Направо към съдържанието

Челопек (община Бървеница)

Вижте пояснителната страница за други значения на Челопек.

Челопек
Челопек
— село —
Изглед към Челопек
Изглед към Челопек
41.9317° с. ш. 21.0133° и. д.
Челопек
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаБървеница
Географска областДолни Полог
Надм. височина702 m
Население5287 души (2002)
Пощенски код1227
Челопек в Общомедия

Чѐлопек (на македонска литературна норма: Челопек; на албански: Çellopeku, Челопеку) е село в Северна Македония, в община Бървеница.

Селото е разхоложено в областта Долни Полог, на десния бряг на Вардар в западните склонове на планината Сува гора.

Църквата „Свети Никола“, XIV век

Църквата „Свети Никола“ е от XIV век. В края на XIX век Челопек е смесено българо-албанско село в Тетовска каза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:

С. Челопеки — има 160 арнаутски кѫщи и 82 български кѫщи, 1 джамия и 1 църква съ училище при нея. Колянието курбанъ тукъ отдавна е оставено, но служение на разни праздници, което става съ голѣми веселби, и ядението, и пиянието на гробищата по задушницитѣ сѫ широко разпространени.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Челопеки е село, населявано от 520 жители българи християни и 1000 арнаути мохамедани.[2] През учебната 1897-1898 година в Челопек работи българско училище.[3]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Челопек има 600 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[4]

Според Афанасий Селишчев в 1929 година Челопек е село в Милетинска община в Долноположкия срез и има 309 къщи с 1589 жители българи и албанци.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 5287 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 463
албанци 4803
турци 2
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 18
Родени в Челопек
  1. Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 64.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 212.
  3. Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913, София 1982, с. 155.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
  5. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.24.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007