Наум Охридски: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 33: | Ред 33: | ||
Сведенията за живота му преди пристигането в България са оскъдни. Според едно от житията му, е роден в Мизия, „от благородни родители“, но като презрял богатството и благородството се присъединил към [[Кирил и Методий]].<ref>Дуйчев, Иван. Пространно гръцко житие в служба на Наум Охридски, в: Дуйчев, Иван. Проучвания върху средновековната българска история и култура, София, 1981, с. 178.</ref> Според житието на [[Кирил и Методий]] от [[Климент Охридски]], Наум участва в тяхната мисия във [[Великоморавия]], а през [[868]] е ръкоположен в [[Рим]]. |
Сведенията за живота му преди пристигането в България са оскъдни. Според едно от житията му, е роден в Мизия, „от благородни родители“, но като презрял богатството и благородството се присъединил към [[Кирил и Методий]].<ref>Дуйчев, Иван. Пространно гръцко житие в служба на Наум Охридски, в: Дуйчев, Иван. Проучвания върху средновековната българска история и култура, София, 1981, с. 178.</ref> Според житието на [[Кирил и Методий]] от [[Климент Охридски]], Наум участва в тяхната мисия във [[Великоморавия]], а през [[868]] е ръкоположен в [[Рим]]. |
||
През |
През 886 година Наум е изгонен от [[Великоморавия]], след като прекарва известно време в затвора, заради своята съпротива срещу влиянието на [[Германия|германския]] клир. Той пристига в България, заедно с [[Климент Охридски]], [[Свети Сава Седмочисленик|Сава]], [[Ангеларий]] и може би [[Горазд]]. |
||
[[Файл:Св Наум.JPG|ляво|280px|мини|Манастир |
[[Файл:Св Наум.JPG|ляво|280px|мини|Манастир „Св. Наум“ в Охрид]] |
||
Наум е сред основоположниците на [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]] (първоначално в [[Плиска]]), където работи между |
Наум е сред основоположниците на [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]] (първоначално в [[Плиска]]), където работи между 886 и 893 година. След като Климент Охридски е назначен за [[епископ]] на [[Дрембица]] през 893 година, Наум продължава работата му в [[Охридска книжовна школа|Охридската книжовна школа]]. През този период той основава [[Свети Наум (манастир)|манастир]] на Охридското езеро, който по-късно носи името му. |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
Версия от 16:00, 17 февруари 2018
- Свети Наум пренасочва насам. За манастира вижте Свети Наум (манастир).
Наум Преславски | |
„Свети Наум Охридски“, литийна икона (от другата страна е „Свети Климент Охридски“), последната четвърт на XIV век, от „Света Богородица Перивлепта“, темпера, гипсов грунд на дъска, 86 х 65 х 3,5 cm | |
православен светец | |
---|---|
Роден | около 830 |
Починал | 23 декември 910 |
Главно светилище | „Свети Наум“ |
Наум Преславски в Общомедия |
Свети Наум Преславски (или Наум Охридски) е средновековен български учен, книжовник и светец. Православната църква го тачи и като един от светите Седмочисленици.
Биография
Сведенията за живота му преди пристигането в България са оскъдни. Според едно от житията му, е роден в Мизия, „от благородни родители“, но като презрял богатството и благородството се присъединил към Кирил и Методий.[1] Според житието на Кирил и Методий от Климент Охридски, Наум участва в тяхната мисия във Великоморавия, а през 868 е ръкоположен в Рим.
През 886 година Наум е изгонен от Великоморавия, след като прекарва известно време в затвора, заради своята съпротива срещу влиянието на германския клир. Той пристига в България, заедно с Климент Охридски, Сава, Ангеларий и може би Горазд.
Наум е сред основоположниците на Преславската книжовна школа (първоначално в Плиска), където работи между 886 и 893 година. След като Климент Охридски е назначен за епископ на Дрембица през 893 година, Наум продължава работата му в Охридската книжовна школа. През този период той основава манастир на Охридското езеро, който по-късно носи името му.
Бележки
- ↑ Дуйчев, Иван. Пространно гръцко житие в служба на Наум Охридски, в: Дуйчев, Иван. Проучвания върху средновековната българска история и култура, София, 1981, с. 178.
Външни препратки
|