Балдуин I (Йерусалим)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Балдуин I
Крал на Йерусалим
Baldwin of Boulogne entering Edessa in Feb 1098.JPG
Балдуин дьо Булон влиза в Едеса,
автор: Ж. Робер-Фльори, 1840
Лични данни
Управление 1100-1118
Коронация 25 декември 1100
Пълно име Балдуин дьо Булон, ал-Бадрауил
Други титли граф на Едеса
Роден 1058 г.
Долна Лотарингия
Починал 2 април 1118 г.
Ариш, Египет
Погребан в Йерусалимската църква "Възкресение Христово"
Предшественик Андраш III и Вацлав II
Наследник Балдуин II
Семейство
Баща Йосташ II дьо Булон
Майка Ида дьо Вердюн
Бракове Готхилда де Тосни
Арда Арменска
Аделайд дел Васто

Балдуин (Бодуен) дьо Булон (на фр. Baudouin de Boulogne) е граф на Вердюн, граф на Едеса в периода (1098-1100) и крал на Йерусалимското кралство (1100-1118).

Той е трети син на граф Йосташ II и Ида дьо Вердюн, дъщеря на херцог Готфрид III Брадатия от Лотарингия. Двамата му по-големи братя наследяват семейните владения - Йосташ III Булонското графство, а Готфрид дьо Булон именията по майчина линия (братът на Ида дьо Вердюн и негов вуйчо Готфрид III не е имал собствени деца и го е обявил за свой наследник). При това положение Балдуин е бил готвен за църковна служба, вероятно дори за епископски сан, с което да окаже подкрепа на политическите и дипломатически дела на братята си. Поради малко известни причини обаче Балдуин отказва да следва този път, оженва се за Готхилда де Тосни и заедно с братята си взима участие в Първия кръстоносен поход.

Участие в похода[редактиране | edit source]

Балдуин участва в поход, заедно с брат си, Годфроа дьо Буйон. Основното му желание, както може да се съди от неговите действия, не е освобождението на гроба Господен, а завземането на земи на изток и получаването на собствен феод.

Отделен от основната армия на кръстоносците при Киликийските врата, Балдуин се отправя към град Тарс, надявайки се да го превземе с щурм, но града вече е зает от войските на друг кръстоносец - Танкред Тарентски. Тарс е предаден от Балдуин на арменците. След първоначалните успехи в Киликия, Балдуин тръгва към Ефрат, „получил покана от Армения, където той завладява Тел Башир и Равендан и покорява цялата страна под своя власт.“.[1]

Балдуин обявява себе си за сеньор на Тарс, поставя там свой заместник и след известно време се придвижва на юг. Когато отрядите на Балдуин минават край крепостта Мамистра, която по-рано е заета от войските на Танкред, те са подложени на обстрел – Танкред си отмъщава за загубата на Тарс. Протестите на обикновените войници в похода принуждават двамата да спрат разприте си, но те завинаги остават врагове.

Съединил силите си с основната армия в Мараш, Балдуин остава там за кратко и два дни по-късно тръгва с армията си към град Едеса.

Така, Балдуин, който по-късно става крал на Йерусалим, не взима никакво участиие в освобождението на свещения град.

Покоряване на Едеса[редактиране | edit source]

Балдуин дьо Булон, илюстрация към хрониката на Гийом Тирски

След преминаването на похода през Анатолия през октомври 1097 г. Торос Едески, управител на подчинения от селджуките арменско-византийски град Едеса иска помощ от кръстоносците срещу новите си господари. Балдуин се отзовава и бързо печели позиции, заплашвайки че ако си тръгне и се присъедини отново към кръстоносците градът ще бъде опустошен от турците. Така в крайна сметка Балдуин принуждава бездетния наместник Торос да го осинови и обяви за свой наследник. Скоро след това, на 9 март 1098 г., Торос е убит при размирици, като не е изключено това да е станало със съучастието на Балдуин, който запчва да се титлува като граф на Едеса.

Междувременно първата му съпруга е починала и Балдуин се жени за арменката Арда, с което цели да спечели симпатиите на местното арменско население. Освен това успешно отблъсква всички турски нападения и му се удава да разшири владенията си до бреговете на Ефрат. Той вече планира да завладее и Диарбекир, когато научава за смъртта на брат си Готфрид; ова подтиква Балдуин да замине за Йерусалим, оставяйки графството си на грижите на братовчед си Балдуин де Бурк, по-късно наречен Балдуин II, крал на Йерусалим.

Управление[редактиране | edit source]

Независимо от несъгласието на патриарха на Йерусалим, Балдуин е коронован за крал на Йерусалимското кралство на 25 декември 1100 г. във Витлеем. Царуването му преминава в непрестанни войни, при които завладява различни важни пристанища като Акра и Бейрут, осигурявайки си по такъв начин връзка с останалия християнски свят. Същевременно се развежда с втората си съпруга, пращайки я в манастир, и се жени отново, този път за Аделайд дел Васто, вдовица на Рожер Гвискар. Този брак му донася солидна зестра и поддръжката на сицилианския флот. Поради неодобрението и на папата Балдуин по-късно е принуден да се раздели с Аделайд.

Скоро след това, през април 1118 г., умира в Египет, вероятно от хранително отравяне.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Степаненко В. П. // Совет двенадцати ишханов» и Бодуэн Фландрский. К сущности переворота в Эдессе (март 1098 г.) // Античная древность и средние века: Пробл. социал. развития. — Свердловск, 1985. — С. 82—92 [1] архив

Външни препратки[редактиране | edit source]