Христо Караманджуков: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м без изпуснат интервал преди точка; козметични промени |
||
Ред 21: | Ред 21: | ||
'''Христо Иванов Караманджуков''' с псевдоним '''Горчо Смитков'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.29, 89</ref> е [[българи|български]] [[революция|революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], общественик и книжовник<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 73</ref>. |
'''Христо Иванов Караманджуков''' с псевдоним '''Горчо Смитков'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.29, 89</ref> е [[българи|български]] [[революция|революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], общественик и книжовник<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 73</ref>. |
||
==Биография== |
== Биография == |
||
[[Файл:Ivan i Hristo Karamandjukovi.jpg|мини|ляво|250п|Семейството на Иван Караманджуков (с броеницата). Между него и жена му Стайка е синът им Христо, 1908 г.]] |
[[Файл:Ivan i Hristo Karamandjukovi.jpg|мини|ляво|250п|Семейството на Иван Караманджуков (с броеницата). Между него и жена му Стайка е синът им Христо, 1908 г.]] |
||
Христо Караманджуков е роден на 14 декември 1876 година в ахъчелебийското село [[Чокманово]], тогава в Османската империя. Той е най-възрастният син на [[Иван Караманджуков]], революционер, четник на [[Петко войвода]], лежал в Одринския затвор. |
Христо Караманджуков е роден на 14 декември 1876 година в ахъчелебийското село [[Чокманово]], тогава в Османската империя. Той е най-възрастният син на [[Иван Караманджуков]], революционер, четник на [[Петко войвода]], лежал в Одринския затвор. |
||
Началното си образование Христо Караманджуков получава в Чокманово и [[Райково]]. В 1895 година завършва [[Одринска българска мъжка гимназия|Четирикласното българско училище]] в [[Одрин]]. Учителства в [[Славейно|Карлуково]], а през 1898 - 1899 година завършва [[Серско българско педагогическо училище|Серското българско педагогическо училище]]. Като ученик в [[Сяр]] става член на [[Българско тайно революционно братство|Българското тайно революционно братство]], а през лятото на 1899 година се присъединява към ВМОРО. |
Началното си образование Христо Караманджуков получава в Чокманово и [[Райково]]. В 1895 година завършва [[Одринска българска мъжка гимназия|Четирикласното българско училище]] в [[Одрин]]. Учителства в [[Славейно|Карлуково]], а през 1898 - 1899 година завършва [[Серско българско педагогическо училище|Серското българско педагогическо училище]]. Като ученик в [[Сяр]] става член на [[Българско тайно революционно братство|Българското тайно революционно братство]], а през лятото на 1899 година се присъединява към ВМОРО. |
||
През 1900 г. е секретар на околийското ръководство на революционната организация в Ахъчелебийско с псевдоним Горчо Смитков. В 1901 година по време на [[Пашмаклийска афера|Пашмаклийската афера]], в която е арестуван баща му, бяга заедно с [[Христо Лакудов]] в България и започва да действа нелегално в Османската империя. Обхожда и организира комитети в Ахъчелебийско, Даръдеренско, Ксантийско, Гюмюрджинаско и Дедеагачко. Караманджуков е един от инициаторите за свикването на [[Пловдивски конгрес на ВМОРО|Пловдивския конгрес]] (13 - 15 април 1902 г.), на който е представителна Ахъчелеби и на който е определен за агитатор и организатор в Малкотърновския революционен район и за кратко време е секретар в районната чета на [[Георги Кондолов]]. |
През 1900 г. е секретар на околийското ръководство на революционната организация в Ахъчелебийско с псевдоним Горчо Смитков. В 1901 година по време на [[Пашмаклийска афера|Пашмаклийската афера]], в която е арестуван баща му, бяга заедно с [[Христо Лакудов]] в България и започва да действа нелегално в Османската империя. Обхожда и организира комитети в Ахъчелебийско, Даръдеренско, Ксантийско, Гюмюрджинаско и Дедеагачко. Караманджуков е един от инициаторите за свикването на [[Пловдивски конгрес на ВМОРО|Пловдивския конгрес]] (13 - 15 април 1902 г.), на който е представителна Ахъчелеби и на който е определен за агитатор и организатор в Малкотърновския революционен район и за кратко време е секретар в районната чета на [[Георги Кондолов]]. |
||
В началото на 1903 година отново е прехвърлен в Ахъчелебийско. Представител е на Ахъчелебийския околийски революционен комитет на [[Конгрес на Петрова нива|конгреса]] на [[Одрински революционен окръг|Одринския окръг]] на Петрова нива (28 - 30 май). Участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] като член на ръководството на Ахъчелебийския въстанически район. |
В началото на 1903 година отново е прехвърлен в Ахъчелебийско. Представител е на Ахъчелебийския околийски революционен комитет на [[Конгрес на Петрова нива|конгреса]] на [[Одрински революционен окръг|Одринския окръг]] на Петрова нива (28 - 30 май). Участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] като член на ръководството на Ахъчелебийския въстанически район. |
||
Ред 38: | Ред 38: | ||
[[Файл:Hristo Karamandzhukov Petrova Niva Document 17 June 1903.jpg|мини|ляво|250п|Пълномощно на Караманджуков от Ахъчелебийското управително тяло да представлява района на Конгреса на Петрова нива, 17 юни 1903 г.]] |
[[Файл:Hristo Karamandzhukov Petrova Niva Document 17 June 1903.jpg|мини|ляво|250п|Пълномощно на Караманджуков от Ахъчелебийското управително тяло да представлява района на Конгреса на Петрова нива, 17 юни 1903 г.]] |
||
През 1917 г. като войник в [[Единадесета пехотна македонска дивизия]] е командирован в [[Ниш]], където участва в издаването на вестник „[[Моравски глас]]“.<ref>[http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/Tom_3.pdf Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 3, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 134.]</ref> След войната е директор на гимназията в [[Ксанти]]. След 1920 година, когато Ксанти е предаден на Гърция, се установява в София, където пише статии в разни списания и вестници. През 1921 г. издава заедно с [[Васил Дечев]] вестник „[[Родопски глас]]“ и Карта на Родопа – Смолено-рупската област. От същата 1921 до 1947 година е издател на списание „[[Родопа (списание)|Родопа]]“, на което е редактор и разпространител. В 1934 година Караманджуков издава „Западно-тракийските българи в своето културно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“. |
През 1917 г. като войник в [[Единадесета пехотна македонска дивизия]] е командирован в [[Ниш]], където участва в издаването на вестник „[[Моравски глас]]“.<ref>[http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/Tom_3.pdf Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 3, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 134.]</ref> След войната е директор на гимназията в [[Ксанти]]. След 1920 година, когато Ксанти е предаден на Гърция, се установява в София, където пише статии в разни списания и вестници. През 1921 г. издава заедно с [[Васил Дечев]] вестник „[[Родопски глас]]“ и Карта на Родопа – Смолено-рупската област. От същата 1921 до 1947 година е издател на списание „[[Родопа (списание)|Родопа]]“, на което е редактор и разпространител. В 1934 година Караманджуков издава „Западно-тракийските българи в своето културно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“. |
||
[[Файл:Hristo Karamandzhikov Reports.jpg|мини|250п|Караманджуков докладва решенията на Конгреса на Петрова нива]] |
[[Файл:Hristo Karamandzhikov Reports.jpg|мини|250п|Караманджуков докладва решенията на Конгреса на Петрова нива]] |
||
{| style="float:right; clear:right;" border="1" |
{| style="float:right; clear:right;" border="1" |
||
| |
| |
||
{| width="320px" |
{| width="320px" |
||
| [[ |
| [[Файл:Letter of Hristo Karamandzhukov signed as Smitkov, 23 February 1902-01.jpg|200п|]] |
||
| [[ |
| [[Файл:Letter of Hristo Karamandzhukov signed as Smitkov, 23 February 1902-02.jpg|200п|]] |
||
|- |
|- |
||
| colspan="2" align="center" | Писмо от Караманджуков, подписано с псевдонима му ''Смитков'', 23 февруари 1902 г. |
| colspan="2" align="center" | Писмо от Караманджуков, подписано с псевдонима му ''Смитков'', 23 февруари 1902 г. |
||
|} |
|} |
||
|} |
|} |
||
От 1937 до 1939 г. е главен инспектор в Министерството на народната просвета. Като такъв използва възможностите си за разкриване на нови училища в Родопите, назначаване на учители и за развитието на образованието сред българите мохамедани. |
От 1937 до 1939 г. е главен инспектор в Министерството на народната просвета. Като такъв използва възможностите си за разкриване на нови училища в Родопите, назначаване на учители и за развитието на образованието сред българите мохамедани. Христо Караманджуков участва в на дейността на [[Дружба Родина]]. Взема активно участие в работата на [[Съюз на тракийските дружества в България|Тракийската организация]] още по време на създаването ѝ през 1922 г. и в Рило-Родопския съюз. Член е на редакционния комитет на „[[Тракийския сборник]]“, а от 1934 до 1945 г. е претседател на [[Тракийски научен институт|Тракийския научен институт]]. |
||
Умира през 1952 година. |
Умира през 1952 година. |
||
В 1980 година е издаден сборник спомени и документи на Караманджуков под заглавието „Родопа през Илинденско-Преображенското въстание“, а в 1996 година - „Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903" |
В 1980 година е издаден сборник спомени и документи на Караманджуков под заглавието „Родопа през Илинденско-Преображенското въстание“, а в 1996 година - „Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903". По случай 135-годишнината от рождението на Караманджуков Петър Маринов издава книгата „Христо Караманджуков. Радател за Българщината в Родопите – спомени, писма и документи“.<ref>[http://www.promacedonia.org/hk/index.html Караманджуков, Христо. Родопа през Илинденско-Преображенското въстание (спомени и документи), София, Издателство на Отечествения фронт, 1986, стр. 5-6.]</ref><ref>[http://chernichevo.blogspot.com/2008/09/blog-post.html „Приносът на Черничево в македоно-одринското освободително движение“ по „Западнотракийските българи“ от Христо Караманджуков.]</ref> |
||
През 2016 г. по случай 140 години от неговото рождение излиза сборник с доклади от научна конференция, проведена в Смолян (2-3 май 2011 г.) - "Христо Караманджуков и Родопите". Зоя Начева отбелязва, че "книгата е хронология на всичко онова, което е свързано с дейността по приобщаването на българите мохамедани от Родопския край към българщината, тяхното културно и просветно развитие и народностно осъзнаване.".<ref>Христо Караманджуков и Родопите: доклади от научната конференция, Смолян, 2 и 3 май 2011 г. / състав. Зоя Начева, Тангра ТанНакРа, София, 2016, стр. 10</ref> |
През 2016 г. по случай 140 години от неговото рождение излиза сборник с доклади от научна конференция, проведена в Смолян (2-3 май 2011 г.) - "Христо Караманджуков и Родопите". Зоя Начева отбелязва, че "книгата е хронология на всичко онова, което е свързано с дейността по приобщаването на българите мохамедани от Родопския край към българщината, тяхното културно и просветно развитие и народностно осъзнаване.".<ref>Христо Караманджуков и Родопите: доклади от научната конференция, Смолян, 2 и 3 май 2011 г. / състав. Зоя Начева, Тангра ТанНакРа, София, 2016, стр. 10</ref> |
Версия от 23:30, 3 ноември 2018
Христо Караманджуков | |
български революционер и общественик | |
Роден |
14 декември 1876 г.
|
---|---|
Починал | 21 февруари 1952 г.
|
Учил в | Одринска българска мъжка гимназия Сярско българско педагогическо училище |
Христо Караманджуков в Общомедия |
Христо Иванов Караманджуков с псевдоним Горчо Смитков[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, общественик и книжовник[2].
Биография
Христо Караманджуков е роден на 14 декември 1876 година в ахъчелебийското село Чокманово, тогава в Османската империя. Той е най-възрастният син на Иван Караманджуков, революционер, четник на Петко войвода, лежал в Одринския затвор.
Началното си образование Христо Караманджуков получава в Чокманово и Райково. В 1895 година завършва Четирикласното българско училище в Одрин. Учителства в Карлуково, а през 1898 - 1899 година завършва Серското българско педагогическо училище. Като ученик в Сяр става член на Българското тайно революционно братство, а през лятото на 1899 година се присъединява към ВМОРО.
През 1900 г. е секретар на околийското ръководство на революционната организация в Ахъчелебийско с псевдоним Горчо Смитков. В 1901 година по време на Пашмаклийската афера, в която е арестуван баща му, бяга заедно с Христо Лакудов в България и започва да действа нелегално в Османската империя. Обхожда и организира комитети в Ахъчелебийско, Даръдеренско, Ксантийско, Гюмюрджинаско и Дедеагачко. Караманджуков е един от инициаторите за свикването на Пловдивския конгрес (13 - 15 април 1902 г.), на който е представителна Ахъчелеби и на който е определен за агитатор и организатор в Малкотърновския революционен район и за кратко време е секретар в районната чета на Георги Кондолов.
В началото на 1903 година отново е прехвърлен в Ахъчелебийско. Представител е на Ахъчелебийския околийски революционен комитет на конгреса на Одринския окръг на Петрова нива (28 - 30 май). Участва в Илинденско-Преображенското въстание като член на ръководството на Ахъчелебийския въстанически район.
След потушаването на въстанието Караманджуков учи философия и педагогика в Софийския университет, но е изключен заради освиркването на княз Фердинанд I при откриването на Народния театър и завършва в 1908 година в Белград. След Младотурската революция в 1908 година се връща в Османската империя като учител. Преподава в Серското педагогическо училище и в Цариградската духовна семинария. Занимава се и с журналистика. Работи в близкия до партията вестник „Реч“.[3]
Делегат е на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година. На събора Караманджуков поддържа становището, че Матицата трябва да има предимно стопански характер, тъй като с културно-просветните дела се занимава Екзархията. Също така смята, че седалището на организацията не трябва да е в Солун, в който има силни партизански борби, а в Цариград - мнение, което надделява сред делегатите. Караманджуков е избран за член на Управителния съвет на Матицата.[4]
Преподава в Педагогическото училище в Дупница, където го заварва Първата световна война.
През 1917 г. като войник в Единадесета пехотна македонска дивизия е командирован в Ниш, където участва в издаването на вестник „Моравски глас“.[5] След войната е директор на гимназията в Ксанти. След 1920 година, когато Ксанти е предаден на Гърция, се установява в София, където пише статии в разни списания и вестници. През 1921 г. издава заедно с Васил Дечев вестник „Родопски глас“ и Карта на Родопа – Смолено-рупската област. От същата 1921 до 1947 година е издател на списание „Родопа“, на което е редактор и разпространител. В 1934 година Караманджуков издава „Западно-тракийските българи в своето културно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“.
|
От 1937 до 1939 г. е главен инспектор в Министерството на народната просвета. Като такъв използва възможностите си за разкриване на нови училища в Родопите, назначаване на учители и за развитието на образованието сред българите мохамедани. Христо Караманджуков участва в на дейността на Дружба Родина. Взема активно участие в работата на Тракийската организация още по време на създаването ѝ през 1922 г. и в Рило-Родопския съюз. Член е на редакционния комитет на „Тракийския сборник“, а от 1934 до 1945 г. е претседател на Тракийския научен институт.
Умира през 1952 година.
В 1980 година е издаден сборник спомени и документи на Караманджуков под заглавието „Родопа през Илинденско-Преображенското въстание“, а в 1996 година - „Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903". По случай 135-годишнината от рождението на Караманджуков Петър Маринов издава книгата „Христо Караманджуков. Радател за Българщината в Родопите – спомени, писма и документи“.[6][7]
През 2016 г. по случай 140 години от неговото рождение излиза сборник с доклади от научна конференция, проведена в Смолян (2-3 май 2011 г.) - "Христо Караманджуков и Родопите". Зоя Начева отбелязва, че "книгата е хронология на всичко онова, което е свързано с дейността по приобщаването на българите мохамедани от Родопския край към българщината, тяхното културно и просветно развитие и народностно осъзнаване.".[8]
Бележки
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.29, 89
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 73
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 203. ISBN 954321056X
- ↑ Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13 - 14.
- ↑ Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 3, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 134.
- ↑ Караманджуков, Христо. Родопа през Илинденско-Преображенското въстание (спомени и документи), София, Издателство на Отечествения фронт, 1986, стр. 5-6.
- ↑ „Приносът на Черничево в македоно-одринското освободително движение“ по „Западнотракийските българи“ от Христо Караманджуков.
- ↑ Христо Караманджуков и Родопите: доклади от научната конференция, Смолян, 2 и 3 май 2011 г. / състав. Зоя Начева, Тангра ТанНакРа, София, 2016, стр. 10
- Дейци на ВТРО
- Дейци на ВМОРО
- Дейци на Българската матица
- Български издатели на вестници
- Български издатели на списания
- Дейци на Българското тайно революционно братство
- Български военни дейци от Първата световна война
- Преподаватели в Цариградската българска духовна семинария
- Учители в Серското българско педагогическо училище
- Български революционери от Тракия
- Български просветни дейци от Тракия
- Възпитаници на Серското българско педагогическо училище
- Възпитаници на Одринската българска мъжка гимназия
- Хора от област Смолян
- Починали в София