Христо Христов (журналист): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 23: Ред 23:


=== Вестник „Дневник“ ===
=== Вестник „Дневник“ ===
В периода 2001 - 2009 г. е разследващ журналист във [[в. „Дневник”]]. В него публикува разследвания и анализи по проблемите на достъпа до архивите на бившата Държавна сигурност, организираната престъпност, работата на МВР и специалните служби. Специализира в английския [[в. „Гардиан“]] (2002) и в Международния център за журналистика във [[Вашингтон (Окръг Колумбия)|Вашингтон]], [[САЩ]] (2004).<ref name="ДеСе беге био"/>
В периода 2001 – 2009 г. е разследващ журналист във [[в. „Дневник”]]. В него публикува разследвания и анализи по проблемите на достъпа до архивите на бившата Държавна сигурност, организираната престъпност, работата на МВР и специалните служби. Специализира в английския [[в. „Гардиан“]] (2002) и в Международния център за журналистика във [[Вашингтон (Окръг Колумбия)|Вашингтон]], [[САЩ]] (2004).<ref name="ДеСе беге био"/>


През 2004 г. Христов печели дело във Върховния административен съд срещу тогавашния министър на вътрешните работи [[Георги Петканов]] за отказ на достъп до литерните дела на радиостанциите „[[Свободна Европа]]”, [[Би Би Си]] и „[[Дойче веле]]”, свързани с писателя Георги Марков.<ref name="ДеСе беге био"/>
През 2004 г. Христов печели дело във Върховния административен съд срещу тогавашния министър на вътрешните работи [[Георги Петканов]] за отказ на достъп до литерните дела на радиостанциите „[[Свободна Европа]]“, [[Би Би Си]] и „[[Дойче веле]]“, свързани с писателя Георги Марков.<ref name="ДеСе беге био"/>


През 2006 г. влиза в колизия с вътрешния министър [[Румен Петков (политик)|Румен Петков]] във връзка с незаконно оповестяване на досиетата на група журналисти, което, според Христов, има за цел да компрометира критикуващия Петков [[Георги Коритаров]]. Тогава Христов получава анонимни заплахи да спре публичните си изяви, за да не бъде взривен.<ref name="Василев Frognews">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://frognews.bg/news_42651/ | заглавие = Журналистът Христо Христов: Само 3% от архивите на Държавна сигурност са извадени на светло | достъп_дата = 09.09.2012 | фамилно_име = Василев | първо_име = Васил | дата = 08.02.2012 | труд = | издател = www.frognews.bg | език = | цитат = }}</ref>
През 2006 г. влиза в колизия с вътрешния министър [[Румен Петков (политик)|Румен Петков]] във връзка с незаконно оповестяване на досиетата на група журналисти, което, според Христов, има за цел да компрометира критикуващия Петков [[Георги Коритаров]]. Тогава Христов получава анонимни заплахи да спре публичните си изяви, за да не бъде взривен.<ref name="Василев Frognews">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://frognews.bg/news_42651/ | заглавие = Журналистът Христо Христов: Само 3% от архивите на Държавна сигурност са извадени на светло | достъп_дата = 09.09.2012 | фамилно_име = Василев | първо_име = Васил | дата = 08.02.2012 | издател = www.frognews.bg }}</ref>


През 2007 г. получава достъп от Върховната касационна прокуратура и Националната следствена служба до следственото [[дело №4 от 1990 г.]], заведено за установяване на причините на икономическата катастрофа, завещана от управлението на [[БКП]]. Делото, което е най-мащабното разследване на прокуратурата в историята на България, надхвърля 1200 тома и обхваща най-важните икономически решения в периода 1960 — 1990 г. По делото са разпитани ключови фигури както от висшето ръководство на БКП, така и ръководители от стопанския и банков сектор. Въз основа на делото Христов издава книгата „Тайните фалити на комунизма”, в която документално са проследени механизмите и причините, довели до изпадането в неплатежоспособност на социалистическото управление през 1960, 1977 и 1987 г. Част от следствените материали в направленията „Външна търговия”, „Задгранични дружества” и „Скрит транзит” Христов използва в книгата си „Империята на задграничните фирми”.<ref name="ДеСе беге био"/>
През 2007 г. получава достъп от Върховната касационна прокуратура и Националната следствена служба до следственото [[дело №4 от 1990 г.]], заведено за установяване на причините на икономическата катастрофа, завещана от управлението на [[БКП]]. Делото, което е най-мащабното разследване на прокуратурата в историята на България, надхвърля 1200 тома и обхваща най-важните икономически решения в периода 1960 – 1990 г. По делото са разпитани ключови фигури както от висшето ръководство на БКП, така и ръководители от стопанския и банков сектор. Въз основа на делото Христов издава книгата „Тайните фалити на комунизма“, в която документално са проследени механизмите и причините, довели до изпадането в неплатежоспособност на социалистическото управление през 1960, 1977 и 1987 г. Част от следствените материали в направленията „Външна търговия“, „Задгранични дружества“ и „Скрит транзит“ Христов използва в книгата си „Империята на задграничните фирми“.<ref name="ДеСе беге био"/>


През същата година Христов получава достъп от Върховния касационен съд до дело №1 срещу [[Тодор Живков]] и [[Милко Балев]]. Признанията на бившия генерален секретар на БКП, направени от него по делото, влизат в книгата „Тодор Живков. Биография”. Паралелно с това осъжда във Върховния административен съд директора на [[Националната разузнавателна служба]] ген. Кирчо Киров за отказа му да предостави достъп до най-важните документи за убийството на Георги Марков — досието на италианеца с датски паспорт [[Франческо Гулино]], единственият заподозрян по случая от българското и британско разследване, както и на документи за взаимодействието на [[Първо главно управление на Държавна сигурност|Първо главно управление]] (ПГУ) на ДС и [[КГБ]] по случая. В резултат на съдебното решение ген. Киров предава в комисията по досиетата над 100 тома архивни материали от ПГУ за ползване от журналиста, които са първите документи на социалистическото разузнаване, станали обществено достояние след промените през 1989 г.<ref name="ДеСе беге био"/> Докато работи по случая на Георги Марков квартирите, в които живее, трикратно са разбивани и ограбвани.<ref name="Василев Frognews"/>
През същата година Христов получава достъп от Върховния касационен съд до делото, образувано срещу [[Тодор Живков]] и [[Милко Балев]] (известно като дело № 1). Признанията на бившия генерален секретар на БКП, направени от него по делото, влизат в книгата „Тодор Живков. Биография“. Паралелно с това осъжда във Върховния административен съд директора на [[Националната разузнавателна служба]] ген. Кирчо Киров за отказа му да предостави достъп до най-важните документи за убийството на Георги Марков – досието на италианеца с датски паспорт [[Франческо Гулино]], единственият заподозрян по случая от българското и британско разследване, както и на документи за сътрудничеството между [[Първо главно управление на Държавна сигурност|Първо главно управление]] (ПГУ) на ДС и [[КГБ]] по случая. В резултат на съдебното решение ген. Киров предава в комисията по досиетата над 100 тома архивни материали от ПГУ за ползване от журналиста, които са първите документи на социалистическото разузнаване, станали обществено достояние след промените през 1989 г.<ref name="ДеСе беге био"/> Докато работи по случая на Георги Марков, квартирите, в които живее Христов, трикратно са разбивани и ограбвани.<ref name="Василев Frognews"/>


През 2010 г. отразява темата за досиетата в блога „Досиета” в сайта на [[в. „Капитал”]].
През 2010 г. отразява темата за досиетата в блога „Досиета“ в сайта на [[в. „Капитал”]].


През януари 2011 г. основава независимия специализиран сайт Държавна сигурност.com (Desebg.com), чиято цел е да предлага на едно място в удобна форма леснодостъпна справочна, историческа и аналитична информация и знание за системата на функциониране на бившата Държавна сигурност и нейната дейност като репресивен орган на БКП по време на социалистическата епоха в България, както да анализира и документира ролята и мястото и&#768; в социалистическата държава и по време на прехода от социализъм към демокрация.<ref name="ДеСе беге кредо">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://desebg.com/2011-01-06-11-15-07/42-2011-01-24-10-29-49 | заглавие = Бъдеще, зависимо от миналото на комунизма | достъп_дата = 09.09.2012 | фамилно_име = Христов | първо_име = Христо | дата = | труд = | издател = www.desebg.com | език = | цитат = }}</ref>
През януари 2011 г. основава независимия специализиран сайт Desebg.com, предлагащ информация и знание за системата на функциониране на бившата Държавна сигурност като репресивен орган на БКП, както анализ на ролята и мястото и&#768; в социалистическата държава и по време на прехода от социализъм към демокрация.<ref name="ДеСе беге кредо">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://desebg.com/2011-01-06-11-15-07/42-2011-01-24-10-29-49 | заглавие = Бъдеще, зависимо от миналото на комунизма | достъп_дата = 09.09.2012 | фамилно_име = Христов | първо_име = Христо | издател = www.desebg.com }}</ref><ref name="true">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://truestory.bg/разследващият-журналист-христо-хрис/ | заглавие= Разследващият журналист Христо Христов ни запознава с престъпленията и жертвите на комунизма в нов сайт |фамилно_име= Пенев|първо_име=Даниел |дата=22 януари 2016 }}</ref>


През април 2013 г. Христов оповестява в Държавна сигурност.com, че е получил смъртна заплаха за себе си и семейството си в пощенската кутия на домашния му адрес. Анонимната заплаха е отправена върху къс хартия от негово интервю под заглавие „Пагубно е безразличието към близкото минало“ от 2011 г. за сп. „Диалог” на Даниела Горчева в Холандия, разпространяващо се и в България. По повод заплахата Христов заявява: „Позволявам си да дам гласност на случая, тъй като заплахите срещу мен в последните месеци ескалират и вече са насочени пряко срещу моето семейството. Смятам, че публичността е част от механизма, чрез който мога да защитя себе си и семейството си”. Христов разкрива информация и за предишни опити да бъде сплашен, включително опити за хакерски атаки срещу Държавна сигурност.com, повреди на семейния му автомобил, заплахи с бомба, взлом в бивши негови квартири и др.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://desebg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1179 | заглавие = Смъртна заплаха за основателя на desebg.com и семейството му | достъп_дата = 17.04.2013 | фамилно_име = | първо_име = | дата = 17.04.2013 | труд = | издател = DeSeBG.com | език = bg | цитат = }}</ref>
През април 2013 г. Христов оповестява в Държавна сигурност.com, че е получил смъртна заплаха за себе си и семейството си в пощенската кутия на домашния му адрес. Анонимната заплаха е отправена върху къс хартия от негово интервю под заглавие „Пагубно е безразличието към близкото минало“ от 2011 г. за сп. „Диалог“ на Даниела Горчева в Холандия, разпространяващо се и в България. По повод заплахата Христов заявява: „Позволявам си да дам гласност на случая, тъй като заплахите срещу мен в последните месеци ескалират и вече са насочени пряко срещу моето семейството. Смятам, че публичността е част от механизма, чрез който мога да защитя себе си и семейството си“. Христов разкрива информация и за предишни опити да бъде сплашен, включително опити за хакерски атаки срещу Държавна сигурност.com, повреди на семейния му автомобил, заплахи с бомба, взлом в бивши негови квартири и др.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://desebg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1179 | заглавие = Смъртна заплаха за основателя на desebg.com и семейството му | достъп_дата = 17.04.2013 | дата = 17.04.2013 | издател = DeSeBG.com | език = bg }}</ref>

През 2016 г. основава уебсайта pametbg.com (Памет (1944 – 1989))<ref name="true"/>


== Награди и отличия ==
== Награди и отличия ==

Версия от 12:09, 18 август 2016

Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Христов.
Христо Христов
български журналист
Роден
4 март 1967 г. (57 г.)

Христо Христов (р. 1967 г.) е български разследващ журналист и документалист, изследващ архивите на бившата Държавна сигурност (ДС), задграничните дружества с българско участие на социализма на Народна република България, организираната престъпност, работата на МВР и специалните служби. Автор на редица исторически монографии и три поетични книги.

Като изследовател работи със съдебни архиви, обект на които са различни престъпления на социализма и до които други изследователи или историци не са имали достъп. Той е единственият журналист и изследовател, водил и спечелил съдебни дела за достъп до документи на ДС в периоди, когато държавното управление е водило рестриктивна политика. По този начин прави обществено достъпни редица документални факти от социалистическото минало, които отсъстват в другите държавни архиви.[1]

Биография

Христо Христов е роден през 1967 г. в град Етрополе.[2]

Вестник „Демокрация“ и първи книги

Журналистическата си кариера започва като репортер през октомври 1990 г. във в. „Демокрация”. В периода 1991-1997 г. е съдебен репортер, като отразява водените по това време следствени и съдебни дела за престъпленията при социализма. През 1997 г. оглавява отдел „Вътрешна информация”, а през 2000 г. е специален кореспондент в „Демокрация”.[1]

През 1998 г. получава безпрецедентен достъп от председателя на Военната колегия на Върховния съд и зам.-председател на Върховния съд ген. Николай Чирипов до 48-те тома от все още неприключилото тогава секретно дело за последните лагери на социализма край Ловеч и Скравена. Изследването на делото става основа за първата му документална книга и филм „Секретното дело за лагерите”.[3] През същата година получава разрешение от тогавашния министър на вътрешните работи Богомил Бонев да проучи строго секретната разработка на Второ главно управление на Държавна сигурност срещу българския емигрант Борис Арсов, отвлечен от ДС през пролетта на 1974 г. от Дания и убит няколко месеца по-късно в Пазарджишкия затвор. В делото е запазен строго секретен план за убийството на емигранта с конкретни указания за действия за агента, натоварен с „мократа поръчка”. Разработката срещу Арсов е открита в началото на 90-те години в архива на ДС от следователите по делото за убийството на Георги Марков Богдан Карайотов и ген. Коста Богацевски и ги убеждава, че Държавна сигурност е използвала убийствата като средство за ликвидиране на български емигранти, критици на социалистическото управление. Секретните материали стават основа за книгата и документалния филм на Христов „Държавна сигурност срещу българската емиграция”.[1]

През 2000 г. от Върховния административен съд (ВАС) му е разрешено да работи с делото за унищожаване на досиетата на писателя Георги Марков, по което през 1992 г. е признат за виновен и осъден на лишаване от свобода последният началник на Първо главно управление на ДС ген. Владимир Тодоров. Делото разкрива механизма на унищожаване на досиетата на писателя през 1990 г., както и кръга от висши ръководители на ДС, ангажирани с прикриването на документалните доказателства за операцията за ликвидирането на Марков през 1978 г. в Лондон. Христов използва делото за документалния филм „Досиетата „Скитник” и за книгата си „Убийте „Скитник”.[1]

Вестник „Дневник“

В периода 2001 – 2009 г. е разследващ журналист във в. „Дневник”. В него публикува разследвания и анализи по проблемите на достъпа до архивите на бившата Държавна сигурност, организираната престъпност, работата на МВР и специалните служби. Специализира в английския в. „Гардиан“ (2002) и в Международния център за журналистика във Вашингтон, САЩ (2004).[1]

През 2004 г. Христов печели дело във Върховния административен съд срещу тогавашния министър на вътрешните работи Георги Петканов за отказ на достъп до литерните дела на радиостанциите „Свободна Европа“, Би Би Си и „Дойче веле“, свързани с писателя Георги Марков.[1]

През 2006 г. влиза в колизия с вътрешния министър Румен Петков във връзка с незаконно оповестяване на досиетата на група журналисти, което, според Христов, има за цел да компрометира критикуващия Петков Георги Коритаров. Тогава Христов получава анонимни заплахи да спре публичните си изяви, за да не бъде взривен.[4]

През 2007 г. получава достъп от Върховната касационна прокуратура и Националната следствена служба до следственото дело №4 от 1990 г., заведено за установяване на причините на икономическата катастрофа, завещана от управлението на БКП. Делото, което е най-мащабното разследване на прокуратурата в историята на България, надхвърля 1200 тома и обхваща най-важните икономически решения в периода 1960 – 1990 г. По делото са разпитани ключови фигури както от висшето ръководство на БКП, така и ръководители от стопанския и банков сектор. Въз основа на делото Христов издава книгата „Тайните фалити на комунизма“, в която документално са проследени механизмите и причините, довели до изпадането в неплатежоспособност на социалистическото управление през 1960, 1977 и 1987 г. Част от следствените материали в направленията „Външна търговия“, „Задгранични дружества“ и „Скрит транзит“ Христов използва в книгата си „Империята на задграничните фирми“.[1]

През същата година Христов получава достъп от Върховния касационен съд до делото, образувано срещу Тодор Живков и Милко Балев (известно като дело № 1). Признанията на бившия генерален секретар на БКП, направени от него по делото, влизат в книгата „Тодор Живков. Биография“. Паралелно с това осъжда във Върховния административен съд директора на Националната разузнавателна служба ген. Кирчо Киров за отказа му да предостави достъп до най-важните документи за убийството на Георги Марков – досието на италианеца с датски паспорт Франческо Гулино, единственият заподозрян по случая от българското и британско разследване, както и на документи за сътрудничеството между Първо главно управление (ПГУ) на ДС и КГБ по случая. В резултат на съдебното решение ген. Киров предава в комисията по досиетата над 100 тома архивни материали от ПГУ за ползване от журналиста, които са първите документи на социалистическото разузнаване, станали обществено достояние след промените през 1989 г.[1] Докато работи по случая на Георги Марков, квартирите, в които живее Христов, трикратно са разбивани и ограбвани.[4]

През 2010 г. отразява темата за досиетата в блога „Досиета“ в сайта на в. „Капитал”.

През януари 2011 г. основава независимия специализиран сайт Desebg.com, предлагащ информация и знание за системата на функциониране на бившата Държавна сигурност като репресивен орган на БКП, както анализ на ролята и мястото ѝ в социалистическата държава и по време на прехода от социализъм към демокрация.[5][6]

През април 2013 г. Христов оповестява в Държавна сигурност.com, че е получил смъртна заплаха за себе си и семейството си в пощенската кутия на домашния му адрес. Анонимната заплаха е отправена върху къс хартия от негово интервю под заглавие „Пагубно е безразличието към близкото минало“ от 2011 г. за сп. „Диалог“ на Даниела Горчева в Холандия, разпространяващо се и в България. По повод заплахата Христов заявява: „Позволявам си да дам гласност на случая, тъй като заплахите срещу мен в последните месеци ескалират и вече са насочени пряко срещу моето семейството. Смятам, че публичността е част от механизма, чрез който мога да защитя себе си и семейството си“. Христов разкрива информация и за предишни опити да бъде сплашен, включително опити за хакерски атаки срещу Държавна сигурност.com, повреди на семейния му автомобил, заплахи с бомба, взлом в бивши негови квартири и др.[7]

През 2016 г. основава уебсайта pametbg.com (Памет (1944 – 1989))[6]

Награди и отличия

Христо Христов е носител на редица награди и отличия:[2][1]

  • 1999 г. – награда „Паница” на фондация „Свободна и демократична България” за най-добро журналистическо разследване.
  • 2001 г. – награда „Разследващи журналисти” на фондация „Разследващи журналисти”, фондация „Гардиън” и Център за развитие на медиите за най-добро журналистическо разследване.
  • 2003 г. – награда „Черноризец Храбър” на Съюза на издателите в България за най-добро журналистическо разследване.
  • 2004 г. – награда „Златен ключ” за най-добър журналистически материал, свързан с достъпа до информация, на фондация „Програма за достъп до информация”.
  • 2005 г. – награда „Черноризец Храбър” на Съюза на издателите в България за най-добро журналистическо разследване.
  • 2005 г. – награда „Златен ключ” на фондация „Програма достъп до информация” за цялостен принос към достъпа до информация в България.
  • 2006 г. – първа награда на фонд „Георги Василев”, Швейцария, за принос към свободата на духа.
  • 2010 г. – първа награда на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за проявена активност и съдействие при отварянето архивите на комунистическите тайни служби.

Библиография

  • Христов, Христо. Секретното дело за лагерите. София, ИК „Иван Вазов“, 1999.
  • Христов, Христо. Секретното дело за лагерите. София, Сиела, 2012. ISBN 9789542810407. с. 248.
  • Христов, Христо. Държавна сигурност срещу българската емиграция. София, ИК „Иван Вазов“, 2000. с. 6.
  • Христов, Христо. Убийте „Скитник“ – българската и британската държавна политика по случая „Георги Марков“. София, Сиела, 2005. ISBN 9789546498007. с. 966. [8]
  • Христов, Христо. Тайните фалити на комунизма. София, Сиела, 2007. ISBN 9789542801627. с. 376.
  • Христов, Христо. Двойният живот на агент „Пикадили“. София, Икономедиа, 2008. ISBN 9789543850095. с. 160.
  • Христов, Христо. Тодор Живков. Биография. София, Сиела/Институт за изследване на близкото минало, 2009. ISBN 9789542805861. с. 680.
  • Христов, Христо. Империята на задграничните фирми. София, Сиела/Институт за изследване на близкото минало, 2009. ISBN 9789542805403. с. 364.
  • Христов, Христо. Операция „Маратон“. София, Сиела, 2012. ISBN 9789542812258. с. 272. [9][10] [11][12] [13]

Уебсайтове

  • desebg.com (2011) – посветен на дейността на бившата Държавна сигурност (ДС)
  • agentibg.com (2014) – регистър на сътрудниците на ДС и разузнавателните служби на Българската народна армия (БНА)
  • pametbg.com (2016) – в памет на пострадалите от тоталитарния режим

Бележки

  1. ↑ а б в г д е ж з и Разследващ журналист и изследовател на архивите от комунизма // www.desebg.com. Посетен на 09.09.2012.
  2. ↑ а б Христо Христов — Професионална биография // www.decommunization.org. Посетен на 09.09.2012. (на български)
  3. ↑ Секретното дело за лагерите amazon.com
  4. ↑ а б Василев, Васил. Журналистът Христо Христов: Само 3% от архивите на Държавна сигурност са извадени на светло // www.frognews.bg, 08.02.2012. Посетен на 09.09.2012.
  5. ↑ Христов, Христо. Бъдеще, зависимо от миналото на комунизма // www.desebg.com. Посетен на 09.09.2012.
  6. ↑ а б Пенев, Даниел. Разследващият журналист Христо Христов ни запознава с престъпленията и жертвите на комунизма в нов сайт // 22 януари 2016.
  7. ↑ Смъртна заплаха за основателя на desebg.com и семейството му // DeSeBG.com, 17.04.2013. Посетен на 17.04.2013. (на български)
  8. ↑ Розалия Ликова, „За една документална книга“, рец. в електронно списание LiterNet, 24.07.2005, № 7 (68).
  9. ↑ Христо Христов, „Операция „Маратон“, глава 10, Портал за култура, изкуство и общество, 20.12.2012.
  10. ↑ Христо Христов, „Операция „Маратон“ – истината за кражбата на Паисиевата история от Държавна сигурност в „Зограф“ (откъс), ЛиРа, 14.12.2012
  11. ↑ Христо Христов, „Как разведки под прикритие откраднаха „История славяноболгарска“ през 1985 г.“ (откъс от „Операция „Маратон“), e-vestnik.bg, 13 декември 2012
  12. ↑ „Христо Христов: ДС отмъкна подло Паисиевата история от Зограф“, интервю на Марина Чертова, vsekiden.com, 05.01.2013.
  13. ↑ „Патриотични игри“, Портал за култура, изкуство и общество 09.01.2013.

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Христо_Христов_(журналист)&oldid=7412963“.