Ташко Арсов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ташко Арсов
български революционер
Роден
1882 г.
Починал
1950 г. (68 г.)
Семейство
Подпис
Ташко Арсов в Общомедия

Ташко Арсов, наречен Неофит[1], е български революционер, крушевски и демирхисарски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Портрет
Ташко Арсов с фотографските си такъми през лятото на 1906 година в Охридския район на Вътрешната организация. Снимката е дело на американския журналист Алберт Сониксен
Списък на илинденци от Демир Хисар, ръкопис на Ташко Арсов

Арсов е роден в 1882 година в Охрид, Османската империя, днес в Северна Македония. По произход е влах. Учи в румънското начално училище в Охрид.[3] Работи като бакалин и кръчмар.[2]

От 1900 година е член на ВМОРО.[4]

През март 1901 година след предателство е арестуван заедно с Климе Велянов от Злести. По пътя към затвора в Охрид успяват да избягат и Арсов става нелегален четник на Никола Русински. През май четата се разделя на две, като едната половина получава войвода Деян Димитров, на когото Арсов става секретар. Тъй като Димитров е неграмотен, Арсов върши и агитацията и организаторската дейност. На 15 март 1903 година четата се сражава цял ден при Ърбино. През юни Деян войвода е изпратен в друг район, а на негово място е назначен Смиле Войданов, като Арсов остава негов секретар и с него участва в Илинденско-Преображенското въстание.[2]

По време на въстанието губи двата си дюкяна във Велмей и Злести, които са изгорени от турците, заедно с цялата си покъщнина. След въстанието заминава за България и на Никулден пристига с Войданов и Андон Кьосето в Кюстендил.[2]

В август 1904 година пристига в Битолско с Костурската чета на Кузо Блацки и се поставя на разположение на Битолския окръжен комитет, който през април 1905 година го назначава за войвода в Демир Хисар - 26 села. В края на февруари 1907 година напуска района и с чужд паспорт заминава за София за почивка. Оттам заминава при брат си в Канада, но след Младотурската революция в 1908 година се връща в Охрид при родителите си.[2]

След изпаряването на Хуриета, през април 1909 година заедно с учителя Никола Янев от Брежани предприема обиколка на Демир Хисар. Посещават селата Големо Църско, Цер, Простране, Велмевци, Големо Илино, Бабино, Слоещица, Сопотница и Брезово, като училщни инспектори. Арсов готви селяните за ново въстание. Предадени от поп Костадин от Зашле, са арестувани в Брезово и затворени в старата катилана в Битоля, където лежат 33 дена. След като селяните свидетелстват, че не е имало никаква противодържавна дейност и под натиск от Българския клуб в Битоля начело с доктор Георги Николов, са освободени от затвора.[2]

След освобождението си отваря в Битоля плетачна работилница, но продължава да се занимава с революционна дейност до Балканската война в 1912 година.[2] През 1911 година се жени, раждат му се две момичета, и същата година заедно с Кадри ефенди от Битоля и поп Васил от Кукуречани устройват в това село мелница с газов мотор. Мелницата е срината от артилерийски снаряд през 1916 година по време на Първата световна война. Ташко Арсов се прехвърля в Крушево и работи като архивар в българското околийско управление, а от август 1917 година до края на войната е общински кмет в Сопотница. След войната работи като прошенописец и търговски представител, докато през 1930 година става чиновник в Битолската община.[5]

Илинденци в освободения Охрид, 30 ноември 1941 г., отпред: Евтим Апочев, Антон Шибаков и Янко Добринов, отзад: Глигор Гъков, Ламбе Арнаудов, Христо Лапайков, Димитър Аржанец и Ташко Арсов.

През 1926 година Ташко Арсов е избран за член на битолското околийско началство на ВМРО заедно със Симеон Сагриев и Никола Долинчанец.[6]

След освобождението на Вардарска Македония по време на Втората световна война е избран в местното охридско настоятелство на Илинденска организация през 1941 година,[7] а през 1942 година е председател на Жванското дружество на организацията.[8]

Александър Джиков пише за Ташко Арсов за срещата им в Охрид през 1943 година:

„ Сметах, че е станал жертва на изстъпленията на сърбите, които най-усърдно чистеха всичко, което носеше буден български дух... Бедният ми Ташко Арсов! Един поглед на облеклото му ми показа, че наистина материално той не ще е много добре. Изглежда - не се е ползвал с благоволението на сърбите.[5] “

Умира в 1950 година в Охрид.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 71.
  2. ↑ а б в г д е ж Фељтон „Илинденски сведоштва“: Од Ташко Арсов, Дебрца (28) // Вечер, 09/07/2018. Посетен на 11 октомври 2020 г. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Minov, Nikola. The Aromanians and IMRO, в: Macedonian historical review, vol.2, 2011, стр. 188.
  4. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 28.
  5. ↑ а б Джиковъ, Александъръ. Мила другарска среща след 38 години // Илюстрация Илиндень 4 (144). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 9.
  6. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителното движение (1925 - 1941). В: Македония - история и политическа съдба, Том II. София, Издателство „Знание“, 1996. ISBN 954-621-104-1. с. 179.
  7. ↑ Съобщения // „Илюстрация Илиндень“ XIII (9 (129). София, Ноемврий 1941. с. 13.
  8. ↑ Новоучредени Илинденски дружества // Илюстрация Илиндень XIV (5 (135). София, Издание на Илинденската Организация, май 1942. с. ІІ.
  9. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 11.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ташко_Арсов&oldid=12189752“.