Ангел Радушев
| Ангел Радушев | |
| български иконописец и стенописец | |
| Роден |
28 декември 1945 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Религия | православие |
| Учил в | Софийски университет |
Ангел Радушев Малев (28 декември 1945, Варна – 16 април 2021, София) е български иконописец и стенописец (1974), богослов (1972), зъботехник (1967), издател, колекционер, член на Творческия фонд на Съюза на българските художници (1980), женен за зъботехничката Захаринка Малева.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Автор на тритомно атобиографично съчинение под заглавие: Ангел Вопияше: Ангел – Усърден молител 2013, 2014 и 2020[1], на няколко десетки иконописни ансамбъла и множество икони в България и по света[2] и на няколко проучвания – на колекции с монети, на църковни въпроси и др.
Негова стенопис може да се види в: стария храм на Клисурски манастир „Преп Петка“ над Банкя, храм Свети Дух в Надежда, Свети Никола във Връбница, гръцкия параклис Свети Георги в София, трапезариите на Мъглижки и Зографски манастири, църкви в Сибир, старостилната църква Свв. Блажена Ксения Петербургска и Йоан Сан Францискски във Варна[3] и други.
Житейският път на Ангел Радушев е свързан с дисидентско изповедание на православието. Изявите му в медиите и чрез изложби представят неговото творчество, което в по-голямата си част, е създадено през социалистическия период. Активното му участие в православните форуми в периода на прехода (вече недостъпни онлайн) под псевдонима Зограф представя позицията на църковен ревнител.
В края на живота си, при тежко и продължително боледуване, на 6 февруари 2021 година, Ангел Радушев приема монашеско пострижение в Българската православна старостилна църква под името Амон[4]. Почива 100 дни по-късно – на 16 април 2021 година и на 21 април е погребан в Боянските гробища в София[5].
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
- Успение Богородично, Тополовград (1972 – 1974)
- Свети Георги, Добрич (фасада, фреско, 1975)
- Трисветители, Шумен (иконостасни икони, 1976)
- Успение Богородично, с. Черкаски (иконостасни икони, 1977)
- Гръцки параклис Свети Георги в София (1978 – 1981)[6][7]
- Руска църква Свети Николай, София (крипта, реставрация олтарна част (1982, 1986) в колектив с Елисавета Йовович
- Свети Георги, Вършец (частично, 1983)
- Свети Дух в район Надежда в София (1984, 2002 и реставрация)[8]
- Свв. Кирил и Методий, Кубрат (частично, 1985)
- Свв. Кирил и Методий, Дралфа (частично, 1985)
- Трапезария и храм, Мъглижки манастир (1987)
- Свети Никола, Ямбол (частично, 1988)
- Свети Антоний, Маркопуло, Гърция (частично, 1989)
- Катедрален храм Преображение, Чека, Ливан (1990 – 1992)
- Малка трапезария на Зографски манастир, Атон (1993)
- Свети Седмочисленици, София (притвор, 1997)
- Архангел Михаил, Етрополе (2001 – 2002)
- Свети цар Борис-Покръстител, Берлин (2003)
- Проект за стенопис Свети Йоан Предтеча, Обзор (2004)
- Църква Свети Никола в район Връбница (в по-голямата си част, 2004 – 2005)
- Свети Никола, Болшекулаченски манастир, Сибир (2006 – 2008)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Гълъбова, Лиана. БЪЛГАРСКОТО ЧЕРНОМОРСКО КРАЙБРЕЖИЕ КАТО ИНОВАЦИОННО ПРОСТРАНСТВО ЗА ТУРИСТИФИКАЦИЯ НА ЦЪРКОВНО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО ОТ ХХ ВЕК // Морето – граница или врата. 2021. с. 33 – 37, с. 36.
- ↑ venomwebstyle.hit.bg. Ангел Радушев – зограф // Архивиран от оригинала на 2020-12-05.
- ↑ Николова, Росица. Старостилният храм Света блажена Ксения Петербургска във Варна, като религиозен център // Жоржета Назърска, Светла Шапкалова, съст. Хармония в различията, София, За буквите – О писменехъ 5. 2018. с. 151 – 158.
- ↑ bulgarian-orthodox-church.org
- ↑ bulgarian-orthodox-church.org
- ↑ Фокас, Даниел. Към историята на гръцката общност в София от средата на ХХ век до днес: първите години. // Български фолклор (Българи и гърци: линии на пресичане) 3. 2017. с. 334 – 353.
- ↑ Радушев, Ангел. Ангел Вопияше: Ангел – усърден молител, т. 1, 2, 3. София, СамИздат, 2013, 2014. ISBN ISBN: 978-954-770-45-9.
- ↑ Гергинова, Цветанка. Храм Свети Дух град София. София, Беров Джи, 2007.
|
