Т-95
| T-95 („Обект 195“) | |
 („Обект 195“) | |
| Тактико-технически данни | |
|---|---|
| Тип | ОБТ |
| История на производство и служба | |
| Опитен образец | 1995 г. |
| Габаритни характеристики | |
| Тегло | 52 – 58 t |
| Дължина | 9,96 m |
| Ширина | 2,30 m |
| Височина | 2,0 m |
| Броня и въоръжение | |
| Основно въоръжение | 152-mm гладкостволно оръдие 2А83 |
| Допълнително въоръжение | 30-mm оръдие 2А42; 12,7-mm зенитна картечница КОРД |
| Технически данни | |
| Силова установка | 12-цилиндров Х-образен всегоривен дизелов дизелов А-85-3 1500 к.с. (1118,6 kW) |
| Окачване | торсионно |
| Макс. скорост | 75 km/h (по шосе) 50 km/h (прес. терен) |
| Екипаж | 3 души |
| T-95 („Обект 195“) в Общомедия | |
Т-95 („Обект 195“) е прототип за основен боен танк на Руската федерация с необитаема купола, наследник на Т-90. Въпреки напредналата фаза на разработка проектът е прекратен през 2010 г. и вместо него започва разработката на платформата „Армата“ и нов основен боен танк на нейна основа – Т-14. [1] Разработването на бойната машина е извършвано в Уралвагонзавод.[2] Обозначението Т-95 не е официално, защото в исторически план руските танкове се обозначават след стартиране на производството.
Първите разработки на танк с необитаема купола са от 1971 г. на Харковския завод – Т-74 или „Обект 450“. Предвидено е било машината да има 5 отделения: моторно трансмисионно, отсек за боеприпасите, отделение за екипажа, отделения за оръдието и горивно отделение. Концепцията е обявена са твърде скъпа и сложна и разработката е прекратена.[3]
В средата на 90-те години на 20 век Уралското конструкторско бюро по транспортно машиностроене (ОАО УКБТМ) започва разработката по принципно нов танк с необитаема купола на основата на идеите от Т-74. Предвижда се екипажът от трима души да бъде разположен в бронирана капсула в корпуса на танка – в средата командирът, отляво механик-водачът, отдясно мерачът. В необитаемата купола се разполага 152-mm оръдие 2А83, а боекомплектът е под него. За допълнително подсигуряване на екипажа са предвидени бронирани панели, които при взрив на боекомплекта да изхвърчат и така взривната вълна да бъде пренасочена навън. Като спомагателно въоръжение е предвидено 30-mm автоматично оръдие 2А42, сдвоено с основното оръдие. А в дистанционно управляема куполка се монтира 12,7-mm картечница „Корд“. Двигателят е Х-образен, дизелов А-85-3 с мощност 1500 конски сили.[4]
Системата за управление на огъня включва оптичен, инфрачервен и термовизорен канал, като информацията от оптичните прибори и датчиците се извежда на монитори пред екипажа. Предвиждана е и опознавателна система „свой-чужд“.
Бронята на танка е изцяло композитна (въглеродни нишки и керамичен слой), без стоманени компоненти, допълнително с реактивна броня „Реликт“. Предвиждани са и комплекси за активна защита от типа „Дрозд-2“ или „Арена-М“, както и „Щора 2“.
Масата на Т-95 е около 55 t. Предполагаема скорост на движение – 75 km/h по шосе и 50 km/h по пресечена местност.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Армию России усилит принципиально новый танк
- ↑ Русия разработва нов ОБТ.
- ↑ Машкин, В., 2015. „Армата“ приоткрыла личико. М., „Наука и техника“, бр. 6, с. 10.
- ↑ Основной боевой танк Т-95 (Объект 195)
- ↑ Т-95, боевой танк // Архивиран от оригинала на 2016-10-12. Посетен на 2016-10-09.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((ru)) ОБТ Т-95. Архив на оригинала от 2008-12-26 в Wayback Machine.
| |||||
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
