Стефан Гецов

Стефан Гецов
	Стефан Гецов
български актьор
Роден	3 юли 1932 г. Мъглиж, Царство България
Починал	10 ноември 1996 г. (на 64 г.) София, България
	Народен представител в:; VI НС
Семейство
Деца	Стефан Гецов, Страхил Гецов, Михаил Гецов (кинорежисьор)
Уебсайт	Страница в IMDb

Стефан Йорданов Гецов е български театрален и филмов актьор.

Биография

Роден е на 3 юли 1932 г. в село Мъглиж, Казанлъшко. Завършва средно образование в град Казанлък през 1950 г., а след това актьорско майсторство при проф. Н. О. Масалитинов във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1954 г.

Играе в Драматичен театър „Адриана Будевска“ Бургас (1954 – 1955). Дълги години игре в състава на Народен театър „Иван Вазов“ (от 1955), където създава забележителни роли. Член е на БКП от 1966 г.^[1]

На 24 януари 1969 година му е обявен за „Почетен гражданин на Стара Загора“^[2]. Гецов е постоянен участник в близкото лично обкръжение на Тодор Живков, известно като „ловната дружинка“ и действащо като неформален съветнически щаб.^[3] Народен представител в VI народно събрание (1971 – 1985).

Член на СБФД – заместник-председател (1965 – 1970).

Член на САБ – в Управителния съвет (1973 – 1977).

Книга написана за него от Владимир Каракашев: „Стефан Гецов“ (театрален портрет) (1971).

Умира на 10 ноември 1996 г. в София.^[4]

Погребан е в алеята на творците на Централни софийски гробища.

Награди и отличия

Заслужил артист (1963).
Народен артист (1965).
Орден „Кирил и Методий“ I ст. (1969).
Димитровска награда (1962).
Награда „за мъжка роля“ за ролята на (Георги Димитров) във филма Наковалня или чук на ФБФ (Варна, 1972).
Награда „за мъжка роля“ за ролята на (Георги Димитров) във филма Наковалня или чук на МКФ (Авелино – Италия, 1975).
Голямата награда „Златна роза“ за филма Допълнение към закона за защита на държавата на ФБИФ (Варна, 1976).
Наградата „за екранизация на произведение от литературната ни класика“ за филма Снаха в лицето на режисьора Васил Мирчев на ФБИФ (Варна, 1976).
Златната чалма – „за мъжка роля“ за ролята на (Юрталана) за филма Снаха на МКФ (Истанбул – Турция, 1976).
Голямата награда „Златна роза“ за филма По дирята на безследно изчезналите на ФБИФ (Варна, 1978).
Наградата „за мъжка роля“ на САБ (1988).

Театрални роли

„На дъното“ Максим Горки – Сатин
„Живият труп“ Леб Толстой – Федя Протасов
„Нора“ (Хенрик Ибсен) – д-р Ранк
„Егор Буличов и другите“ Максим Горки – Егор Буличов
„Братя Карамазови“ Ф. Достоевски
„Вуйчо Ваньо“ (Антон Чехов) – вуйчо Ваньо
„Прокурорът“ Георги Джагаров – Войнов
„Салемските вещици“ (Артър Милър) – Джон Проктър
„Вишнева градина“ А.П. Чехов – Лопахин
„Лес“ А.Н. Островски – Нещасливцев
„Отело“ Уилям Шекспир – Отело
„Крал Лир“ (Уилям Шекспир) – Едмънд
„Котка върху горещ ламаринен покрив“ Тенеси Уилямс – бащата
„Големанов“ Ст. Л. Костов (1977) – Големанов
„Пред залез слънце“ Хауптман – Матиас Клаузен
„Иван Шишман“ (Камен Зидаров)

Филмография

Година	Филми и Сериали	Серии	Копродукции	Роля

1981	Хан Аспарух	3		жрец на Тангра
1981	681 – Величието на хана (681 AD: The Glory of Khan)			жрец на Тангра
1978	По дирята на безследно изчезналите (тв сериал)	4		Александър Стамболийски
1979	Сами сред вълци	5		генерал Теодоси Даскалов, министър на войната (в 3 серии: I, II, V)
1977	Големият товар	2		Ерик, бивш нацист, приятел и суъчастник на Рихтер
1976	Войници на свободата (Солдаты свободы)	4	СССР/България/Унгария/ГДР/Полша/Румъния/Чехословакия	Георги Димитров (като С. Гецов в 2 серии: I, IV)
1976	Изгори, за да светиш	7	България/Италия/СССР/ГДР	Милев
1976	Допълнение към Закона за защита на държавата
1976	Снаха			Тодор Юрталана
1974	На живот и смърт	3		Саваков, областен полицейски правител
1973	Дъщерите на началника	2		околийският началник Драганов
1973	Опак човек (тв)			Попето, председателят на ТКЗС-то
1972	Наковалня или чук	2	България/СССР/ГДР	Георги Димитров
1969 – 1971	На всеки километър (тв сериал)	26		генерал Бранев
1969	Цар Иван Шишман			цар Иван Шишман
1964	Непримиримите			самотния
1957	Хайдушка клетва			хайдутин
1956	Две победи			Керим
1954	Песен за човека

Източници

↑ Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 417
↑ Почетни граждани на Стара Загора, архив на оригинала от 3 октомври 2015, https://web.archive.org/web/20151003004234/http://www.starazagora.bg/bg/obschina-stara-zagora/pochetni-grazhdani-na-stara-zagora, посетен на 10 септември 2015
↑ Груев, Михаил. Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 164.
↑ Стефан Гецов – неукротимият властелин и маг на сцената // Посетен на 1 януари 2023. (на български)

movie.pop.bg^{[неработеща препратка]}
www.events.bg Архив на оригинала от 2010-03-25 в Wayback Machine.
Владимир Каракашев. Стефан Гецов – театрален портрет. Изд. „Наука и изкуство“, 1971, 208 стр.
Владимир Каракашев. Театрален портрет на Стефан Гецов. Изд. „Наука и изкуство“, 1967, 142 стр.

Външни препратки

[1] Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 417

[2] Почетни граждани на Стара Загора, архив на оригинала от 3 октомври 2015, https://web.archive.org/web/20151003004234/http://www.starazagora.bg/bg/obschina-stara-zagora/pochetni-grazhdani-na-stara-zagora, посетен на 10 септември 2015

[груев-3] Груев, Михаил. Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 164.

[4] Стефан Гецов – неукротимият властелин и маг на сцената // Посетен на 1 януари 2023. (на български)

[1]

[2]

[3]

[4]