Акула пура

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Акула пура
Isistius brasiliensis.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Animalia Животни
подцарство: Eumetazoa Същински многоклетъчни
надтип: Deuterostomia Вторичноустни
тип: Chordata Хордови
подтип: Vertebrata Гръбначни
инфратип: Gnathostomata Челюстни
клас: Chondrichthyes Хрущялни риби
подклас: Elasmobranchii Пластинчатохрили
надразред: Selachimorpha Акулообразни
разред: Squaliformes Бодилестоподобни акули
семейство: Dalatiidae
род: Isistius
вид: I. brasiliensis Акула пура
Научно наименование
Уикивидове Isistius brasiliensis
(Quoy & Gaimard, 1824)
Синоними
  • Leius ferox Kner, 1864
  • Scymnus brasiliensis Quoy & Gaimard, 1824
  • Scymnus torquatus Müller & Henle, 1839
  • Scymnus uni color Müller & Henle, 1839
  • Squalus fulgens Bennett, 1840
Разпространение
Isistius brasiliensis distmap.png
Разпространение на акулата пура (в синьо)

Акулата пура (Isistius brasiliensis) е вид сравнително дребна акула от разред Бодилестоподобни акули, семейство Dalatiidae. Среща се в топли, открити океански води, основно по крайбрежията на острови, но може да бъде забелязана и на дълбочини от порядъка от 3,7 km. Достига на дължина между 42 и 56 cm. Акулата пура притежава издължено, цилиндрично тяло с къса и тъпа муцуна с големи очи. Окраската на тялото е тъмно кафява. По коремната част на тялото има специализирани биолуминисциращи органи (фотофори).

Разпространение и местообитание[редактиране | edit source]

Акулата пура е разпространена широко в топлите тропични води на океански котловини, но най-често може да се открие между 20° северна и 20° южна географска ширина [2]. Предпочита температури от порядъка на 18 до 26°C [2]. В рамките на Атлантическия океан е забелязвана около бреговете на Бахамските острови, Бразилия, Кабо Верде, Гвинея, Сиера Леоне, южна Ангола, Република Южна Африка и остров Възнесение. В Индийския и Тихия океан, акилите пури се срещат от Мавриций до Нова Гвинея, Австралия и Нова Зеландия, включително Тасмания и остров Лорд Хау, както и около Япония. В централните части на Тихия океан, обитават местата около Фиджи на север до Хаваи, както и източно около Галапагоските острови, Великденските острови и остров Гуадалупе. Пресни рани, нанесени от акли пури върху морски бозайници около Калифорнийския залив, дават основание да се счита, че поне през по-топлите години, този вид акули достигат и бреговете на Калифорния [2][3][4].

Редица наблюдения сочат, че акулите пури извършват ежедневна вертикална миграция до 3 km [4], като прекарват деня на дълбочини от порядъка на 1 до 3,7 km, а през нощта се изкачват в по-плитки води до дълбочини от едва 85 m [1][3]. Този вид акули е сравнително толерантен към ниски концентрации на разтворен във водата кислород, за разлика от акулите от сходните родове Euprotomicrus и Squaliolus [4]. Акулите пури се откриват най-често около острови, като се счита, че причината са репродуктивните изисквания или струпването на голямо количество плячка около бреговата ивица [4]. В североизточните части на Атлантическия океан, повечето възрастни екземпляри се откриват между 11° и 16° северна географска дължина, по-младите екземпляри на по-ниска ширина, а старите индивиди в по-висока географска ширина [5]. Няма данни за сегрегация по полов признак [6].

Физическа характеристика[редактиране | edit source]

Акулата пура има къса и закръглена глава с големи предно разположени очи и напречна уста.

Тялото на акулата е издължено, приличащо на пура, откъдето идва и името на животното. Муцуната е закръглена и силно притъпена. Ноздрите са снабдени с къси, кожни израстъци отпред. Очите са големи, овални и зелени на цвят, разположени в предните части на главата, но се счита, че акулите от този вид притежават сравнително добре развито бинокулярно зрение [2][3][4]. Зад очите в горната част на главата се разполагат спиракулите. Устата е къса, напречно разположена, а устните са големи и месести от смукателен тип. На горната челюст се разполагат от 30 до 37 реда зъби, а на долната между 25 и 31 реда, като редовете стават повече с напредване на възрастта [2][3][4]. Зъбите на двете челюсти се различават, като тези от горната са малки, тесни, заострени и изправени, а зъбите на долната челюст са по-големи, широки, подобни на острие и притежаваща срастнали основи в единна режеща повърхност. Петте чифта хрилни дъги са сравнително малки [2][3][4].

Гръдните перки са къси и с приблизително трапецоидна форма. Двете гръбни перки нямат шипове и се разполагат в задния край на тялото, първата от които започва веднага след линията на коремните перки, а втората гръдна малко след първата [2][4]. Втората гръдна перка е малко по-голяма от първата. Коремните перки са по-големи от гръбните, а анален плавник липсва. Опашната перка е широка, горният и дял е малко по-голям от долния [2][4]. Кожните зъбци са квадратни и плоски, с лека централно разположена вдлъбнатина и издигнати краища. Окраската на тялото е с шоколадово кафяв цвят, избеляваща в долните части на тялото. Характерно е наличието на по-тъмна "яка" около хрилните отвори. Перките имат белезникам ръб с изключение на опашната, чиито ръб е тъмен [3]. Сложните биолуминисциращи органи (фотофори) плътно покриват долната част на тялото с изключение на якичката и са способни да излъчват наситена зелена светлина [3]. Максималната документирана дължина при акулите пури е 42 cm при мъжките и 56 cm при женските екземпляри [7].

Хранене[редактиране | edit source]

Риба нападната от акула пура.

Принципялно всеки тип по-едра плячка, която обитава водите на акулата пура може да бъде обект на атака. Белези от ухапване са открити по редица китоподобни (морски свине, делфини, беззъби китове, клюномуцунести китове и кашалоти), тюлени, други видове акули (синя акула и широкоуста акула), скатове, костни риби и други [2][8][9]. Акулите пури често ловуват и изяждат цели сепии с размери от 15 до 30 cm, т.е. с размери съизмерими с тези на самите акули [6].

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б ((en)) Stevens, J. (SSG Australia & Oceania Regional Workshop, March 2003). Isistius brasiliensis. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2003. Посетен на 26 януари 2010.
  2. а б в г д е ж з и Ebert, D.A.. Sharks, Rays, and Chimaeras of California. University of California Press, 2003. ISBN 0-520-23484-7. с. 73–75.
  3. а б в г д е ж Bester, C. Biological Profiles: Cookiecutter Shark. Florida Museum of Natural History Ichthyology Department, 26 януари 2010.
  4. а б в г д е ж з и Compagno, L.J.V.. Sharks of the World: An Annotated and Illustrated Catalogue of Shark Species Known to Date. Rome, Food and Agricultural Organization, 1984. ISBN 92-5-101384-5. с. 93–95.
  5. Muñoz-Chápuli, R., J.C. Rey Salgado and J. M. De La Serna. Biogeography of Isistius brasiliensis in the north-eastern Atlantic, inferred from crater wounds on swordfish (Xiphias gladius). // Journal of the Marine Biological Association of the United Kingdom 68 (2). 1988. DOI:10.1017/S0025315400052218. с. 315–321.
  6. а б Strasburg, D.W.. The Diet and Dentition of Isistius brasiliensis, with Remarks on Tooth Replacement in Other Sharks. // Copeia 1963 (1). March 30, 1963. DOI:10.2307/1441272. с. 33–40.
  7. Froese, Rainer, and Daniel Pauly, eds. (2009). "Isistius brasiliensis", FishBase
  8. Martin, R.A. Deep Sea: Cookiecutter Shark. ReefQuest Centre for Shark Research. Retrieved on January 26, 2010.
  9. Martin, R.A. Squaliformes: Dogfish Sharks. ReefQuest Centre for Shark Research. 26 януари 2010.