Балдуин I (Йерусалим)
| Балдуин I | ||
|---|---|---|
| Крал на Йерусалим | ||
| Балдуин дьо Булон влиза в Едеса, автор: Ж. Робер-Фльори, 1840 |
||
| Управление | 1100-1118 | |
| Коронация | 25 декември 1100 | |
| Пълно име | Балдуин дьо Булон, ал-Бадрауил | |
| Други титли | граф на Едеса | |
| Роден | 1058 г. | |
| Долна Лотарингия | ||
| Починал | 2 април 1118 г. | |
| Ариш, Египет | ||
| Погребан в | Йерусалимската църква "Възкресение Христово" | |
| Предшественик | Андраш III и Вацлав II | |
| Наследник | Балдуин II | |
| Брак | Готхилда де Тосни | |
| Втори брак | Арда Арменска | |
| Трети брак | Аделайд дел Васто | |
| Баща | Йосташ II дьо Булон | |
| Майка | Ида дьо Вердюн | |
Балдуин (Бодуен) дьо Булон (на фр. Baudouin de Boulogne) е граф на Едеса в периода (1098-1100) и крал на Йерусалимското кралство (1100-1118) . Той е трети син на граф Йосташ II и Ида дьо Вердюн. Двамата му по-големи братя наследяват семейните владения - Йосташ III Булонското графство, а Готфрид дьо Булон именията по майчина линия (братът на Ида дьо Вердюн и негов вуйчо Готфрид III не е имал собствени деца и го е обявил за свой наследник). При това положение Балдуин е бил готвен за църковна служба, вероятно дори за епископски сан, с което да окаже подкрепа на политическите и дипломатически дела на братята си. Поради малко известни причини обаче Балдуин отказва да следва този път, оженва се за Готхилда де Тосни и заедно с братята си взима участие в Първия кръстоносен поход.
След преминаването на Похода през Анатолия през октомври 1097 г. Торос Едески, управител на подчинения от селджуките арменско-византийски град Едеса иска помощ от кръстоносците срещу новите си господари. Балдуин се отзовава и бързо печели позиции, заплашвайки че ако си тръгне и се присъедини отново към кръстоносците градът ще бъде опустошен от турците. Така в крайна сметка Балдуин принуждава бездетния наместник Торос да го осинови и обяви за свой наследник. Скоро след това, на 9 март 1098 г., Торос е убит при размирици, като не е изключено това да е станало със съучастието на Балдуин, който запчва да се титлува като граф на Едеса.
Междувременно първата му съпруга е починала и Балдуин се жени за арменката Арда, с което цели да спечели симпатиите на местното арменско население. Освен това успешно отблъсква всички турски нападения и му се удава да разшири владенията си до бреговете на Ефрат. Той вече планира да завладее и Диарбекир, когато научава за смъртта на брат си Готфрид; ова подтиква Балдуин да замине за Йерусалим, оставяйки графството си на грижите на братовчед си Балдуин де Бурк, по-късно наречен Балдуин II, крал на Йерусалим.
Независимо от несъгласието на патриарха на Йерусалим, Балдуин е коронован за крал на Йерусалимското кралство на 25 декември 1100 г. във Витлеем. Царуването му преминава в непрестанни войни, при които завладява различни важни пристанища като Акра и Бейрут, осигурявайки си по такъв начин връзка с останалия християнски свят. Същевременно се развежда с втората си съпруга, пращайки я в манастир, и се жени отново, този път за Аделайд дел Васто, вдовица на Рожер Гвискар. Този брак му донася солидна зестра и поддръжката на сицилианския флот. Поради неодобрението и на папата Балдуин по-късно е принуден да се раздели с Аделайд.
Скоро след това, през април 1118 г., умира в Египет, вероятно от хранително отравяне.