Дитрих Елзаски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Дитрих Елзаски (на немски: Dietrich von Elsass, на нидерландски: Diederik van de Elzas, на френски: Thierry d'Alsace, * 1099, † 4 февруари 1168) е граф на Фландрия от 1128 г. до смъртта си.

Той е най-малкият син на херцог Дитрих II от Лотарингия и втората му съпруга Гертруда Фландерска (1080–1117) (Дом Фландрия), дъщеря на Роберт I Фризиеца, граф на Фландрия († 1092). Бтат му Хайнрих († 7 юни 1165) е епископ на Тул (1126–1165).

Дитрих е четири пъти на поклонение в Светите земи. През 1133 г. умира първата му съпруга Маргарета от Клермонт (вдовица на братовчед му Карл Добрия), с която има една дъщеря. През 1139 г. Дитрих заминава на полклонение до Йерусалимското кралство и се жени за Сибила Анжуйска (1112-1165), дъщеря на крал Фулк Йерусалимски и вдовица на нормандския титулар-херцог Вилхелм Клито. Той се връща със Сибила във Фландрия, за да потуши бунт в графство Долна Лотарингия, управлявано тогава от Готфрид III от Брабант.

Той присъства на 31 март 1146 г. във Вецелай (Франция), когато френската кралска двойка взема кръста след проповед на Бернар от Клерво. През 1147 г. по времето на Втория кръстоносен поход Дитрих отива отново в Светата земя, a Сибила го замества във Фландрия. Той ръководи прекосяването на река Меандер в Анатолия и през 1148 г. се бие в битката при Анталия. Той участва в обсадата на Дамаск, ръководена от полубрата на съпругата му, Балдуин III от Йерусалим, но не получава Дамаск, както очаквал и след няколко дена всички се връщат обратно. Той е отново във Фландрия през 1150 г.

През 1157 г. Дитрих заедно със Сибила отива на третото си поклонение и тя се разделя от него с пристигането им в Йерусалим и не желае да се върне с него обратно и става там монахиня в манастира Св. Лазар в Бетания, където нейната леля е игуменка. Дитрих се връща обратно през 1159 г. През неговото отсъствие Фландрия е управлявана от син му Филип, който след връщането му остава като съ-владетел.

През 1164 г. Дитрих отива за четвърти път в Светата земя. Той придружава крал Амалрих I, друг полубрат на Сибила, до Антиохия и Триполи. През 1166 г. той се връща обратно.

Дитрих умира на 4 февруари 1168 г. и е погребан в абатството на Ватен.

Деца[редактиране | edit source]

От първата му съпруга Маргарета от Клермонт († 1133), той има една дъщеря:

  • Лорета или Лаурета († 1170 като монахиня)
∞ I) пр. 1139 Ивайн († 1145), граф на Аалст
∞ II) 1150 (1152 разведена) Хайнрих II († 1167), граф на Лимбург
∞ III) 1152 Раул I († 1152) граф на Вермандоа (Дом Франция-Вермандоа)
∞ IV) 1152/59 (1163 разведена) Хайнрих Слепи († 1196), граф на Люксембург (Дом Намюр)

От втория брак със Сибила от Анжу той има седем деца:

  • Балдуин († пр. 1154)
  • Филип I († 1191), граф на Фландрия
∞ I) Елизабет, графиня на Вермандоа († 1183), дъщеря на граф Раул I
∞ II) Тереза Португалска († 1218), дъщеря на крал Афонсу I от Португалия
∞ I) Раул II, 1160 граф на Вермандоа († 1167) (Дом Франция-Вермандоа)
∞ II) Балдуин V, граф на Хенегау (Дом Фландрия)
  • Гертруда († 1186),
∞ I) пр. 1155 (пр. 1162 разведена) Хумберт от Савоя
∞ II) сл. 1158 Хуг III д’Оаси, кастелан на Камбре
  • Матилда († пр. 1194), от 1187 г. абтеса на Fontrevault
  • Петер († 1176), от 1167 г. епископ на Камбре, ∞ Матилда от Бургундия († 1219), дъщеря на Раймонд от Бургундия

Източници[редактиране | edit source]

  • Steven Runciman, Geschichte der Kreuzzüge. C.H.Beck, München 1995, ISBN 3-406-39960-6.
  • Tobias Weller, Die Heiratspolitik des deutschen Hochadels im 12. Jahrhundert. Böhlau Verlag, Köln 2004, ISBN 341211104X, S. 544 ff.

Външни препратки[редактиране | edit source]