Костадин Молеров: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Премахната редакция 8328284 на Iliev (б.)
Етикет: Връщане
Ред 32: Ред 32:
=== Революционна и просветна дейност ===
=== Революционна и просветна дейност ===
Молеров е роден на 25 октомври/8 ноември 1876 година в село [[Банско]], което тогава е в Османската империя, а днес в България. Брат е на фолклориста [[Димитър Молеров (фолклорист)|Димитър Молеров]] и син на [[Георги Молеров]] и внук на [[Симеон Молеров (живописец)|Симеон Димитров Молеров]], живописци от големия род [[Молерови]]. В 1896 година завършва с осмия випуск педагогическите курсове на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 113">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |authorlink= |coauthors= |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |isbn= |pages=113 |url= |accessdate=}}</ref> В гимназията е привлечен към ВМОРО. От 1897 до 1898 година учителства в родното си село, където е секретар на революционния комитет. В 1899 година е арестуван и затворен в [[Куршумли хан]] в [[Скопие]]. Връща се в Банско в 1900 година и отново оглавява революционния комитет. Участва в аферата „[[Мис Стоун (афера)|Мис Стоун]]“.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 109.</ref>
Молеров е роден на 25 октомври/8 ноември 1876 година в село [[Банско]], което тогава е в Османската империя, а днес в България. Брат е на фолклориста [[Димитър Молеров (фолклорист)|Димитър Молеров]] и син на [[Георги Молеров]] и внук на [[Симеон Молеров (живописец)|Симеон Димитров Молеров]], живописци от големия род [[Молерови]]. В 1896 година завършва с осмия випуск педагогическите курсове на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 113">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |authorlink= |coauthors= |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |isbn= |pages=113 |url= |accessdate=}}</ref> В гимназията е привлечен към ВМОРО. От 1897 до 1898 година учителства в родното си село, където е секретар на революционния комитет. В 1899 година е арестуван и затворен в [[Куршумли хан]] в [[Скопие]]. Връща се в Банско в 1900 година и отново оглавява революционния комитет. Участва в аферата „[[Мис Стоун (афера)|Мис Стоун]]“.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 109.</ref>
[[File:Ilinden insurgents Bansko 1943.jpg|мини|250п|Илинденци в Банско през 1943 година: (прави) Йончето Тушин, Теофил Златанов, Йонко Сирлещов, [[Сава Мехомийски]], Панде Сирлещов, Силян Баненицо, Лазар Икономов, Туше Колчагов; (седнали) Иван Мих. Стефанов, Димитър Попстефанов (на земята), [[Костадин Молеров|Кочо Молеров]], Костадин Баненски, Димитър Бардарев, Мадуров]]
[[File:Ilinden insurgents Bansko 1942.jpg|мини|250п|Илинденци в Банско през 1943 година: (прави) Йончето Тушин, Теофил Златанов, Йонко Сирлещов, [[Сава Мехомийски]], Панде Сирлещов, Силян Баненицо, Лазар Икономов, Туше Колчагов; (седнали) Иван Мих. Стефанов, Димитър Попстефанов (на земята), [[Костадин Молеров|Кочо Молеров]], Костадин Баненски, Димитър Бардарев, Мадуров]]
Преследван от властите, в 1902 година бяга в България и оглавява пункта на ВМОРО в [[Лъджене]]. Участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през лятото на 1903 година като член на Разложкото районно ръководство заедно с [[Димитър Тодев]] и [[Антон Шипков]]. След въстанието бяга в България. Под псевдонима '''К. Суодолски''' Костадин Молеров развива литературна дейност.<ref>Богданов, Иван. Речник нс българските псевдоними, Наука и изкуство, София, 1978, стр. 533.</ref> В 1903 година е помощник на брат си в уреждането на списание „[[Хайдушка поляна]]“.<ref>[http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/Tom_2.pdf Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 2, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1966, стр. 469.]</ref>
Преследван от властите, в 1902 година бяга в България и оглавява пункта на ВМОРО в [[Лъджене]]. Участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през лятото на 1903 година като член на Разложкото районно ръководство заедно с [[Димитър Тодев]] и [[Антон Шипков]]. След въстанието бяга в България. Под псевдонима '''К. Суодолски''' Костадин Молеров развива литературна дейност.<ref>Богданов, Иван. Речник нс българските псевдоними, Наука и изкуство, София, 1978, стр. 533.</ref> В 1903 година е помощник на брат си в уреждането на списание „[[Хайдушка поляна]]“.<ref>[http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/Tom_2.pdf Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 2, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1966, стр. 469.]</ref>


Версия от 20:35, 7 януари 2018

Костадин Молеров
български революционер
Димитър Тодев и Кочо Молеров в 1903 г. Фото Димитър Карастоянов
Димитър Тодев и Кочо Молеров в 1903 г. Фото Димитър Карастоянов
Роден
Починал
Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Научна дейност
ОбластЕтнография
Костадин Молеров в Общомедия

Костадин Георгиев Молеров[1], известен като Кочо Молеров или Суодолски[2], е български фолклорист и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Ученици от Банско, членове на ВМОРО, участници в първата екскурция по обучаване в стрелба, 1893 г.
Първи ред от ляво надясно: Миле Бизев, Никола Колчагов, Иван Вапцаров, Симеон Молеров, Иван В. Молеров;
В средата: Лазар Колчагов, Ангел Балев;
Заден ред от ляво надясно: Тале Фурнаджиев, Йонко Вапцаров, Михаил Решовалиев, Лазар Томов, Никола Попиванов, Костадин Молеров, Димитър Младенов, Милош Колчагов

Революционна и просветна дейност

Молеров е роден на 25 октомври/8 ноември 1876 година в село Банско, което тогава е в Османската империя, а днес в България. Брат е на фолклориста Димитър Молеров и син на Георги Молеров и внук на Симеон Димитров Молеров, живописци от големия род Молерови. В 1896 година завършва с осмия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия.[3] В гимназията е привлечен към ВМОРО. От 1897 до 1898 година учителства в родното си село, където е секретар на революционния комитет. В 1899 година е арестуван и затворен в Куршумли хан в Скопие. Връща се в Банско в 1900 година и отново оглавява революционния комитет. Участва в аферата „Мис Стоун“.[4]

Илинденци в Банско през 1943 година: (прави) Йончето Тушин, Теофил Златанов, Йонко Сирлещов, Сава Мехомийски, Панде Сирлещов, Силян Баненицо, Лазар Икономов, Туше Колчагов; (седнали) Иван Мих. Стефанов, Димитър Попстефанов (на земята), Кочо Молеров, Костадин Баненски, Димитър Бардарев, Мадуров

Преследван от властите, в 1902 година бяга в България и оглавява пункта на ВМОРО в Лъджене. Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година като член на Разложкото районно ръководство заедно с Димитър Тодев и Антон Шипков. След въстанието бяга в България. Под псевдонима К. Суодолски Костадин Молеров развива литературна дейност.[5] В 1903 година е помощник на брат си в уреждането на списание „Хайдушка поляна“.[6]

През 1904 година се връща начело на чета, но по-късно се отказва от революционна дейност и заминава за Лозана, където в 1908 година завършва социология. Преподава във Враца, Сливен и Дупница.

Участва в Балканската война в 1912 година като войвода на партизанска чета на Македоно-одринското опълчение, участвала в освобождението на Разлога.

След Първата световна война се връща в Банско и става директор на местното училище.

Фолклористична дейност

Кочо Молеров заедно с брат си Димитър Молеров събира народни песни, гатанки, поговорки, приказки и други фолклорни материали, обработват ги, класифицират и сравняват. В 1933 година Кочо Молеров публикува материали за историята на родното си село в списание „Македонски преглед“. В 1954 година двамата братя издават сборника „Народописни материали от Разложко“,[7] в който има история на Банско, описание на разложкия говор и биографии на известните банскалии.[8]

Галерия

Родословие

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Хаджи иконом
Вишан
 
Гергина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тома Вишанов
(около 1750 — неизв.)
 
Мария Вишанова
 
Димитър Вишанов
 
Георги Вишанов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Молеров
(около 1770 — 1853)
 
Катерина Тодорова Везьова
(1785 — 1885)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кадифа Хадживълчева
(1816 — ?)
 
Симеон Молеров
(1816 — 1903)
 
Иван Молеров
 
Гинда Тодева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Катерина Тодорова
Ушева
 
Вишан Молеров
(1847 — 1898)
 
 
 
Георги Молеров
(1848 — 1878)
 
Елена Деликостова
Сирлещова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Молеров
(1870 — 1916)
 
Иван Молеров
(1873 — 1917)
 
Фания Филева
 
Симеон Молеров
(1875 — 1923)
 
 
 
Димитър Молеров
(1874 — 1961)
 
Костадин Молеров
(1876 — 1957)
 
Мария Кочукова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владислав Молеров
(1923 — 1996)
 
Свобода Молерова
(1928 — 2007)
 
 
 
Малин Молеров
(1916 — 1976)
 
Милка Пондева
(1919 — ?)
 
Петър Пондев
(1914 — 1984)
 
Драганка Молерова
(1921 — ?)
 
 

Бележки

  1. ↑ Името му се среща и като Константин.
  2. ↑ Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.48
  3. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 113.
  4. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 109.
  5. ↑ Богданов, Иван. Речник нс българските псевдоними, Наука и изкуство, София, 1978, стр. 533.
  6. ↑ Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 2, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1966, стр. 469.
  7. ↑ Молеров, Д и К. Молеров. Народописни материали от Разложко, в: Сборник народни умотворения и народопис, 48, 1954.
  8. ↑ Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 585.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Костадин_Молеров&oldid=8328286“.