Направо към съдържанието

Трета битка на пътя Коруня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Трета битка на пътя Коруня
Обсада на Мадрид
Информация
Период3 януари – 15 януари 1937 г.
Мястодо Мадрид
РезултатПобеда за републиканците
ТериторияИспания
Страни в конфликта
Бунтовническа фракцияИспания Испания
Интернационални бригади
Командири и лидери
Луис Оргас Йолди
Франсиско Гарсия Ескамес
Фернандо Барон
Карлос Асенсио Кабаниляс
Испания Висенте Рохо
Испания Хосе Миаха
Испания Луис Барсело
Испания Енрике Листер
Сили
20 000 войници
30 леки танкове Panzerkampfwagen I
45 000 войници
53 леки танкове Т-26
Жертви и загуби
1 500 убити или ранени
25 унищожени танкове
6 000 убити или ранени
5 унищожени танкове

Третата битка на пътя Коруня или битката при Махадахонда е третият и последен опит на националистите да изолират Мадрид от север по време на Гражданската война в Испания.

Офанзивата започва на 3 януари 1937 г. Основният удар пада върху 4-та дивизия на Хуан Модесто. Колоната на Фернандо Барон напредва от Вилянуева де ла Каняда към магистралата за Ла Коруня и на следващия ден е в района на Лас Росас, където среща силна съпротива, особено след пристигането на два батальона от интернационални бригади.

Вдясно от Барон напредват колони под командването на Едуардо Саенса де Буруага и Гарсия-Ескамес, които срещат силна съпротива в района на Посуело от републиканците, подсилени от един батальон от XI Интернационална бригада и шест Т-26 танкове, които унищожават 25 леки танка Panzerkampfwagen I.

На 5 януари републиканската 31-ва смесена бригада, подкрепена от танкове, се опитва да превземе Лас Росас, но не успява.

На 6 януари, след интензивен обстрел, бунтовниците с подкрепата на танкове и лека артилерия, успяват да победят четири батальона от XI Интернационална бригада и да достигнат магистралата Ла Коруня на тринадесетия километър, превземайки гората на Ремис. Войските на Оргас отстъпват на изток и на 9 януари, с цената на големи загуби, превземат десет километра от магистралата, която води от Лас Росас, и стигат до крайните къщи на Мадрид в Пуерта де Йеро. За първи път, както и на 15 ноември 1936 г., възниква опасност от пробив на републиканския фронт.

Хосе Миаха и Висенте Рохо успяват да консолидират фронта благодарение на преразпределените резерви. Когато силите на Оргас се приближават до моста Сан Фернандо, те незабавно го губят от остра републиканска контраатака и друг опит за напредване е спрян от републиканската артилерия. Липсата на резерви попречва на националистите да повторят атаката в този сектор.

Вземайки предвид променената ситуация, републиканското командване решава да започне контранастъпление и да нанесе удар от линията Валдеморило, Галапагар на югоизток, във фланга на основната групировка на противника в района на Лас Росас, Аравака, Махадаонда. Основният удар е нанесен от бригадирите от района на Галапагар, спомагателният е нанесен от испанците (1-ва, 3-та и 31-ва бригади) от парка Ел Пардо на Лас Росас. В контранастъплението участват около 9 000 души, 50 танка и 22 оръдия.

На 11 януари, в гъста мъгла и силен студ, републиканските войски, подсилени от XII и XIV Интернационални бригади, 1-ва смесена бригада на Енрике Листер и подкрепени от два танкови батальона (47 танка) под личното командване на Дмитрий Павлов, успешно контраатакуват в посока Махадаонда и Лас Росас. Поради гъстата мъгла, артилерията и авиацията не участват в контраатаките. И двата танкови батальона водят интернационалната бригада в настъпление. Те последователно атакуват въстаническите войски, връщат се към пехотата и отново преминават в атака, подпомагайки настъплението на бригадите. Особено ожесточени битки се водят за сградата на старата телеграфна служба, разположена на хълм южно от Лас Росас и която е ключът към защитата на цялата вражеска позиция, която многократно сменя ръцете си в продължение на два дни. Въпреки че и двете селища, с изключение на сградата на телеграфа, не могат да бъдат върнати, кризата е преодоляна.

През нощта на 14 януари до републиканските части пристига заповед от щаба на фронта, която нарежда да спрат настъпателните операции и да преминат в отбрана в окупираните райони. В заповедта се казва, че поставената от републиканците цел е постигната: основните сили на противника са отклонени от Мадрид. И двете страни преминават в отбрана и започват да укрепват позициите си.

Третата битка по пътя Корун завършва, както и предишните две, с ново поражение на бунтовниците, тъй като те не могат нито да проникнат в Мадрид от северозапад, нито да го изолират от републиканските войски, разположени в Сиера де Гуадарама, въпреки че франкистите запазват десет километра пътища, които заемат по време на напредването си.

За десет дни битки републиканците губят 6 000 убити и ранени, докато националистите - 1 500.

  • Родимцев А.И. Под небом Испании. — М.: Советская Россия, 1985
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Третье сражение на Корунской дороге“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​