Белградска област: Разлика между версии
м Disambiguated: Левски → Васил Левски, Раковски → Георги Раковски, Румели → Румелия (област); форматиране: 17x тире, интервал (ползвай... |
м Бот: Козметични промени |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[ |
[[Файл:Rakovski Levski Belgrade Memorial Stone.jpg|мини|300px|Паметната плоча на [[Васил Левски|Левски]] и [[Георги Раковски|Раковски]] на [[Калемегдан]].]] |
||
[[ |
[[Файл:Zrnov 1.png|мини|300px|[[Жърнов]] – скица от [[Феликс Каниц]].]] |
||
'''Белградската област''' е съставна част от [[Първата българска държава|Първата]] и [[Втората българска държава]]. Тя включвала териториите на изток до река [[Велика Морава]] (която я разделяла от съседната [[Браничевска област]]); на северозапад – по [[Дунав]] до [[Белградска крепост|Белградската крепост]]; на запад – до река [[Колубара]] с крепостта [[Анище]]; и на югозапад-юг откъм [[сръбски земи|сръбските земи]] – до планината [[Рудник (планина)|Рудник]] <ref>http://www.promacedonia.org/pk1/pk1_zakl.htm Политическа география на средновековната българска държава. Част I. От 681 до 1018 г. – от |
'''Белградската област''' е съставна част от [[Първата българска държава|Първата]] и [[Втората българска държава]]. Тя включвала териториите на изток до река [[Велика Морава]] (която я разделяла от съседната [[Браничевска област]]); на северозапад – по [[Дунав]] до [[Белградска крепост|Белградската крепост]]; на запад – до река [[Колубара]] с крепостта [[Анище]]; и на югозапад-юг откъм [[сръбски земи|сръбските земи]] – до планината [[Рудник (планина)|Рудник]] <ref>http://www.promacedonia.org/pk1/pk1_zakl.htm Политическа география на средновековната българска държава. Част I. От 681 до 1018 г. – от |
||
Петър Коледаров – Заключение</ref> със северозападната полоса на т.нар. [[моравска укрепителна система]]. <ref>{{cite book |authorlink= авторски колектив |title= Българска военна история през средновековието (част II, глава X), стр. 318 – 319 |year= 1994 |publisher= АИ „Проф. Марин Дринов“, ISBN 954-430-200-X }}</ref> |
Петър Коледаров – Заключение</ref> със северозападната полоса на т.нар. [[моравска укрепителна система]]. <ref>{{cite book |authorlink= авторски колектив |title= Българска военна история през средновековието (част II, глава X), стр. 318 – 319 |year= 1994 |publisher= АИ „Проф. Марин Дринов“, ISBN 954-430-200-X }}</ref> |
||
Версия от 03:58, 3 декември 2018
Белградската област е съставна част от Първата и Втората българска държава. Тя включвала териториите на изток до река Велика Морава (която я разделяла от съседната Браничевска област); на северозапад – по Дунав до Белградската крепост; на запад – до река Колубара с крепостта Анище; и на югозапад-юг откъм сръбските земи – до планината Рудник [1] със северозападната полоса на т.нар. моравска укрепителна система. [2]
Областта е включена в границите на България по времето на кан Омуртаг, като на Белград (поради стратегическото му местоположение) веднага е даден статут на български комитат. [3]
По времето на византийска власт над българските земи, Белград с прилежащата му област е в границите на Византия, като владеенето им нееднократно са предмет на главен спор между Византийската империя и Кралство Унгария в четирите византийско-унгарски войни.
Съседната Сремска област (управлявана от Сермон) е последната завладяна българска област от византийците през 1019 г., а през 1040 г. от Белград избухва въстание на Петър Делян срещу византийските завоеватели.
От самото начало на Втората българска държава, Белградската област е в границите на България. Със създаването на независимата от Охридската – Сръбска архиепископия в 1219 г., Белградската област обособена юрисдикционно в Белградска епархия е в дицоеза на Търновската патриаршия (от 1235 г.). [4] През втората половина на 13 век, областта отново в границите на Търновското царство, и в апанаж на редица феодали – Ростислав Михайлович, Яков Светослав.
В края на 13 век българското владение на областта е многократно оспорвано от короната на Свети Стефан, като след разгрома на братята Дърман и Куделин влиза за малко в състава на средновековното сръбско кралство на Стефан Драгутин, който обаче е унгарски васал. Със смъртта на Драгутин, рашкият крал Стефан Дечански отнема от владението на племенника си Стефан Владислав II – Белградската област. [5]
След най-известната косовска битка, Белградската област е във владение на моравското деспотство, но без Белградската крепост – която е отстъпена на Унгарското кралство като фортификация, и с цел да не попадне в ръцете на османците, които да атакуват Панония. От това време, областта като самостоятелна военно-административна единица не съществува, като османците обособяват Смедеревски санджак, който неизменно е в състава на софийското бейлербейство, т.е. на Румели.
От 1459 г. територията на Белградската област /без Белград – от 1521 г./ е в състава на Османската империя.
Източници
- ↑ http://www.promacedonia.org/pk1/pk1_zakl.htm Политическа география на средновековната българска държава. Част I. От 681 до 1018 г. – от Петър Коледаров – Заключение
- ↑ Българска военна история през средновековието (част II, глава X), стр. 318 – 319. АИ „Проф. Марин Дринов“, ISBN 954-430-200-X, 1994.
- ↑ http://www.promacedonia.org/pk1/pk1_zakl.htm Политическа география на средновековната българска държава. Част I. От 681 до 1018 г. – от Петър Коледаров – Заключение
- ↑ http://www.promacedonia.org/pk2/pk2_zakl.htm Политическа география на средновековната българска държава. Част II. От 1185 до 1396 г. – от Петър Коледаров – Заключение
- ↑ http://www.promacedonia.org/pk2/pk2_zakl.htm Политическа география на средновековната българска държава. Част II. От 1185 до 1396 г. – от Петър Коледаров – Заключение