транспорт на хора, поща и товари в рамките на страната. Един от най-способните стари летци Пеньо Попкръстев е извикан от чужбина и на 10 юни 1923 г. е назначен за началник на българското въздухоплаване. В Германия той подбира и подготвя малък екип, с който България да създаде собствен научно-технически потенциал и собствена база за подготовка на инженерни кадри, които да изградят родното ни самолетостроене. Отделението с царски указ № 40 от 15.07.1924 г. прераства в "Дирекция на въздухоплаването". Преоборудвани военновременни самолети превозват от 1 до 4 пътника. Закупените за нуждата на Дирекцията България закупува самолети. Франция идват "Потез VIII", "Кодрон С-59" и "Анрио ХД-14". От Англия "Бристол 29 "Тоурър" и хидроплани "Авро-522". През 1924 г. това са 18 сухоземни учебни самолета и два хидроплана, през следващата година - 12 пощенски, два учебни и още два хидроплана, които са доставени през 1926. От тях 17 нови самолета превозват предимно поща и след неуспешни опити да се открият редовни въздушни пътнически линии, тази инциатива замира. 1924 е забележителна с това, че са получени за пръв път след войната нови самолети.

От укритите части в 1921 г.в авиационната работилница Божурище са сглобени 2 самолета - Албатрос С.ІІІ (Albatros C.III) и DFW C.V. Това се осъществява пак благодарение на усилията на Симеон Петров за съхраняването на материално-техническата база и подкрепата на Иван Платников, Димитър Ангелов, Илия Младенов, Иван Симеонов.
През 1924 г. в Божурище започва производството на първите български серийни самолети, това са учебни, тренировъчни и разузнавателни самолети У-1 „Узунов” (тип DFW-C.V), носещи името на загиналия летец Иван Узунов. Те са предвидени най-вече за нуждите на аеропланното училище. Неговото официално откриване става на 15 юли 1923 г., макар то практически да не е прекратявало съществуванието си. Вземат се и мерки за обучаването на технически персонал. На 15 февруари 1924 г. започва и първият курс за самолетни техници.

През пролетта на 1925 г; с правителствено решение на летище Божурище от оцелалата база е създадено първото българско самолетостроително предприятие, наречено скромно Държавна аеропланна работилница (ДАР) - Божурище разполагаща с всички необходими цехове, халета и лаборатории за индустриално производство на самолети. За пръв началник на ДАР е назначен летецът капитан Марко Първанов, за главен инженер - германският летец инж. Херман Винтер (Hermann Winters), в конструктивното му бюро работят специализиралия в Берлин инж. Цветан Лазаров, който по-късно замества като началник Първанов, американският възпитаник инж. Кирил Петков, Борис Денчев, Касабов, Стойчев, Бончев и др. През 1925 г. тук са произведени общо 7 броя и с тях за първи път е изпълнена първата въздушна обиколка на България. Това събитие има небивал обществен отзвук, тъй като самолетите са родно производство. В ДАР-Божурище се произвеждат български самолети от 1925 до 1941 г., когато производствената база е прехвърлена в ДСФ Ловеч, тъй като правителството се страхува от бомбардировки, а хангарите в Божурище продължават да се използват за ремонти, обновяване и подръжка на действащата авиационна техника до 1954г. когато дейността по национално производство на самолети е преустановено от комунистическото правителство изпълняващо нарежданията от Москва и самолетният парк на ВВС се попълва изключително с внос на самолети от СССР До 1941г. от ДАР са произведени общо 94 самолета от 12 типа, от които самостоятелни конструкции са ДАР-6, ДАР-6А и ДАР-10А на Цветан Лазаров, ДАР-7 и ДАР-8 на Кирил Петков, а останалите - на Херман Винтер.

На 5 юли 1923 г. България ратифицира Международната конвенция за гражданско въздухоплаване и получава първия си отличителен международен знак за национална принадлежност на гражданските самолети - буквите "В-В". През 1924 г. заедно с "Дирекция на въздухоплаването" e създадено "Аеропристанище Божурище". Вестниците и списание "Летец" дават обширна информация за всички самолети, идващи и отлитащи от Божурище. На летище Божурище редовно се провеждат въздушни празници. На 15 ноември 1923 г. в Аеропланното училище е приет първият следвоенен випуск летци. Със заповед Nо 10/29.01.1924 г. те са зачислени като ученици-летци. Програмата на обучение предвижда то да премине в два етапа. След първия етап (първи пилотски изпит) се получава свидетелство (бревет) за пилот на туристически самолет. След втория етап (втори пилотски изпит) свидетелството се заверява и за пилот на транспортен самолет, но основната част от подготовката на летците и наблюдателите има военна насоченост. Отработва се въздушен бой, бомбардиране, щурмуване, разузнаване.

През лятото на 1925 г. на летище Божурище за първи път в България са извършени парашутни скокове от самолет. С десантния парашут, система “Хайнеке”, от самолет Potez.ХVlI от 1000 m височина скачат поручиците Цветинов, Христов, Вълков и Стоев. След двадесет години летище Божурище ще приеме елитната десантна парашутна дружина, която използва просторното летателно поле за провеждане на земни упражнения и парашутни скокове от тримоторните самолети Junkers Ju 52 “Сова”.

На 2 октомври 1925 г. на летище Божурище за първи път са проведени нощни летения, при които с големи огньове са били обозначени началото и края на летателното поле. На 26 август 1926г. са направени първите обикновенни пощенски полети от София до Варна с междинно кацане на летище Горна Оряховица, открито на 29 март 1925г., но за момента превозването на вестници и поща на такова разстояние със самолети е икономически необосновано и полетите са прекратени.

През 1926 г. летателното училище е преместено от Божурище в Казанлък, за да е по-далеч от столицата София и полезрението на дипломатическите представители и военни аташета на бившата Антанта. Същата 1926 г. над София се появява югославски самолет-разузнавач "Бреге", вазчитащ, че България е беззащинта и няма ВВС. Тогава от Божурище излита едни от сглобените от укритите авииочасти Fokker D.VII на който спешно са монтирани сдвоени картечници "Максим-Шпандау", шпионинът панически бяга и е преследван до границата от храбрия пилот Тодор Рогев, участник във войната, българин от Македония.

Първите редовни граждански полети започват пак от летище Божурище на 25 октомври 1927 г. в присъствието на министъра на железниците, пощите и въздухоплаването Кимон Георгиев, като последното определение министерството е малко преди тържеството, ген. Лазаров и столичния кмет ген. Владимир Вазов, чужди гости от първата българска авиокомпания Бунавад за пътнически и пощенско-товарни превози под ръководството на д-р Димитър Точков, водосвет извършва митрополит Стефан. Първия полет е по линията София-Русе-Варна с трима пътници. Двата Junkers F 13 на Бунавадъ базирани на Божурище са именувани на тържеството, този с регистрация B-BUNA на „Ластовица”, а другия B-BUNB „Соколъ”. До тях стоят три машини „ДАР-1” и две „ДАР-2” на Дирекцията на въздухоплаването. Самолетите изпълняват показни полети за печата и присъстващите, след което B-BUNA „Ластовица” поема по курса си с трима пътника на борда - Димо Казасов, г-ца Сапунова и главният редактор на в. „Утро” Ст. Тонев и успешно каца на летище Тихина във Варна приветстван от митрополит Симеон и гражданството. Впоследствие Бунавадъ открива линиите от Божурище и линията София-Пловдив-Бургас. Бунвад поддържа свои ремонтни помещения на летище Божурище.

Първите български авиопощенски марки издадени на 7.11.1927. подпечатани на Божурище и са ползвани за пробния пощенски полет от София през Русе до Варна на 8.11.1927., обратния маршрут полета е на 11 ноември същата година. В 1930 г. компанията Бунавадъ прекратява по икономически причини дейността си. Въздушнете съобщения и поща продължават да се подържат от "Дирекцията на въздухоплаването" на Царство България.

За обслужване на пътниците първоначално е ползван четвърти хангар. През 1930 г. между трети и четвърти хангар е построена масивна сграда с приемна за пътниците, митническо бюро, административни помещения и канцелария на полицията. На фасадата на първата българска аерогара с едри букви на кирилица и латиница е изписано СОФИЯ. Публикуваните отчети за въздушната поща в България за периода 1929-1932 г. дават две основни сведения: в България редовна международна „аеропланна поща” има след 1928 г.; в 1932 г. тя се пренася от три авиокомпании: полската „Лот”, френската „Сидна” и германската „Луфтханза”.

През 1931 г. Божурище е част от пътническата и пощенска линия на полската авиокомпания «LOT» Варшава - Букурещ - София - Солун. След няколко години е организирана новата въздушна линия Белград - София, който работи до избухването на Втората световна война. С тези авиокомпании пътници и поща тръгват от България със самолет за чужбина и обратно. На откриването на международните авиосъобщения през Божурище е посветено на издаването на специална серия от октомври 1931 година. Първата, който се състои от седем марки. В миниатюрите е гълъб носещ писмо. Авторът е художника Б. Денев. На марките за първи път има надпис «Въздушна поща». На 9-ти Май 1932 влезли в обращение серия от три марки на въздушнате Аерофилатерна изложба, която се проведжда в Страсбург (Франция). В миниатюри, рисувани от Н. Бисеров самолет е изобразен Junkers G-31 над Рилския манастир. Марки били държани преди 20 май за общо 11 дни, по време на изложението в пощенската служба София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Лом, Плевен и Габрово. Марки от тази серия са били варидирани със специален календарен щемпйъл въздушна поща, но планираните полети по маршрут София - Страсбург не могат да бъдат реализирани, и цялата кореспонденция е доставена с железопътен транспорт. През 1932 г. инж. Херман Винтер вече се е върнал в Германия и след Лазаров ръководството на ДАР е поето от златния медалист от Мичиганския университет в САЩ инж. Кирил Якимов Петков.

На 17 април 1933 г. тук се състои полско-българско въздушно тържество. Показани са българските аероплани, произведени в ДАР-Божурище: ДАР-1, ДАР-2, ДАР-3, ДАР-4, ДАР-5, ДАР-6. През цялото време на тържеството в халето на аеропланната работилница е открита Въздухоплавателна изложба. Провеждат се демонстрации с полски и български самолети. На 20 и 21 октомври 1934 г. на летище Божурище е организирано първото празнуване на Деня на българското въздухоплаване с подобаваща тържественост и заря, на която се извикват имената на славно загиналите български авиатори. По случай международната въздухоплавателна изложба от 7 до 28 юни 1936 г. на летище Божурище са проведени въздушни демонстрации и любителски полети.

Развитието на българския авиопарк на летище Божурище продължава в началото на 30-те години когата авиацията ни получава един пощенски двуместен едномоторен „Junkers А-20” (LZ-UNK) - целометалически долноплощник е с много добри качества, а блгарският почетен търговски консул в Бремен купува един “Focke-Wulf 43” (едномоторен горноплощник с 1 пилот и 3 места за пътници) и след лични неблагополучия го подарява на авиацията ни за пътнически превози. Енциклопедия България в том 1 в статията „въздушен транспорт” се сочи, че през 1934 г. за нуждите на гражданския въздушен транспорт в България от Франция са закупени два шестместни пътнически самолета тип „Геоланд” (Caudron C.444 Goeland), според други сведения през 1936г. у нас е направен нов опит за организиране на редовни пътнически превози. Поръчани са 3 модерни за времето си френски самолети – “Goeland 440”. Само един от тях “LZ-REA”лети до Божурище с двама пилота Никола Кокилев и Станислав Кръчмаров, аероинженер Васил Анастасов, техник Милитаров, г-н Фоке – представител на фабриката „Codron” и пътника Димитър Молов. Гаранцията за самолетите обаче не е поета от държавата и оръчката е отказана, още повече, че на самолетите не са поставени картечни гнезда, за да бъдат лесно пригодени за бомбардировачи при случай на война, както настоява командването. Запазена е една снимка на Junkers Ju52/3m Sova с обозначения LZ-UNB който бил регистриран в България през 1938 г. По случай международната въздухоплавателна изложба от 7 до 28 юни 1936 г. са проведени въздушни демонстрации и любителски полети.

С Божурище е тясно свързана и кариерата на споменатия виден български летец и конструктор Христо Лазаров. Първоначално в 1925г. е инструктор в авиационното училище, а след това е началник на ДАР. През 1930г. той напуска ДАР и става пилот в международното въздухоплавателно дружество с мажоритерно франско участие „СИДНА”, което започва експлоатация на въздушната линия Париж-Прага-София-Бургас-Истанбул и обратно. Договорът с френското дружество е подписан също в началото на 1927 г. и одобрен на 28 април с.г. от Народното събрание и публикуван в Държавен вестник, с което е дадена концесия за използване въздушното трасе Драгоман-София-Свиленград, като част от трансевропейската линия до Цариград. В началото се лети без свързочни средства. Ориентират се по светлинни фарове, поставени на дървени стълбове. Самолетите са 8-10 местни, но често кацат принудително, когато моторите им дефектират. Летците при лошо време загубват ориентировкаи с дни не можга да ги открият. По-късно на самолетите са монтирани радиостанции и към екипажите се включват радисти. В 1933г. дружеството се обединява с други и е преименувано на „Ер Франс”, а Христо Лазаров лети до 1946г. по този маршрут.

До Втората световна война над територията на България през Божурище са организирани въздушни линии на Ер Франс, Аеропут, Аерофлот, Дойче луфтханза, Империал, полският ЛОТ.

Трети период - военно и пътническо летище 1937-1947

На 27 юни 1937 г., на летище Божурище цар Борис III, без да чака отпадането на ограниченията от Ньойския диктат, приковава със златни гроздеи нови бойни знамена към дръжките, те са тържествено осветени и Царя ги връчва на новосформираните въздушни полкове на строените за тази цел представителни части на 1-ви орляк (базиран на летище Божурище), 2-ри орляк (базиран на летище Пловдив), 3-ти орляк (базиран на летище Ямбол), Учебния орляк (базиран на летище Казанлък) и 5-ти орляк (базиран на летище Пловдив). Майор Ив. Ножаров, пръв от петимата командири на въздушни части, приема знамето и го предава на първия му знаменосец фелдфебел Ал. Чирпанлиев. От този ден българската военна авиация е възродена, а Божурище отново е не само гражданско софийско, но и главно българско военно летище.

В 1940 са издадени нови марки за въздушна поща по проект на художника авиатор Константин Д. Икономов, на тази с номинал 6 лева е изобразен самолет на летище Божурище как товари поща от пощенски автомобил. В същата 1940 от дотогавашното Аеропристанище Божурище се формира 1 въздушен полк.

С влизането на Бълария във войната в 1941 тук са базирани за защита на столицата, изтребители-биплани Avia B-534, популярни с името „Доган” В началото на август 1943 за защита на София от Карлово, където е дислоциран 6-ти Изтребителен полк, на Божурище е пребазиран 3/6 орляк (ексадрила), въоръжен с най-новите за момента изтребители на Въздушни войски – Messerschmitt Me 109G-2, легендарните „Густав”, орлака има по списъчен състав 17 изтребителя Ме-109G-2 поема заедно с авиочастите на летище Враждебна и летище Карлово и немските им колеги до кроя на войната отбраната на мирното населението и София от англо-американските "терористични бомбардировки", както нападенията са записани във вражеските оперативни планове, а след идването на руснаците и срещу довчерашнете немски съюзници. В 1943г. Божурище е последното летище, на което каца цар Борис III няколко дни преди да почине.

На 20 декември 1943 г. от Божурище излита за последния си въздушен бой легендарния поручик Димитър Списаревски в защита родното небе срещу налитащата американска армада от 150 бомбардировачи охранявани от 50 изтребителя идващи да разрушрат българската Столица. Списаревски прострелва и подпалва един бомбардировач - "летяща крепост" Б-24, след което удря с "таран" и сваля водещия изтребител. Свирепата атака на българите успява да принуди врага да пусне повечето от бомбите си в полето. Списаревски пада при с. Пасарел. В боя загиват 2 български летци и са поразени 15 вражески самолета - 8 "Летящи крепости" и 7 истребителя.

Четвъри период - тренировъчно и спортно летище 1947-2005

В 1945 г. започва превъоръжаването на нашите ВВС със съветски самолети и на Божурище се появяват изтребители Як-9. След завършнане изграждането на гражданското летище Враждебна в 1947г. пътническите и пощенските полети са преместени там, а с появата на реактивните самолети то вече не е достатъчно пригодно за новата военна техника за която е изградена авиобазата Доброславци и от 1948г. Божурище престава да е регулярно военно поделение и се превръща в база на Софийския аероклуб и на организациите за съдействие на отбраната - НССТ, Доброволната организация за съдействие на отбраната (ДОСО), организациите за съдействие на отбраната (ОСО), Отдел за военнотехническа подготовка на населението (ОВТПН) и наследилото ги след 1989г. дружеството "Воинтех". Тук се обучават хиляди младежи и девойки за парашутисти, безмоторни и моторни летци. Лети се непрекъснато, има дни, когато в небето едновременно се намират десетки самолети. Безмоторните летци от Софийския аероклуб поставят редица рекорди по далечина на полета и максимална абсолютна височина и височина над точката на откачане. В района на Божурище съществуват уникални природно-климатични условия за безмоторно летене. Особено характерни са т.нар. „дълги върни” – възходящи потоци, които се образуват от обтичането на масива на планината Витоша от ветрове с южна съставяща. При наличие на подходящо оборудвани съвременни безмоторни самолети е възможно достигане на стратосферни височини. Подобни условия има още на три места по света – планината Снежка в Полша, планината Грюнау в Германия и планината Бишоп в САЩ. Но условията над Витоша превъзхождат всички останали и биха били една естествена примамка за чуждестранни безмоторни летци, да идват у нас с цел поставяне на рекорди. При подходящо стечение на метеорологичните явления, в един ден може да се достигне стратосферна височина, от нея да се тръгне на север, да се хване следващата (макар и слаба) вълна на Капратите и да се достигне до Полша, Украйна, Беларус. Божурище десетилетия е спортно-учебно летище за спортисти летци, планеристи и парашутисти от аерокрлубовете. С ликвидирането на ОСО през 1992 г. заедно с останалите спортни летища, летище Божурище е преминава изцяло към Министерство на Отбраната като пулибична държавна собственост и някаква активност на обекта е запазена до 2005г. Тук се намира ПВО отбраната на София, която е действаща и до днес. Тук е и резервният щаб на Първа българска армия, който също все още не е изваден от употреба. На територията на летището има три паметника за загинали български летци и парашутисти.

Пети период - историческо летище паметник на културата

По повод на летището Главният щаб на ВВС официално заявява, че спортните летища не се използуват от военните и не възразява те да бъдат прехвърлени на Министерството на младежта и спорта за ползуване от спортистите. През февруари 2003 г. началникът на Кабинета на министър.-председателя писмено увери Българския национален аероклуб, че спортните летища ще бъдат предоставени за ползуване от аероклубовете. Четири месеца по-късно Божурище тайно е деактувано и от публична е превърнато в частна държавна собственост. По време на правителството на НДСВ на последното си заседание, преди да подаде оставка, правителството реши да замени 1 045 532 кв.м държавен терен и сгради на летище Божурище които бяха публична собственост, срещу 106 апартамента в София и Пловдив. Летището е дадено на италианския концерн "Индустриален Парк", сделката е спряна временно поради разследване на прокуратурата и е приключена в 2007г. от следващото правителство на БСП, ДПС и НДСВ. За замесени в заменката освен самите министри са подозирани Веселин Боянов, Георг Цветански, Красимир Гергов, Лилия Махмуд Абдула, съпруга на Красимир Катев, примиерите Симеон и Станишев и пр. В 2008г. Министерство на културата включна със свое решение летището в списъка на културните паметници на България. През 2010 г. фирмата завежда дело срещу този му статут, но губи делото и тричленния състав на Върховния съд потвърждава определения от държавата статут на летището като културен паметник. Процедурата да бъде обявено летището за паметник е започната при министър Стефан Данаилов с решение за това подписано от него на 7 май 2008г. и напълно финализирана в 2009г. от министър Вежди Рашидов. Чуждестранния частен собственик на паметника е глобен в януари 2013г. от министър Рашидов защото е оставил на разрухата този паметник на българската история.

Галерия

• 
  ДАР-1 реконструкция
• 
  ДАР-2
• 
  ДАР-3 Гарван ІІІ
• 
  ДАР-4 опитен образец на тримоторен самолет
• 
  ДАР-4 единственият произведен български многомоторен самолет
• 
  ДАР-10
• 
  ДАР "Узунов-1" (DAR U-1) наречен в памет на Иван Узунов пилот, герой от войната, който загинел в 1925 г. при тестване на австрийски самолет
• 
  Ж.П. гарата при летище Божурище
• 
  Авиомеханици от Държавната аеропланна работилница в Божурище (ДАР) изпитват двигател на самолет след ремонт
• 
  Български авиатори пред картографския самолет Потез 17 (Potez XVII), летище Божурище 1928
• 
  Граждани на посещение в Държавната аеропланна работилница на летище Божурище, разглеждат първите серийно произвеждани самолети в България 1926г.
• 
  Поручик Симеон Петров 1912г. на борда на Блерио XI
• 
  Аеро-фотографите от ятото на летище Божурище: най-ляво Георги Писковски, най-дясно полковник Мирчо Качулев, фотограф-художник и ръководител на отряда, 1926 г.
• 
  Н.В.Цар Борис III изпраща министър-председателя генерал Херман Гьоринг на летище Божурище след посещението му през 1935 г.
• 
  Български авиатори, cтроени до самолети Потез 17 (Potez XVII), произвеждани в Полша по френски лиценз за българската авиация, хангарите на летище Божурище, 1928 г.
• 
  Летище Божурище, 1938 г., ремонт на двигателите на бомбардировач Дорние До-11 “Прилеп” (Dornier Do.11)
• 
  ДAР-3 Гарван-1 на преден плани и ДАР-7 на заден заедно с немски German Heinkel HE-45b Shturkel - хангарите на авиоработелницата Божурище в 1936 г.
• 
  капитан Симеон Петров пръв началник на аеорпланния комплекс Божурище
• 
  поручик Димитър Списаревски легендарният български летец защитава небето на София многократно излитайки от Летище Божурище, от тук той се вдига и в последният си полет.
• 
  Изтребител Месершмид Ме 109-G от 17 такива е бил базираният на летището защитаващ София орляк 3/6 и е пилотирал тук кап. Списаревски
• 
  Първите български авиопощенски марки издадени на 7.11.1927. които са ползвани за пробния пощенски полет от Божурище през Русе до Варна на 8.11.1927. и по обратния маршрут на 11 ноември същата година.
• 
  Самолет Junkers от вида обслужвал първата редовна българска пътническо-пощенска линия на Бунавад от Летище Божурище
• Разписанияе на първата българска авиокомпания Бунавад за полетите от летище Божурище
  Разписанияе на първата българска авиокомпания Бунавад за полетите от летище Божурище

Вижте също

• Държавна аеропланна работилница (Божурище)
• Българско народно авиационна АД "Бунавадъ"
• Бомбардировки на София
• Летище Враждебна

Външни връзки

• Летище Божурище, Wikimapia
• Фотогрофии на Летище Божурище, Аеропланното училище и Българската авио фабрика тук
• Снимки на Летище Божурище от сайта Изгубената България

Уикипедия разполага с Портал:Авиация