Акула пура
| Акула пура | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
(Quoy & Gaimard, 1824) | ||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Акула пура в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Акулата пура (Isistius brasiliensis) е вид сравнително дребна акула от разред Бодилестоподобни акули, семейство Dalatiidae. Среща се в топли, открити океански води, основно по крайбрежията на острови, но може да бъде забелязана и на дълбочини от порядъка от 3,7 km. Достига на дължина между 42 и 56 cm. Акулата пура притежава издължено, цилиндрично тяло с къса и тъпа муцуна с големи очи. Окраската на тялото е тъмно кафява. По коремната част на тялото има специализирани биолуминисциращи органи (фотофори).
Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]
Акулата пура е разпространена широко в топлите тропични води на океански котловини, но най-често може да се открие между 20° северна и 20° южна географска ширина [2]. Предпочита температури от порядъка на 18 до 26 °C [2]. В рамките на Атлантическия океан е забелязвана около бреговете на Бахамските острови, Бразилия, Кабо Верде, Гвинея, Сиера Леоне, южна Ангола, Република Южна Африка и остров Възнесение. В Индийския и Тихия океан, акилите пури се срещат от Мавриций до Нова Гвинея, Австралия и Нова Зеландия, включително Тасмания и остров Лорд Хау, както и около Япония. В централните части на Тихия океан, обитават местата около Фиджи на север до Хаваи, както и източно около Галапагоските острови, Великденските острови и остров Гваделупа. Пресни рани, нанесени от акли пури върху морски бозайници около Калифорнийския залив, дават основание да се счита, че поне през по-топлите години, този вид акули достигат и бреговете на Калифорния [2][3][4].
Редица наблюдения сочат, че акулите пури извършват ежедневна вертикална миграция до 3 km [4], като прекарват деня на дълбочини от порядъка на 1 до 3,7 km, а през нощта се изкачват в по-плитки води до дълбочини от едва 85 m [5][3]. Този вид акули е сравнително толерантен към ниски концентрации на разтворен във водата кислород, за разлика от акулите от сходните родове Euprotomicrus и Squaliolus [4]. Акулите пури се откриват най-често около острови, като се счита, че причината са репродуктивните изисквания или струпването на голямо количество плячка около бреговата ивица [4]. В североизточните части на Атлантическия океан, повечето възрастни екземпляри се откриват между 11° и 16° северна географска дължина, по-младите екземпляри на по-ниска ширина, а старите индивиди в по-висока географска ширина [6]. Няма данни за сегрегация по полов признак [7].
Физическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]
Тялото на акулата е издължено, приличащо на пура, откъдето идва и името на животното. Муцуната е закръглена и силно притъпена. Ноздрите са снабдени с къси, кожни израстъци отпред. Очите са големи, овални и зелени на цвят, разположени в предните части на главата, но се счита, че акулите от този вид притежават сравнително добре развито бинокулярно зрение [2][3][4]. Зад очите в горната част на главата се разполагат спиракулите. Устата е къса, напречно разположена, а устните са големи и месести от смукателен тип. На горната челюст се разполагат от 30 до 37 реда зъби, а на долната между 25 и 31 реда, като редовете стават повече с напредване на възрастта [2][3][4]. Зъбите на двете челюсти се различават, като тези от горната са малки, тесни, заострени и изправени, а зъбите на долната челюст са по-големи, широки, подобни на острие и притежаваща срастнали основи в единна режеща повърхност. Петте чифта хрилни дъги са сравнително малки [2][3][4].
Гръдните перки са къси и с приблизително трапецоидна форма. Двете гръбни перки нямат шипове и се разполагат в задния край на тялото, първата от които започва веднага след линията на коремните перки, а втората гръдна малко след първата [2][4]. Втората гръдна перка е малко по-голяма от първата. Коремните перки са по-големи от гръбните, а анален плавник липсва. Опашната перка е широка, горният и дял е малко по-голям от долния [2][4]. Кожните зъбци са квадратни и плоски, с лека централно разположена вдлъбнатина и издигнати краища. Окраската на тялото е с шоколадово кафяв цвят, избеляваща в долните части на тялото. Характерно е наличието на по-тъмна „яка“ около хрилните отвори. Перките имат белезникам ръб с изключение на опашната, чиито ръб е тъмен [3]. Сложните биолуминисциращи органи (фотофори) плътно покриват долната част на тялото с изключение на якичката и са способни да излъчват наситена зелена светлина [3]. Максималната документирана дължина при акулите пури е 42 cm при мъжките и 56 cm при женските екземпляри [8].
Хранене[редактиране | редактиране на кода]
Принципно всеки тип по-едра плячка, която обитава водите на акулата пура може да бъде обект на атака. Белези от ухапване са открити по редица китоподобни (морски свине, делфини, беззъби китове, клюномуцунести китове и кашалоти), тюлени, други видове акули (синя акула и широкоуста акула), скатове, костни риби и други [2][9][10]. Акулите пури често ловуват и изяждат цели сепии с размери от 15 до 30 cm, т.е. с размери съизмерими с тези на самите акули [7].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Isistius brasiliensis (Quoy & Gaimard, 1824). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ а б в г д е ж з и Ebert, D.A. Sharks, Rays, and Chimaeras of California. University of California Press, 2003. ISBN 0-520-23484-7. с. 73–75.
- ↑ а б в г д е ж Bester, C. Biological Profiles: Cookiecutter Shark Архив на оригинала от 2013-04-09 в Wayback Machine.. Florida Museum of Natural History Ichthyology Department, 26 януари 2010.
- ↑ а б в г д е ж з и Compagno, L.J.V. Sharks of the World: An Annotated and Illustrated Catalogue of Shark Species Known to Date. Rome, Food and Agricultural Organization, 1984. ISBN 92-5-101384-5. с. 93–95.
- ↑ Stevens, J. (SSG Australia & Oceania Regional Workshop, March 2003). Isistius brasiliensis // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2003. Посетен на 26 януари 2010. (на английски)
- ↑ Muñoz-Chápuli, R., J.C. Rey Salgado and J. M. De La Serna. Biogeography of Isistius brasiliensis in the north-eastern Atlantic, inferred from crater wounds on swordfish (Xiphias gladius) // Journal of the Marine Biological Association of the United Kingdom 68 (2). 1988. DOI:10.1017/S0025315400052218. с. 315–321.
- ↑ а б Strasburg, D.W. The Diet and Dentition of Isistius brasiliensis, with Remarks on Tooth Replacement in Other Sharks // Copeia 1963 (1). 30 март 1963. DOI:10.2307/1441272. с. 33–40.
- ↑ Froese, Rainer, and Daniel Pauly, eds. (2009). Isistius brasiliensis, FishBase
- ↑ Martin, R.A. Deep Sea: Cookiecutter Shark. ReefQuest Centre for Shark Research. Посетен на 26 януари 2010.
- ↑ Martin, R.A. Squaliformes: Dogfish Sharks. ReefQuest Centre for Shark Research. 26 януари 2010.