Кераца Петрица: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 20:30, 8 февруари 2017

Кераца Петрица е българска болярка, сестра на цар Михаил III Шишман Асен.

Тя е дъщеря на видинския деспот Шишман I и на съпругата му - една от внучките на цар Иван Асен II от дъщеря му Ана-Теодора, което прави Кераца-Петрица пряка потомка по майчина линия и на следните династии: Комитопули, Асеневци, Комнин Дука и Неманичи.

Родословие

Шишман I

Кераца Петрица

Петър (севастократор)

неизвестна по име дъщеря на Ана-Теодора Асенина

Деца

Кераца-Петрица е омъжена за деспот Срацимир. От него тя има 5 деца, някои от които играят важна роля в политическия живот на Балканите през 14 в.:

Иван Александър, бъдещ цар на България;
Елена Българска, бъдеща кралица на Сърбия;
Иван Комнин, бъдещ деспот на Валона;
Михаил, бъдещ деспот на Крън;
Теодора Срацимир.

Седалище

Обикновено се приема, че резиденцията на Кераца Петрица е била в старопланинската Крънска крепост, център на владенията ѝ. Изповядвала е католицизма, за което свидетелства и запазената ѝ преписка с папа Бенедикт XII, който в писмата си до нея я нарича "дукесата на Кърнона". Изследвайки този откъс от писмото на Бенедикт XII до Кераца Петрица, историкът Йордан Андреев изказва виждането, че владенията на Кераца Петрица са се намирали в областта Карвуна (дн. Каварна), което може да обясни "латинската вяра" на деспотицата, тъй като черноморският басейн е област на усилена дейност на католическите ордени. Тази хипотеза е възприета и доразвита от Пламен Павлов, Георги Атанасов и др. Освен това не могат да бъдат пренебрегнати и тесните връзки на Карвунското (Добруджанското) деспотство с Република Генуа и Венеция^[1].

Към края на живота си Кераца Петрица вероятно отново се връща в лоното на православието, тъй като паметта на "...благочестивата деспотица Кераца, майка на великия цар Иван Александър, приела след това ангелски [монашески] образ и наречена Теофана..."^[2] е почетена в Бориловия синодик.

Източник

↑ Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.: ДАР-РХ, 2006.
↑ цитат по Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.: ДАР-РХ, 2006.

[1] Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.: ДАР-РХ, 2006.

[2] цитат по Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.: ДАР-РХ, 2006.

[1]

[2]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 '''Кераца Петрица''' е българска [[Болярин|болярка]], сестра на цар [[Михаил III Шишман Асен]].
-Тя е дъщеря на [[видин]]ския [[деспот]] [[Шишман I]] и на съпругата му - една от внучките на цар [[Иван Асен II]] от дъщеря му [[Ана-Теодора Асенина|Ана-Теодора]], което прави Кераца-Петрица директна потомка по майчина линия и на следните династии: [[Комитопули]], [[Асеневци]], [[Комнин Дука]] и [[Неманичи]].
+Тя е дъщеря на [[видин]]ския [[деспот]] [[Шишман I]] и на съпругата му - една от внучките на цар [[Иван Асен II]] от дъщеря му [[Ана-Теодора Асенина|Ана-Теодора]], което прави Кераца-Петрица пряка потомка по майчина линия и на следните династии: [[Комитопули]], [[Асеневци]], [[Комнин Дука]] и [[Неманичи]].
 == Родословие ==
@@ Ред 54: / Ред 54: @@
 * [[Теодора Срацимир]].
-== Резиденция ==
+== Седалище ==
-Обикновено се приема, че резиденцията на Кераца Петрица е била в старопланинската [[Крън (крепост)|Крънска крепост]], център на владенията и&#768;. Изповядвала е католицизма, за което свидетелства и запазената и&#768; кореспонденция с [[папа]] [[Бенедикт XII]], който в писмата си до нея я нарича "дукесата на Кърнона". Анализирайки този откъс от писмото на [[Бенедикт XII]] до Кераца Петрица, историкът Йордан Андреев изказва мнението, че владенията на Кераца Петрица са се намирали в областта Карвуна (дн. [[Каварна]]), което може да обясни "латинската вяра" на деспотицата, тъй като черноморският басейн е област на активна дейност на католическите ордени. Тази хипотеза е възприета и доразвита от Пламен Павлов, Георги Атанасов и др. Освен това не могат да бъдат пренебрегнати и тесните връзки на Карвунското (Добруджанското) деспотство с [[Република Генуа]] и [[Венеция]]<ref>'''Павлов''', Пламен. Търновските царици. В.Т.: ДАР-РХ, 2006.</ref>.
+Обикновено се приема, че резиденцията на Кераца Петрица е била в старопланинската [[Крън (крепост)|Крънска крепост]], център на владенията и&#768;. Изповядвала е католицизма, за което свидетелства и запазената и&#768; преписка с [[папа]] [[Бенедикт XII]], който в писмата си до нея я нарича "дукесата на Кърнона". Изследвайки този откъс от писмото на [[Бенедикт XII]] до Кераца Петрица, историкът Йордан Андреев изказва виждането, че владенията на Кераца Петрица са се намирали в областта Карвуна (дн. [[Каварна]]), което може да обясни "латинската вяра" на деспотицата, тъй като черноморският басейн е област на усилена дейност на католическите ордени. Тази хипотеза е възприета и доразвита от Пламен Павлов, Георги Атанасов и др. Освен това не могат да бъдат пренебрегнати и тесните връзки на Карвунското (Добруджанското) деспотство с [[Република Генуа]] и [[Венеция]]<ref>'''Павлов''', Пламен. Търновските царици. В.Т.: ДАР-РХ, 2006.</ref>.
 Към края на живота си Кераца Петрица вероятно отново се връща в лоното на [[православие]]то, тъй като паметта на ''"...благочестивата деспотица Кераца, майка на великия цар Иван Александър, приела след това ангелски [монашески] образ и наречена Теофана..."<ref>цитат по '''Павлов''', Пламен. Търновските царици. В.Т.: ДАР-РХ, 2006.</ref>'' е почетена в [[Борилов синодик|Бориловия синодик]].