Трикала (дем Александрия)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Трикала.
| Трикала Τρίκαλα | |
| — село — | |
  Трикала  Трикала  Трикала | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Александрия |
| Географска област | Урумлък |
| Надм. височина | 10 m |
| Население | 1647 души (2001 г.) |
| Пощенски код | 590 32 |
| Телефонен код | 2333 |
Трѝкала (на гръцки: Τρίκαλα) е село в Република Гърция, дем Александрия, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 10 m надморска височина в областта Урумлък (Румлуки), югоизточно от Александрия (Гида).[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Трикала е село в Солунската каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Трикала (Tricala), Камбанийска епархия, живеят 96 гърци.[2] Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) поставя Трикала не в Урумлъка, а във Вардарията и го представя като бъларско - според него в 1900 година в Трикала живеят 215 българи християни, като най-вероятно е объркано с Трите хана (Три хана, Тритамо).[3]
Като българско го представя и секретарят на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Трикала (Trikala) живеят 180 българи патриаршисти гъркомани.[4]
Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Трикала (Τρίκαλα) е елиногласно село в Кулакийската епископия със 125 жители с гръцко съзнание. В селото работи начално гръцко смесено училище с 18 ученици и 1 учител.[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Трикала остава в Гърция. След Първата световна война в 1922 година в селото са заселени гърци бежанци, много от които от село Голям манастир, Ямболско, България. В 1928 година Трикала е смесено местно-бежанско селище със 110 бежански семейства и 448 жители бежанци.[6]
С указ от 4 май 1946 година Трикала е откъсната от община Корифи и образува самостоятелна община. С указ от 31 декември 1948 година общината е откъсната от ном Иматия и присъединена към ном Солун, но с указ от 5 октомври 1949 година селото е върнато в ном Иматия. От 1997 година до 2011 Трикала е част от дем Плати.[7]
Землището на селото е плодородно и то е богато. Произвежда се предимно памук, захарно цвекло, пшеница. Развито е и скотовъдството, основно краварството.[1]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Цаирия[8] | Τσαΐρια | Ливадия | Λιβάδια[9] | местност на Ю от Трикала[8] |
| Кючук Плати[8] | Κουτσούκ Πλατύ | Платия | Πλατειά[9] | местност на ССИ от Трикала и на ЮИ от Плати[8] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 162[1] | 190[1] | 562[1] | 928[1] | 1204[1] | 1441[1] | 1462[1] | 1643[1] | 1725[1] | 1710 | 1415 | 1124 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Трикала
Антониос Хсанос (Αντώνιος Ησάνος), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище[10]- Емануил Атанасиу (Εμμανουήλ Αθανασίου), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 27. (на македонска литературна норма)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 37. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 141.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218 – 219. (на френски)
- ↑ Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Сайт на бившия дем Плати, архив на оригинала от 3 януари 2014, https://web.archive.org/web/20140103223512/http://www.dimos-plateos.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=318&Itemid=602, посетен на 14 февруари 2011
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 888. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 311). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Δεκεμβρίου 1968. σ. 2380. (на гръцки)
- ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 40. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
