Ранна нидерландска живопис

Петрус Кристус. Портрет на момиче. Около 1465. Берлинска картинна галерия. Берлин

Ян ван Ейк. Мадоната и канцлера Ролен. 1435. Лувър. Париж

Рогир ван дер Вейден: Триптих „Разпятие“. Централен панел. Ок. 1440—1445. Музей на историята на изкуството. Виена

Ранната нидерландска живопис (рядко старонидерландска живопис) е един от етапите на Северния Ренесанс, в ерата на нидерландската и в частност, фламандската живопис, която обхваща от историята на европейското изкуство приблизително един век, с начало втората четвърт на XV век.

Изкуството на късната готика се сменя по това време с ранния Ренесанс. Ако късната готика, появила се във Франция, създава универсален език на художествената форма, в която са внесли своя принос и много нидерландски майстори на живописта, в описвания период на територията на Нидерландия се образува ясно разпознаваема самостоятелна живописна школа, за която е характерен един реалистичен маниер на рисуване, намиращ израз преди всичко в жанра на портрета.

Исторически предпоставки

През XIV век по тези земи стават промени от културно и социално естество: църквата като основен възложител за произведения на изкуството се заменя със светски меценати. Така Нидерландия като център на изкуството започва да се освобождава от късно готическия френски стил.

Нидерландия се свързва с Франция благодарение на Бургундската династия, така фламандски, валонски и нидерландски художници лесно си намират работа във Франция: в дворовете на херцозите Анжу, Орлеан, Жан дьо Бери и дори при френския крал. Изключителни майстори на международната готика, братя Лимбург са по същество френски художници. С редки изключения, представлявана от Мелхиор Брюделрама у дома, в Холандия, са само художници от по-нисък ранг.

След Битката при Аженкур през 1415 година и след смъртта на Жан дьо Бери, херцогът на Бургундия Филип III Добрия се връща във Фландрия. Преместилият се с него във Фландрия бургундски двор създава за местните художници най-добри условия за творческа работа у дома. Необходимостта да се пътува до Франция вече отпада. Започват да се формират регионални художествени школи. Ако по-рано изключителните таланти като Жан де Бондол, Жан Мануел или братя Лимбург израстват на базата на „международната готика“, то сега френско-фламандските художници стават истински нидерландци. Ервин Пановски дори говори за репатрирането на фламандския гений . Новото поколение на нидерландски художници изоставя универсалния език на готическите форми и затова се счита за специфична нидерландска школа.

Робер Кампен (авторството на оспорва). „Олтар на семейство Мероде“. 1425-1428. Музей Клойстърс, Ню Йорк

Ян ван Ейк. Гентски олтар. 1432. Катедралата " Св. Бавон. Гент

Рогир ван дер Вейден. Пейзаж на триптих на семейство Брак. Около 1450. Лувър. Париж

Богатството на търговски центрове изиграва своята роля в развитието на водещи художествени ателиета които вече са съвсем наблизо. Разцветът на фламандските градове на Брабант: Брюж, Антверпен и Гент и Брюксел, Ипр и Мехелен, а също така Льовен дават възможност местените богаташи да се конкурират при равни условия с принцовете и херцозите, без да им отстъпват нито в богатството, нито във властта. Тази трета група от клиенти и покровители, заедно с аристокрацията и църквата влияе на избора на теми за картините. Но дори в религиозните произведения на изкуството, като например църковните олтари, църквата често не е директен възложител, а това става чрез търговските гилдии.

Благодарение на поръчки на картини, които бяха показани на изпълнителната реда на къщите, има цял нов жанр на изкуството - портрет, който води към изкуството на индивидуализация елемент е в пълно съответствие с повелите на времето.

Характерни черти

През XV век при дворовете на херцозите на Бургундия в Дижон, Брюж и Турне се появява самостоятелна художествена школа, съчетала готика и Ренесанс. Някои историци на изкуството, виждат нейните корени във френско-фламандски книжна миниатюра, например, в творчеството на Жан Пюсел или братя Лимбург.

Тези произведения на живописта рязко се отличават от своите готически предшественици със своя почти фотографски реализъм. Импулс, получен от ранния и зрел италиански Ренесанс и местните традиции довежда до образуването на самостоятелен, абсолютно нов художествен език. Нидерландското внимание към природата се отразява в пейзажната живопис. Старият златен фон от средновековните картини се сменя с реалистични пейзажи, а след това пейзажът стана самостоятелен жанр в изкуството.

Художници

Рогир ван дер Вейден. Бъде разпънат на кръст. 1440-1445. Музей на историята на изкуствата. Виена

Ханс Мемлинг. „Олтар на Дева Мария“. Около 1468. Националната галерия. Лондон

• Един от най-първите представители на нови художествени възгледи, наред с Ян ван Ейк се счита за Флемалския майстор, който в момента се идентифицира като Робер Кампен. Основната му работа е олтара (или триптих) „Благовещение“ (друго име: олтар на семейството Мероде; около 1425), сега се съхранява в музея на Клойстърс в Ню Йорк.
• Вече дълго време се подлага на съмнение самият факт на съществуването на брата на Ян ван Ейк  Хуберт. Най-новите изследвания показват, че посоченият само в различни източници - Хуберт ван Ейк е само посредствен художник от гентската школа, който не е имал нито родствено, нито каквото и да било друго отношение към Ян ван Ейк.
• Ученик на Кампен се счита за Рогир ван дер Вейден, който, вероятно, участва в работата над триптих Мероде. На свой ред той оказва влияние върху Дирк Боутс и Ханс Мемлинг. Съвременник на Мемлинг е Хюго ван дер Гус, за първи път посочен през 1465 година.
• В този период се откроява най-загадъчния художник това време Йеронимус Бош, чието творчество все още не е получило еднозначно тълкуване.
• Редом до тези велики майстори заслужава да се спомене на такива ранните нидерладски художници, като Петрус Кристус, Ян Провост, Колин де Котер, Алберт Боутс и Куентин Масейс.

Влияния в други страни

Италия

Антонело да Месина. Разпятие. 1475. Кралския музей за изящни изкуства. Антверпен

В родината на Ренесанса - Италия, Ян ван Ейк се радва на голямо уважение. Няколко години след смъртта на художника хуманистът Бартоломео Фацио нарича Ян ван Ейк княз сред художниците на века.

Докато италианските майстори използват сложни математически и геометрични средства, по-специално, система за изобразяване на перспективи, фламандците успяват да се показват правилно реалността, без особено затруднение. Действието на картините вече не се случва като в готиката на една плоскост. Помещенията са представени в съответствие със законите на перспективата, а пейзажите са престанали да бъдат само схематичен фон. Широк, подробно изрисуван фон извежда погледа в безкрайността. И дрехите, и мебелите, и предметите на бита се изобразяват с фотографска точност.

Германия

Голгота Васервасов. Около 1420-1430. Музей Валраф-Рихарц. Кьолн

Новото художествено направление, което е предопределено заедно с италианската живопис да определя съдбата на европейското изкуство почти за два века, естествено, прониква и в съседна Германия. Джорджо Вазари дори вярва, чеАлбрехт Дюрер и предшественика му Мартин Шонгауер са фламандци. Наистина творчеството на двамата художници е невъзможно да си представим без холандско влияние.

Испания

Луис Далмау. Мадона на трона. Фрагмент. 1445. Национален художествен музей на Каталуния. Барселона

Първите сведения за разпространението на северните техники за рисуване в испански намери в Арагон, които са включват Валенсия, Каталония и Балеарски острови. Крал Алфонсо V Арагонски още през 1431 година изпраща своя придворен художник Луис Далмау във Фландрия. Ян ван Ейк вероятно посещава Валенсия през 1427 година, като част от делегация от херцогство Бургундия.

Валенсия, в този момент е един от най-важните центрове на Средиземноморието,с привлечени художници от цяла Европа. В допълнение към традиционния художествен стил на международна готика, ателиетата работят във фламандски и италиански стил. Тук е създадена така наречената "испано-фламандската живописна школа" . Основни представители на която се считат Бартоломé Бермéхо, Хайме Угет и Родриго де Осона.

В Кастилия има влияние от Северната живопис . Но местните художници използват като основа на картините си борови вместо обичайните дъбови панели и все още предпочитат темпера. Отличителна черта на картините от Кастилия и Арагон е „разточителната“ употреба на позлата и златен прах. Друга особеност за Испания е богатата орнаментика и украса и големите размери на испанските ретабло.

Кастилските крале, придобиват собственост на няколко от най-известните творби на Рогир ван дер Вейден, Ханс Мемлинг и Ян ван Ейк. В допълнение, на съда портретист на кралица Изабела Кастилска става гостуващ художник Хуан де Фландерс, който полага основите на реалистичния испански стил на портретната живопис.

Португалия

Нуно Гонсалвиш: Олтар на св. Винсент. Фрагмент. Около 1460. Националния музей на античното изкуство. Лисабон

Самостоятелна школа по живопис с произход от Португалия през втората половина на XV век е лисабонската работилница на придворния художник  Нуно Гонсалвиш. Творчеството на този художник, се намира в пълна изолация: той, изглежда, няма нито предшественици, нито последователи. Фламандското влияние се усеща по-специално в полиптиха "Свети Винсент".

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ранняя нидерландская живопись“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​