Направо към съдържанието

Чалъкови (род)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Чалъкови
Страна Османска империя
Княжество България Княжество България
Националностбългари

Чалъкови са български копривщенско-пловдивски род джелепи и бегликчии.

Вълко Тодоров Чалъков от Копривщица дарява средства за изграждане на болницата (1775) и параклиса „Свети Димитър“ (1778) в Хилендарския манастир. Неговите внуци Вълко Тодоров Чалъков (поч. 1841) и Стоян Тодоров Чалъков (поч. 1850) се преселват в Пловдив и заемат важно място в обществения живот на града през Възраждането. Син на Стоян е Георгаки Чалъкоглу, който получава бейска титла и е депутат в съществувалия за кратко османски Сенат, а неговият син Никола Чалъков е няколко пъти кмет на Пловдив. Вълковата сестра Рада Чалъкова е баба по майчина линия на Любен и Петко Каравелови.[1] Други видни потомци на рода са Георги Вълкович и Стоян Чомаков.

Деятелността на Чалъковския род добива още по-голямо значение, като се вземат предвид времето и условията, при които те са работили. Това време съвпада с официалното припознаване от Селим III на гръцкитe училища и поголовното погръчване на всички по-събудени българи в градовете. Гръцките училища стават най-голямата опасност. Те заплашват да денационализират всичко българско. Дохождат моменти, когато в градове като Пловдив угасва всяко съзнание за българска народност.[2] [notes 1] По-състоятелните и издигнати българи считали за гордост да наричат себе си „Ромнйос“ (Ромеос). Гръкоманството става общ култ. Ето, в какви мрачни и трагични времена се появява родът на Чалъковци и с една твърдост, достойна за подражание, започва да развива своето спасително за народа дело. Турците наричат гърците „Руммилети“.[2]

Малкият чорбаджи Вълко Куртович е основал в Пловдив Св. Троичкото училище (днес Неделно училище към храм „Света Троица“)[3], което съществува и сега, а неговите наследници през 1849 г. го обърнали от гръцко на българско.[4]

Двамата братя Нешо Теодоровичов Чалъкоолу (1770 – 1829) и брат му Големи Вълко (1765 – 1841) имат къщи в Копривщица и Пловдив, образци на Българската възрожденска архитектура. Те двамата са ктитори на общо четири чешми в Копривщица, носещи техните имена (Чалъкова чешма).

  1. Пеев, Петко. Петко Каравелов, година ІІІ, кн. 10. София, Библиотека Наши времена, 1946. с. 17.
  2. а б Нейчев, Адам. Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. Джелепи и бегликчии. София, Копривщенско благотворително дружество „20 април 1876 г.“, 1926. с. 533. Т. I.
  3. Неделно училище към храм „Света Троица“ // sveta-troica-plovdiv.com. Посетен на 26 април 2024.
  4. Ослеков, Лука. Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. Копривщица. София, Копривщенско благотворително дружество „20 април 1876 г.“, 1926. с. 522. Т. I.
  1. Български преглед“, книга III, година III. 1896 год.