Стоян Карастоилов
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Стоян войвода.
| Стоян Карастоилов | |
| български революционер | |
| Роден |
1848 г.
|
|---|---|
| Починал | 25 ноември 1878 г.
|
Стоян Карастоилов, известен като Стоян войвода, е български хайдутин и революционер, главен войвода от Кресненско-Разложкото въстание.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Стоян Карастоилов е роден в богата фамилия в 1848 година в село Старчища, тогава в Османската империя. Остава рано без баща. Занимава се с традиционния за Мървашко железодобив.
След Априлското въстание започват гонения и срещу българите в Неврокопско и няколко души от село Старчища, заедно със Стоян заминават уж да берат маслини и се укриват на остров Тасос. Там се уговарят Тодор Паласкаря, Стоян и брат му Димитър, баджанакът на Стоян Атанас Джостов, да си купят арнаутски облекла, да се въоръжат и да отмъщават на турците. Дейността му като хайдутин зпочва в края на 1876 или през 1877 година.[2] Действа в родното си Неврокопско, Драмско и в планината Черна гора. Разбива между Драма и Кавала разбойническата шайка на Юрук Махмуд, а по-късно го убива при село Елес. Карастоилов води борба и срещу гърцизма в Драмско и Невкоропско.[3]
По време на освободителната война действа с чета в Кресненския пролом, в Мелнишко и Сярско заедно с Тодор Паласкаря. Четата му, в която е и Георги Зимбилев, унищожава разбойниците Хайдут Сулю и Шейха. Писарят на Стоян Карастоилов пише:
| „ | Това известие възрадва всички българи, по-младите и възпалени момци тайно се събираха и крояха по какъв начин да се присъедиият към Стояна.[4] | “ |
След Берлинския договор Стоян войвода се отделя от Паласкаря, четата му се разраства и се разделя на две като едната половина е оглавена от Коста Кукето. Стоян войвода застава начело на освободителната борба на българското население в Македония. Води боеве с башибозук в Неврокопско, а през август минава в град Горна Джумая, където се поставя на разположение на комитета „Единство“ и става един от лидерите на Кресненско-Разложкото въстание.[5]
На 5 октомври 1878 година около 400 въстаници под ръководството на Стоян Карастоилов и секретаря му Стефан Карчев атакува турския гарнизон и превзема Кресненските ханчета. Освободени са селата Влахи, Ощава, Ново село. Влиза във формираното въстаническо ръководство като главен войвода заедно с атаман Адам Калмиков и началник-щаба Димитър Попгеоргиев.[6] Въстаническият щаб, начело с Димитър Попгеоргиев смята, че трябва да се водят систематични действия, а въстанието да се разшири след като се укрепят освободените селища, докато Адам Калмиков и Луис Войткевич са склонни към авантюристични действия. В резултат и двамата са отстранени от българските войводи. Поради техни интриги Софийският комитет Единство връща Калмиков като ръководител. Заедно с Войткевич, двамата организират въстанически съд и осъждат на смърт Стоян Карастоилов и четниците му Георги Чолаков и Иван Трендафилов и арестуват и отстраняват Димитър Попгеоргиев.[7][8] Комендантът на Горна Джумая майор Иван Орлински изпраща около двадесет души казаци със заповед живи или мъртви да доведат убийците му, но те успяват да избягат през Струма и Бобошево.[9]
Според спомените на Арсени Костенцев:
| „ | Със смъртта на Стоян войвода умря и кресненското дело.[10] | “ |
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Загорска, Зора. „Стоян войвода“. Издателство на Отечествения фронт, София, 1967.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Марков, Иван. Автобиографията на възрожденския учител Спас Прокопов от с. Гайтаниново, Неврокопско // Македонски преглед (1). 2014. с. 90-91.
- ↑ Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879, София, 1979, с. 37.
- ↑ Бояджиева-Шарлиева, Мария. От извора водата тръгва чиста. Стоян войвода, в: „Български войводи“, Издателство на ОФ, София, 1985, стр. 202.
- ↑ Дойно Дойнов. Руско-турската освободителна война и македонските българи.
- ↑ Костенцев, Арсени. „Спомени“. Издателство на Отечествения фронт, София, 1984.
- ↑ Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879. Принос за неговия обхват и резултати, за вътрешните и външнополитическите условия, при които избухва, протича и стихва. София, Издателство на Българската академия на науките, 1979. с. 43 - 44. Посетен на 5 април 2020.
- ↑ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА (1878-1879 Г.), архив на оригинала от 5 декември 2008, https://web.archive.org/web/20081205061935/http://history.budnini.com/s-a-1878-1879-a.--2.php, посетен на 5 март 2009
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 421.
- ↑ Костенцев, Арсени. „Спомени“. Издателство на Отечествения фронт, София, 1984.
- ↑ Костенцев, Арсени. „Спомени“. Издателство на Отечествения фронт, София, 1984.
