Карен Хорни: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м инфо кутия - допълване; форматиране: 2x нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Личност
| име = Карен Хорни
| име = Карен Хорни
| име-оригинал =
| име-оригинал = Karen Horney
| категория = психолог
| категория = психолог
| описание = германски психолог
| описание = германски психолог
Ред 7: Ред 7:
| портрет-описание =
| портрет-описание =
| роден-място = [[Хамбург]], [[Германия]]
| роден-място = [[Хамбург]], [[Германия]]
| починал-място = [[Ню Йорк]], [[Сащ]]
| починал-място = [[Ню Йорк]], [[САЩ]]
| националност = {{Германия}}
| вложки = {{Личност/Учен | категория = психолог
| вложки = {{Личност/Учен | категория = психолог
| област = [[Психология]]
| област = [[Психология]]
Ред 20: Ред 21:
}}
}}
{{Психоанализа}}
{{Психоанализа}}
'''Карен Хорни''' ({{lang-de|Karen Horney}}, правилно произношение от английски език '''Хорнай''') е [[германци|германска]] психодинамична [[психолог|психоложка]] от [[Норвегия|норвежки]] и [[Холандия|холандски]] произход. Нейните теории поставят под въпрос някои традиционни [[Фройд]]истки гледни точки, особено неговата теория за сексуалността, както и инстинктивната ориентация на психоанализата и нейната генетична психология. Като такава често е класифирацана като неофройдист.
'''Карен Хорни''' ({{lang-de|Karen Horney}}, правилно произношение от [[английски език]]: '''Хорнай''') е [[Германия|германска]] психодинамична [[психолог|психоложка]] от [[Норвегия|норвежки]] и [[Холандия|холандски]] произход. Нейните теории поставят под въпрос някои традиционни [[Фройд]]истки гледни точки, особено неговата теория за [[сексуалност]]та, както и инстинктивната ориентация на [[психоанализа]]та и нейната генетична психология. Като такава често е класифицирана като неофройдист.


== Теория ==
== Теория ==
Хорни подчертава значението на социалните условия и факторите на средата при формирането на личността. В първата си книга очертава едно от най-важните си понятия – ''базисната тревожност''. Това чувство у детето възниква от факта, че е „изолирано и безпомощно в потенциално враждебен свят“ и затова не е вродено, а е продукт на нашата култура и възпитание. Тази тревожност е основното условие за по-нататъшните личностни трудности. От нея възниква базисния импулс към сигурност: да се чувстваш сигурен означава свободен от тревожност. Чрез взаимодействието си с обществото хората придобиват и други потребности. Хорни ги разделя на 3 групи:
Хорни подчертава значението на социалните условия и факторите на средата при формирането на личността. В първата си книга очертава едно от най-важните си понятия – ''базисната [[тревожност]]''. Това чувство у детето възниква от факта, че е „изолирано и безпомощно в потенциално враждебен свят“ и затова не е вродено, а е продукт на нашата култура и [[възпитание]]. Тази тревожност е основното условие за по-нататъшните личностни трудности. От нея възниква базисния импулс към сигурност: да се чувстваш сигурен означава свободен от тревожност. Чрез взаимодействието си с обществото хората придобиват и други потребности. Хорни ги разделя на 3 групи:
# да се придвижваш към хората (приближаване, привързаност)
# да се придвижваш към хората (приближаване, [[привързаност]]);
# да се движиш срещу хората (власт, експлоатация)
# да се движиш срещу хората ([[власт]], [[експлоатация]]);
# да се отдалечаваш от хората (ограничаване на собствения живот, самодостатъчност).
# да се отдалечаваш от хората (ограничаване на собствения живот, самодостатъчност).


Тези три сили очевидно могат да влязат в конфликт една с друга. Нормалният човек разрешава конфликта, като ги интегрира. Конфликтите могат да се разрешат или да се избегнат, ако детето е отгледано сред [[любов]] и [[уважение]], ако се е чувствало желано и сигурно и е било обградено с доверие. Когато човек приеме едната ориентация за сметка на другите, могат да възникнат три типа личност в зависимост от ориентацията:
Тези три сили очевидно могат да влязат в конфликт една с друга. Нормалният човек разрешава конфликта, като ги интегрира. Конфликтите могат да се разрешат или да се избегнат, ако детето е отгледано сред [[любов]] и [[уважение]], ако се е чувствало желано и сигурно и е било обградено с [[доверие]]. Когато човек приеме едната ориентация за сметка на другите, могат да възникнат три типа личност в зависимост от ориентацията:
* отстъпчив тип – (движещ се към хората)
* отстъпчив тип – (движещ се към хората);
* враждебен тип – (движещ се срещу хората)
* враждебен тип – (движещ се срещу хората);
* откъснат тип – (отдалечаващ се от хората)
* откъснат тип – (отдалечаващ се от хората).

Другото основно понятие на Хорни – ''идеализираният образ'', също е свързано с конфликтите. Тук има несъответствие между [[Аз-образ]]а на човека и реалното му [[Аз]].
Другото основно понятие на Хорни – ''идеализираният образ'', също е свързано с конфликтите. Тук има несъответствие между [[Аз-образ]]а на човека и реалното му [[Аз]].



Версия от 10:44, 11 ноември 2016

Карен Хорни
Karen Horney
германски психолог

Родена
Починала
4 декември 1952 г. (67 г.)
ПогребанаСАЩ

Националност Германия
Учила въвФрайбургски университет
Хумболтов университет на Берлин
Гьотингенски университет
Научна дейност
ОбластПсихология
Семейство
СъпругЕрих Фром (1942 – 1952)
Карен Хорни в Общомедия

Карен Хорни (Шаблон:Lang-de, правилно произношение от английски език: Хорнай) е германска психодинамична психоложка от норвежки и холандски произход. Нейните теории поставят под въпрос някои традиционни Фройдистки гледни точки, особено неговата теория за сексуалността, както и инстинктивната ориентация на психоанализата и нейната генетична психология. Като такава често е класифицирана като неофройдист.

Теория

Хорни подчертава значението на социалните условия и факторите на средата при формирането на личността. В първата си книга очертава едно от най-важните си понятия – базисната тревожност. Това чувство у детето възниква от факта, че е „изолирано и безпомощно в потенциално враждебен свят“ и затова не е вродено, а е продукт на нашата култура и възпитание. Тази тревожност е основното условие за по-нататъшните личностни трудности. От нея възниква базисния импулс към сигурност: да се чувстваш сигурен означава свободен от тревожност. Чрез взаимодействието си с обществото хората придобиват и други потребности. Хорни ги разделя на 3 групи:

  1. да се придвижваш към хората (приближаване, привързаност);
  2. да се движиш срещу хората (власт, експлоатация);
  3. да се отдалечаваш от хората (ограничаване на собствения живот, самодостатъчност).

Тези три сили очевидно могат да влязат в конфликт една с друга. Нормалният човек разрешава конфликта, като ги интегрира. Конфликтите могат да се разрешат или да се избегнат, ако детето е отгледано сред любов и уважение, ако се е чувствало желано и сигурно и е било обградено с доверие. Когато човек приеме едната ориентация за сметка на другите, могат да възникнат три типа личност в зависимост от ориентацията:

  • отстъпчив тип – (движещ се към хората);
  • враждебен тип – (движещ се срещу хората);
  • откъснат тип – (отдалечаващ се от хората).

Другото основно понятие на Хорни – идеализираният образ, също е свързано с конфликтите. Тук има несъответствие между Аз-образа на човека и реалното му Аз.

Източници

  • Енциклопедия Психология, Наука и изкуство (1998), ред. Дж. Корсини

Външни препратки