Франческо Петрарка: Разлика между версии

Франческо Петрарка
Francesco Petrarca
	Франческо Петрарка Francesco Petrarca
Роден	20 юли 1304 г. Арецо, Италия
Починал	19 юли 1374 г. (69 г.) Аркуа, Италия
Професия	учен, дипломат, поет
Националност	Италия
	Франческо Петрарка в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 07:47, 13 май 2016

Франческо Петрарка (Шаблон:Lang-it) е италиански учен, дипломат, поет и ранен хуманист. Наред с Данте Алигиери, той е смятан за един от основоположниците на Ренесанса.

Биография

Петрарка е роден в Арецо през 1304 в семейството на нотариус и прекарва ранното си детство в близкото до Флоренция село Инчиза. Баща му, Сер Петрако, е изгонен от Флоренция през 1302 (заедно с Данте) от Черните гвелфи.

Петрарка прекарва голяма част от детството си в Авиньон и съседния Карпентрас, където се премества семейството му, следвайки папа Климент V, поставил през 1309 началото на Авиньонското папство. По настояване на баща си Петрарка учи право в Монпелие (1316-1320) и Болоня (1320-1326), но самият той се интересува главно от писане и латинска литература.

След смъртта на баща си през 1326, Петрарка се връща в Авиньон, където заема различни църковни служби. Тази работа му дава много време за писане. С първата си мащабна работа („Африка“, епопея на латински за римския военачалник Сципион Африкански) Франческо Петрарка придобива европейска известност. През 1341 е обявен в Рим за поет лауреат, първият човек след Античността, който получава това отличие.

Посланик

Петрарка пътува много из Европа, работейки като посланик на папата. Той пише много писма, а сред видните му приятели е и Джовани Бокачо. При пътуванията си той събира стари латински ръкописи и е сред пропагандаторите на възстановяването на текстовете на древните автори. Сред находките му е първият латински превод на Омир и неизвестна дотогава сбирка от писма на Цицерон. Отричайки това, което смята за невежество на своята епоха, Петрарка създава концепцията за мрачното Средновековие, възприета и силно разкрасена от следващите поколения писатели.

Алпинизъм

На 26 април 1336 Франческо Петрарка, заедно с брат си и двама придружители, се изкачва на връх Ванту (1909 m). Доста по-късно той описва пътуването с в писмо до своя приятел Франческо Диониджи. По това време не е обичайно да се изкачват планини само заради изживяването. Затова тази дата се смята за „рожден ден на алпинизма“, а самият Петрарка (Petrarca alpinista) - за „баща на алпинизма“.

Късни години

Последната част от живота си Франческо Петрарка прекарва в пътувания из Северна Италия като учен, поет и дипломат. Кариерата на Петрарка в Римокатолическата църква не му позволява да се ожени, но той е баща на две деца от една или две жени, останали неизвестни. Синът му Джовани е роден през 1337 в Авиньон, а дъщеря му Франческа - през 1343 във Воклюз. Джовани умира от чума през 1361, а Франческа се жени за Франческуоло да Бросано, по-късно изпълнител на завещанието на Петрарка.

Отклонявайки предложението на катедрата във Флоренция, и след смъртта на Колона прекарва 8 години в Милано при двора на фамилия Висконти; изпълнява разни дипломатически мисии и, между впрочем, отива в Прага при император Карл IV, когото посещава по негова покана още по време на неговото пребиваване в Мантуа. През 1361 година Петрарка напуска Милано и след неудачни опити се връщане в Авиньон и преселване в Прага, се установява се във Венеция (1362—1367), където живее неговата незаконна дъщеря с мъжа си.

Оттук той почти ежегодно предприема продължителни пътешествия из Италия. Последните години от живота си, към 1367 година, Петрарка провежда при двора на Франческо ди Kapapa, отчасти в Падуа, отчасти в село Аркуа, където прекарва остатъка от живота си в религиозно съзерцание. Там и умира в нощта на 18 срещу 19 юли 1374 г., не доживявяйки с един ден своята 70-годишнина. Намират го на сутринта на масата с перо в ръката, над жизнеописанието на Цезар. На местното гробище е издигнат паметник от червен мрамор, поставен на поета от зет му Бросано, бюстът е издигнат през 1667 година.

Издания

Франческо Петрарка. Сонети за живота и смъртта на Мадона Лаура. С., Нов Златорог, 2011.
Лавър. Избрани стихотворения, изд. „Народна култура“, София, 1985, прев. Стефан Петров

Външни връзки

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Франческо Петрарка.

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Франческо Петрарка.

((en)) Петрарка и Лаура
((en)) Петрарка в Католическа енциклопедия
((en)) Excerpts from his works and letters
((en)) Франческо Петрарка
De remediis utriusque fortunae, Cremonae, B. de Misintis ac Caesaris Parmensis, 1492. (Vicifons)
Произведения на Франческо Петрарка в Моята библиотека

Шаблон:Превод от3

@@ Ред 12: / Ред 12: @@
 | теми             =
 | направление      =
-| дебют            =
 | известни творби  =
-| награди          =
 | повлиян          =
 | повлиял          =
@@ Ред 20: / Ред 18: @@
 | деца             =
 | подпис           =
-| сайт             =
 | бележки          =
 | общомедия        =
@@ Ред 28: / Ред 25: @@
 == Биография ==
 Петрарка е роден в [[Арецо]] през [[1304]] в семейството на [[нотариус]] и прекарва ранното си детство в близкото до [[Флоренция]] село [[Инчиза]]. Баща му, Сер Петрако, е изгонен от Флоренция през [[1302]] (заедно с Данте) от [[Черни гвелфи|Черните гвелфи]].
 Петрарка прекарва голяма част от детството си в [[Авиньон]] и съседния [[Карпентрас]], където се премества семейството му, следвайки папа [[Климент V]], поставил през [[1309]] началото на [[Авиньонско папство|Авиньонското папство]]. По настояване на баща си Петрарка учи право в [[Монпелие]] ([[1316]]-[[1320]]) и [[Болоня]] ([[1320]]-[[1326]]), но самият той се интересува главно от писане и [[латински език|латинска]] литература.
@@ Ред 42: / Ред 39: @@
 == Късни години ==
 Последната част от живота си Франческо Петрарка прекарва в пътувания из Северна Италия като учен, поет и дипломат. Кариерата на Петрарка в [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]] не му позволява да се ожени, но той е баща на две деца от една или две жени, останали неизвестни. Синът му Джовани е роден през [[1337]] в Авиньон, а дъщеря му Франческа - през [[1343]] във [[Фонтен дьо Воклюз|Воклюз]]. Джовани умира от [[чума]] през [[1361]], а Франческа се жени за [[Франческуоло да Бросано]], по-късно изпълнител на завещанието на Петрарка.
+[[File:Arquà Petrarca - Tomba di Petrarca 1.jpg|thumb|250px|д|Гробът на Франческо Петрарка]]
 Отклонявайки предложението на катедрата във Флоренция, и след смъртта на Колона прекарва 8 години в Милано при двора на фамилия Висконти; изпълнява разни дипломатически мисии и, между впрочем, отива в Прага при император [[Карл IV (Свещена Римска империя)|Карл IV]], когото посещава по негова покана още по време на неговото пребиваване в Мантуа. През 1361 година Петрарка напуска Милано и след неудачни опити се връщане в [[Авиньон]] и преселване в [[Прага]], се установява се във [[Венеция]] (1362—1367), където живее неговата незаконна дъщеря с мъжа си.
-Оттук той почти ежегодно предприема продължителни пътешествия из [[Италия]]. Последните години от живота си, към 1367 година, Петрарка провежда при двора на Франческо ди Kapapa, отчасти в Падуа, отчасти в село Аркуа, където прекарва остатъка от живота си в религиозно съзерцание. Там и умира в нощта на 18 срещу 19 юли 1374 г., не доживявяйки с един ден своята 70-годишнина. Намират го на сутринта на масата с перо в ръката, над жизнеописанието на Цезар. На местното гробище е издигнат паметник от червен мрамор, поставен  на поета от зет му Бросано, бюстът е издигнат през 1667 година.
+Оттук той почти ежегодно предприема продължителни пътешествия из [[Италия]]. Последните години от живота си, към 1367 година, Петрарка провежда при двора на Франческо ди Kapapa, отчасти в Падуа, отчасти в село Аркуа, където прекарва остатъка от живота си в религиозно съзерцание. Там и умира в нощта на 18 срещу 19 юли 1374 г., не доживявяйки с един ден своята 70-годишнина. Намират го на сутринта на масата с перо в ръката, над жизнеописанието на Цезар. На местното гробище е издигнат паметник от червен мрамор, поставен на поета от зет му Бросано, бюстът е издигнат през 1667 година.
-==Издания==
+== Издания ==
 * Франческо Петрарка. [http://www.kadiiski.com/prevodi/petrarka.html Сонети за живота и смъртта на Мадона Лаура]. С., Нов Златорог, 2011.
+* Лавър. Избрани стихотворения, изд. „[[Народна култура]]“, София, 1985, прев. Стефан Петров
 == Външни връзки ==
 {{уикицитат|Франческо Петрарка}}
-{{commons|Francesco Petrarca}}
+{{commonscat|Francesco Petrarca}}
 * {{икона|en}} [http://petrarch.petersadlon.com/ Петрарка и Лаура]
@@ Ред 59: / Ред 57: @@
 * {{икона|en}} [http://www.sonnets.org/petrarch.htm Франческо Петрарка]
 * [[s:la:Liber:De remediis utriusque fortunae|''De remediis utriusque fortunae'', Cremonae, B. de Misintis ac Caesaris Parmensis, 1492.]] ([[Wikisource|Vicifons]])
+* {{Моята библиотека автор|francesco-petrarca|Франческо Петрарка}}
 {{Превод от3|en|Petrarch|33297854}}