Херберт Маркузе: Разлика между версии
| Ред 71: | Ред 71: | ||
; За него |
; За него |
||
* Кънев, К. ''Естетическото измерение на социалната критика: изкуство и естетика в критическата теория на Х. Маркузе'', София, СУ, 1991. |
* Кънев, К. ''Естетическото измерение на социалната критика: изкуство и естетика в критическата теория на Х. Маркузе'', София, СУ, 1991. |
||
* Гяуров, С., Д. Попова-Витцел. ''Защо Маркузе е работил за американските тайни служби?'' DW, 16 март 2011. Връзка [ |
* Гяуров, С., Д. Попова-Витцел. ''Защо Маркузе е работил за американските тайни служби?'' DW, 16 март 2011. Връзка [http://dw.com/p/10ZpR тук]. |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 12:40, 25 ноември 2015
| Херберт Маркузе Herbert Marcuse | |
| германски философ | |
 Херберт Маркузе в Нютън, Масачузетс, 1955 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Берлин, Федерална република Германия |
| Учил в | Харвардски университет Колумбийски университет Хумболтов университет на Берлин Фрайбургски университет |
| Философия | |
| Регион | Континентална философия |
| Епоха | Философия на XX век |
| Школа | Франкфуртска школа, критическа теория |
| Интереси | социална теория, марксизъм |
| Повлиян | Кант, Хегел, Киркегор, Маркс, Ницше, Фройд, Хусерл, Хайдегер, Лукач |
| Повлиял | Анджела Дейвис, Юрген Хабермас, Хаким Бей |
| Научна дейност | |
| Област | Социология |
| Работил в | Колумбийски университет, Харвардски университет, Калифорнийски университет, Сан Диего |
| Семейство | |
| Деца | 1 |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Херберт Маркузе в Общомедия | |
Херберт Маркузе (Шаблон:Lang-de) е немски философ и социолог, културен марксист, член на Франкфуртската школа. Най-известните му трудове са „Ерос и цивилизация“ и „Едноизмерният човек“.
Маркузе е смятан за един от отците на Новата левица и на неомарксистките студентски движения в Германия, Франция и САЩ, развили се през 60-те и 70-те години на ХХ век.
Живот и творчество
Роден е в семейството на германските евреи Карл Маркузе и Гертруд Креславски. През Първата световна война той е моблизиран като служи в берлинските кавалерийски конюшни. Става член на Войнишки съвет и в 1919г участвува във Въстанието на спартакистите.
Маркузе следва германистика в Берлинския университет, но през 1922 г. защитава докторат в университета във Фрайбург. След като няколко години работи в различни издателства се връща и защитава под ръководството на Мартин Хайдегер дисертация, издадена по-късно като „Хегеловата онтология и теория на историчността“ (1932). Идването на нацистката власт го принуждава да емигрира в САЩ, където той остава до края на живота си. В 1941 г. публикува в Лондон „Разум и революция: Хегел и зараждането на социалната теория“ и започва да издава книгите си на английски език.
От 1943 до 1951 г. работи за американските военни служби и се пенсионира като техен служител. На следващата година започва академична кариера като политолог в Колумбийския университет, после в Харвард, Брандайс и Сан Диего.
Книгата, която първоначално му носи известност, е „Ерос и цивилизация“ от 1955 г. В нея са синтезирани идеи на Маркс и Фройд. Десетилетие по-късно излиза „Едноизмерният човек“ (1964), политическо продължение на същата тема, което става изключително популярно в студентските среди движения от средата на 60-те години. Маркузе пряко се ангажира със студентските каузи и участва в техни прояви, което по-нататък му спечелва прозвището „отец на новата левица“. Особен успех има неговата концепция за репресивна толерантност, развита в едноименно есе, публикувано в 1965 г.
През 70-те години с радикализирането на левите движения, особено в Европа, популярността на Маркузе спада, а той самият се връща към най-ранните си интереси и изследва естетическите аспекти на социалното.
Умира през 1979 г. по време на посещение в Германия, а четвърт век по-късно погребалната му урна е пренесена в Берлин. Пълното издание на текстовете му е осъществено на немски език и включва значителен обем посмъртни публикации.[1]
Библиография
- Hegels Ontologie und die Theorie der Geschichtlichkeit, 1932
- Der Kampf gegen den Liberalismus in der totalitären Staatsauffassung, 1934
- Autorität und Familie in der deutschen Soziologie bis 1933, 1936
- Reason and Revolution: Hegel and the Rise of Social Theory (1941)[2]ISBN 978-1-57392-718-5
- (1955) Eros and Civilisation: A Philosophical Inquiry into Freud
→ Ерос и цивилизация. „Христо Ботев“, С., 1997. - Soviet-Marxism. A critical Analysis, 1958
- (1964) One-Dimensional Man
→ Едноизмерният човек. „Христо Ботев“, С., 1997, ISBN 954-445-397-0. - A Critique of Pure Tolerance (1965) Written with Robert Paul Wolff and Barrington Moore, Jr.
- Counterrevolution and Revolt (1972) ISBN 978-0-8070-1533-9
- The Aesthetic Dimension: Toward a Critique of Marxist Aesthetics (1978) ISBN 978-0-8070-1519-3
- Eсета
- Repressive Tolerance (1965)
- Negations: Essays in Critical Theory (1968)
- An Essay on Liberation (1969)
- Five Lectures (1969)
- За него
- Кънев, К. Естетическото измерение на социалната критика: изкуство и естетика в критическата теория на Х. Маркузе, София, СУ, 1991.
- Гяуров, С., Д. Попова-Витцел. Защо Маркузе е работил за американските тайни служби? DW, 16 март 2011. Връзка тук.
Бележки
- ↑ Herbert Marcuse: Schriften. 9 Bände. Suhrkamp, Frankfurt am Main 1978–1989, ISBN 3-518-57997-5 (Nachdruck dieser Ausgabe: Zu Klampen Verlag, Springe 2004, ISBN 3-934-92046-2).
Herbert Marcuse: Nachgelassene Schriften. Hrsg. von Peter-Erwin Jansen. 6 Bände. Dietrich zu Klampen, Lüneburg/Springe 1999–2009. - ↑ Разум и революция излиза на части в сп. Философски алтернативи през 1993 г. (т. II, кн. 2, c. 15-32; кн. 3, c. 5-18; кн. 6, c. 6-24).
Виж още
Външни препратки
- Венцеслав Константинов, „Херберт Маркузе: Едноизмерният човек“, „Реферативен бюлетин“, София, кн. 9, 1973
- Herbert Marcuse (1898–1979). Official Homepage (създаден от един от внуците на Маркузе с линкове и пълния текст на цели трудове на английски и немски)
- Кратка биография и рецензии на трудове на Херберт Маркузе в Perlentaucher ((de))
- Herbert Marcuse Archive. В: Marxists Internet Archive ((en))
|
