Лувър: Разлика между версии
м →Сграда |
|||
Ред 17: | Ред 17: | ||
При управлението на [[Наполеон III]] по двореца все още се достроява. Работата по ново крило на музея продължава до [[1878]] г. |
При управлението на [[Наполеон III]] по двореца все още се достроява. Работата по ново крило на музея продължава до [[1878]] г. |
||
Архитектурата |
Архитектурата на сградата е оценена като класическа в най-величествена и самоуверена форма.<ref>[[Кенет Кларк]], [[Цивилизацията (книга)|Цивилизацията]], стр. 21</ref> |
||
== Музей == |
== Музей == |
Версия от 12:39, 25 април 2014
Лувърът (Шаблон:Lang-fr) е най-големият национален музей на Франция и е най-посещаваният[1] музей на Земята.
Сградата, която в миналото е била първо военно укрепление, а после кралска резиденция, е разположена в центъра на Париж, между река Сена и улица Риволи.
За първи път е отворена като музей на 8 ноември 1793 г., по време на Френската революция. В музея, на площ от 60 600 квадратни метра, са разположени почти 35 000 предмети от праисторическата ера до 19 век.
Сграда
Първият замък на това място е издигнат от Филип II през 1190 като крепост, защитаваща Париж срещу набезите на викингите. Шарл V го превръща в кралска резиденция, но по времето на Франсоа I и Анри II е разрушен и отново издигнат. Основите на първоначалното укрепление днес могат да се видят под Залата на кариатидите.
Завършването на оставащата част от двореца е започнато през 1546 и е в ренесансов стил. По това време кралската резиденция се мести в Тюйлери. Голямата галерия е построена по времето на Анри IV и е с дължина над една миля, достигайки сто фута ширина. Анри IV слага начало на традицията в двореца да се канят именити художници и занаятчии, които да работят по долните етажи на сградата. Клод Перо (1665 - 1680) построява източното крило.
През 1674 г. кралската резиденция се мести във Версяй и в Лувъра се помещават Френската академия на науките и Кралската художествена академия.
При управлението на Наполеон III по двореца все още се достроява. Работата по ново крило на музея продължава до 1878 г.
Архитектурата на сградата е оценена като класическа в най-величествена и самоуверена форма.[2]
Музей
През 1699 г. в Лувъра е организиран първият Салон. С идването на Френската революция резиденцията е обявена за хранилище на изкуствата и науките, а от 1793 г. е централен музей на изкуствата. В следващитe 70 години към Лувъра са добавени:
- 1798-1815 – Музей Наполеон (заграбеното от Ватикана, Венеция и колониите)
- 1824 – Музей на съвременната скулптура
- 1827 – Музей на Шарл Х и Морски музей
- 1849 – Музей на Асирия
- 1850 – Мексикански, алжирски и етнографски музей
- 1852-70 – Музей на сузерените
- 1863 – Музей на Наполеон ІІІ.
Дълго време управляван от френската държава, наскоро Лувърът получава права за самоуправление, за да може по-добре да се справи с растежа си.
Най-значимата скорошна промяна във външния вид на музея е проектът „Grand Louvre“ на архитекта Йау Минг Пей, реализиран със сътрудничеството на тогавашния президент Франсоа Митеран. Отворено е северното крило на зданието, което дотогава се е ползвало за правителствени служби, а в центъра на двореца е поставена стъклената пирамида. Значително разширеният и реорганизиран музей е отворен отново за посещения през 1989 г.
Колекции
Лувърът съхранява богатото художествено наследство на Франция от времето на Капетингите през империята на Наполеон Бонапарт до наши дни.
Днес в Лувъра се съхраняват над 380 000 артефакта, от които над 35 000 са изложени, в осем колекции[3]:
- Древен Египет
- Гърция, Етрурия и Рим
- Изкуство на Близкия изток
- Ислямско изкуство
- Скулптури
- Декоративно изкуство
- Картини
- Гравюри и графики
В Лувъра се намира Мона Лиза на Леонардо да Винчи, вероятно най-известната картина в света, разположена в отделна зала зад защитно стъкло. В музея могат да се видят и творби на Рембранд, Рубенс, Тициан, Пусен и други известни художници. Сред прочутите скулптури в колекцията са Венера Милоска и Нике от Самотраки.
Колекцията на Ротшилд, дарена на музея през 1935, запълва самостоятелна зала. Тя съдържа 40 000 гравюри, 3 000 картини и 500 илюстрирани книги.
Освен художествени, в Лувъра се провеждат и археологически, исторически и архитектурни изложби. Музеят притежава и голяма колекция от мебели.
В музея е разрешено снимането с фотоапарати и камери при условие, че не се използват светкавици.
Галерия
-
Вотивна глава, Циклади, 2700–2300 г. пр.Хр.
-
Стела, Жрец пред бога Ра, Египет, ок. 900 г. пр.Хр.
-
Ритон с протоме на ибекс, Персия, 600–300 г. пр.Хр.
-
Курос, Древна Гърция
-
Етруска амфора с изображение на Диомед и Поликсена, ок. 540–530 г. пр.Хр.
-
Медальон с изображение на Ерос, елинистическо изкуство, ок. 250–200 г. пр.Хр.
-
Портрет на мумия, Египет
-
Портрет на Марк Агрипа, Рим, 25 г. пр.Хр.
-
Христос с двама апостоли, Франкска империя, слонова кост, V в.
-
Реликварий, романско искуство от Мастрихт, ХІ в.
-
Св. Михаил и Сатаната, романско изкуство, Франция, ХІІ в.
-
Св. Франциск получава стигмата, Джото, ок. 1300 г.
-
Благовещение, Рогир Ван дер Вейден, 1435 г.
-
Пиета, Ангеран Картон, 1460 г.
-
Старец с внука си, Гирландайо, 1488 г.
-
Лихвари, Квентин Масейс, 1514 г.
-
Балтазар де Кастильоне, Рафаело, ок. 1515 г.
-
Бунтуващият се роб, Микеланджело, 1513–16 г.
-
Разпятие, Паоло Веронезе, ок. 1550 г.
-
Гадателката, Караваджо, ок. 1600 г.
-
Чарлз І по време на лов, Антонис ван Дайк, 1635 г.
-
Плетачката на дантели, Вермер, 1664 г.
-
Инфанта Мария Маргарита, Веласкес, 1655 г.
-
Аркадски пастири, Никола Пусен, ок. 1640 г.
-
Къпещата се Диана, Франсоа Буше, 1742 г.
-
Къпеща се от Валпиньон, Енгър, 1808 г.
-
Свободата води народа, Дьолакроа, 1830 г.
Източници
- ↑ Exhibition and museum attendance figures 2011 (page 2) (pdf) // The Art Newspaper, април 2012. Посетен на 30 декември 2012. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код
английски
) - ↑ Кенет Кларк, Цивилизацията, стр. 21
- ↑ 35,000 works of art // Musée du Louvre. Посетен на 27 September 2008.
Външни препратки
- Официална страница (на френски и английски език)
- Съвместен проект на Лувъра и френското образователно министерство
- Страница за Лувъра на Paris.org
- La Cour du Louvre Virtual Panorama (QTVR small) par Tolomeus
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Louvre в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |