Балдуин I (Йерусалим)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Балдуин I
Крал на Йерусалим
Baldwin of Boulogne entering Edessa in Feb 1098.JPG
Балдуин дьо Булон влиза в Едеса,
автор: Ж. Робер-Фльори, 1840
Лични данни
Управление 1100-1118
Коронация 25 декември 1100
Пълно име Балдуин дьо Булон, ал-Бадрауил
Други титли граф на Едеса
Роден 1058 г.
Долна Лотарингия
Починал 2 април 1118 г.
Ариш, Египет
Погребан в Йерусалимската църква "Възкресение Христово"
Предшественик Андраш III и Вацлав II
Наследник Балдуин II
Семейство
Баща Йосташ II дьо Булон
Майка Ида дьо Вердюн
Бракове Готхилда де Тосни
Арда Арменска
Аделайд дел Васто
Балдуин I в Общомедия

Балдуин (Бодуен) дьо Булон (на фр. Baudouin de Boulogne) е граф на Вердюн, граф на Едеса в периода (1098-1100) и крал на Йерусалимското кралство (1100-1118).

Той е трети син на граф Йосташ II и Ида дьо Вердюн, дъщеря на херцог Готфрид III Брадатия от Лотарингия. Двамата му по-големи братя наследяват семейните владения - Йосташ III Булонското графство, а Готфрид дьо Булон именията по майчина линия (братът на Ида дьо Вердюн и негов вуйчо Готфрид III не е имал собствени деца и го е обявил за свой наследник). При това положение Балдуин е бил готвен за църковна служба, вероятно дори за епископски сан, с което да окаже подкрепа на политическите и дипломатически дела на братята си. Поради малко известни причини обаче Балдуин отказва да следва този път, оженва се за Готхилда де Тосни и заедно с братята си взима участие в Първия кръстоносен поход.

Участие в похода[редактиране | edit source]

Балдуин участва в поход, заедно с брат си, Годфроа дьо Буйон. Основното му желание, както може да се съди от неговите действия, не е освобождението на гроба Господен, а завземането на земи на изток и получаването на собствен феод.

Отделен от основната армия на кръстоносците при Киликийските врата, Балдуин се отправя към град Тарс, надявайки се да го превземе с щурм, но града вече е зает от войските на друг кръстоносец - Танкред Тарентски. Тарс е предаден от Балдуин на арменците. След първоначалните успехи в Киликия, Балдуин тръгва към Ефрат, „получил покана от Армения, където той завладява Тел Башир и Равендан и покорява цялата страна под своя власт.“.[1]

Балдуин обявява себе си за сеньор на Тарс, поставя там свой заместник и след известно време се придвижва на юг. Когато отрядите на Балдуин минават край крепостта Мамистра, която по-рано е заета от войските на Танкред, те са подложени на обстрел – Танкред си отмъщава за загубата на Тарс. Протестите на обикновените войници в похода принуждават двамата да спрат разприте си, но те завинаги остават врагове.

Съединил силите си с основната армия в Мараш, Балдуин остава там за кратко и два дни по-късно тръгва с армията си към град Едеса.

Така, Балдуин, който по-късно става крал на Йерусалим, не взима никакво участиие в освобождението на свещения град.

Покоряване на Едеса[редактиране | edit source]

Балдуин дьо Булон, илюстрация към хрониката на Гийом Тирски

След преминаването на похода през Анатолия през октомври 1097 г. Торос Едески, управител на подчинения от селджуките арменско-византийски град Едеса иска помощ от кръстоносците срещу новите си господари. Балдуин се отзовава и бързо печели позиции, заплашвайки че ако си тръгне и се присъедини отново към кръстоносците градът ще бъде опустошен от турците. Така в крайна сметка Балдуин принуждава бездетния наместник Торос да го осинови и обяви за свой наследник. Скоро след това, на 9 март 1098 г., Торос е убит при размирици, като не е изключено това да е станало със съучастието на Балдуин, който запчва да се титлува като граф на Едеса.

Междувременно първата му съпруга е починала и Балдуин се жени за арменката Арда, с което цели да спечели симпатиите на местното арменско население. Освен това успешно отблъсква всички турски нападения и му се удава да разшири владенията си до бреговете на Ефрат. Той вече планира да завладее и Диарбекир, когато научава за смъртта на брат си Готфрид; ова подтиква Балдуин да замине за Йерусалим, оставяйки графството си на грижите на братовчед си Балдуин де Бурк, по-късно наречен Балдуин II, крал на Йерусалим.

Управление[редактиране | edit source]

Независимо от несъгласието на патриарха на Йерусалим, Балдуин е коронован за крал на Йерусалимското кралство на 25 декември 1100 г. във Витлеем. Царуването му преминава в непрестанни войни, при които завладява различни важни пристанища като Акра и Бейрут, осигурявайки си по такъв начин връзка с останалия християнски свят. Същевременно се развежда с втората си съпруга, пращайки я в манастир, и се жени отново, този път за Аделайд дел Васто, вдовица на Рожер Гвискар. Този брак му донася солидна зестра и поддръжката на сицилианския флот. Поради неодобрението и на папата Балдуин по-късно е принуден да се раздели с Аделайд.

Скоро след това, през април 1118 г., умира в Египет, вероятно от хранително отравяне.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Степаненко В. П. // Совет двенадцати ишханов» и Бодуэн Фландрский. К сущности переворота в Эдессе (март 1098 г.) // Античная древность и средние века: Пробл. социал. развития. — Свердловск, 1985. — С. 82—92 [1] архив

Външни препратки[редактиране | edit source]