Христо Бръзицов

Христо Бръзицов
	Христо Бръзицов
български журналист и писател
Роден	30 май 1901 г. Цариград, Османска империя
Починал	31 януари 1980 г. (78 г.) София, България
Учил в	Университет за национално и световно стопанство
Семейство
Баща	Димитър Бръзицов
Съпруга	Катя Спиридонова
Деца	Александър Бръзицов

Христо Димитров Бръзицов е български журналист и писател. Известен е и под псевдонимите Язека, Войдан, Бурян и други.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Цариград в семейството на видния дойранчанин Димитър Бръзицов. Учи дипломация в Свободния университет за политически и стопански науки в София (днес УНСС). Занимава се с журналистика и пише за вестниците „Кво да е“, „Македония“ (1932), „Българан“ (1932), „Камбана“ (1934), „Нови дни“ (1934), „Щурец“ (1936), „Нашенец“ (1941). Редактира списанията „Родна лира“, „Смях и сълзи“, „Нива“, „Аз знам всичко“. Бръзицов пише и проза – очерци, репортажи, фейлетони, интервюта. Работи в звенарския вестник „Изгрев“. След негативен коментар по повод поредните братоубийства между македонски дейци, протогеровисти и михайловисти, по улиците на София по него е стреляно предупредително, след което е извикан на разговор с Иван Михайлов в Пиринска Македония, който му заявява:

„

Ние вече сме наказали сърби, няма да простим и на българи. За нас всеки предател е небългарин… Литератори! Разни пундевци, баджовци… пишурки. И те ми били революционери! Революционери бяха Яворов, истински литератори, а не съглашатели с Београда.^[1]

“

Работи 15 години във вестник „Мир“, като през 1938 г. става главен редактор на мястото на Борис Вазов. В 1941 година оглавява проправителствения вестник „Днес“. Самият той заявява:

„

И ако все пак съм работил във вестник, който е поддържал политиката на правителството (което пък се бе свързало с германците), то беше защото в този политически момент тъкмо по тоя начин се провеждаше освобождението на моята истинска родина Македония и обединяването ѝ с майка България.^[2]

“

След Деветосептемврийския преврат през октомври 1944 година е арестуван. През 1945 година е изправен пред Народния съд, осъден е на доживотен затвор и прекарва осем години в затвора.

През 1957 година книгата му „Как ми се мярна Европа. Пътеписи и наблюдения“ (1939) е включена в Списъка на вредната литература.^[3]

През 1928 година се омъжва за оперната певица Катя Спиридонова. Имат две деца: Димитър и Александър, който е композитор на поп и джаз музика.^[4]^[5]^[6]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

„Усмивки. Хумористични разкази“ (София, 1918, 31 с., илюстрации – Райко Алексиев)
„Мъже и жени. Хумористични типове“ (София, 1920, 288 с., илюстрации – Стоян Венев)
„По света (Пътешественически роман). Европа, Азия, Африка, Америка“ (София, 1922, 160 с., илюстрации – Минчо Никифоров)
„Хумористична история на българите“ (София, 1928, 71 с.)
„Смешникът на Симеон (Разказ)“ (София, 1929, 32 с.)
„Руян (Разказ)“ (София, 1930, 31 с.)
„В плен на дявола (Сатиро-хумористичен роман)“ (София, 1930, 112 с.)
„Дневникът на един баща“ (София, 1936, 31 с.)
„Как ми се мерна Европа. Пътеписи и наблюдения на един съвременник“ (София, 1939, 272 с.)
„Женски дяволи. Съвременни разкази и драски“ (София, 1943, 32 с.)
„Когато те говореха. Кратки интервюта с български писатели, артисти и композитори“ (т. I–II, София, 1942 – 1943)
„Мои познайници. Хумористични разкази“ (София, 1943, 288 с.)
„Някога в Цариград“ (1965, 1966 – второ допълнено издание)
„Бащин край“, (Варна, 1968)
„Во Прилепа града“ (Варна, 1968)
„Някога в София“ (1970)
„Спомени на едно момче“ (1971)
„Екзарх Йосиф I“ (1973)
„Български книгоиздатели“ (1976)
„При големи хора по халат и чехли“ (1976)
„Далечни спомени за близки хора“ (1979)
„София разказва“ (1979)
„3000 нощи в затвора“ (1992 посмъртно)