Калояново (Област Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за пловдивското село. За сливенското вижте Калояново (Област Сливен).

Калояново
България
Red pog.png
Калояново
Област Пловдив
Red pog.png
Калояново
Общи данни
Население 2 611 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 34,589 km²
Надм. височина 198 m
Пощ. код 4173
Тел. код 03123
МПС код РВ (П)
ЕКАТТЕ 35523
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Калояново
Александър Абрашев
(ГЕРБ, СДС, ДСБ, ОЗ)
Православната църква „Света Троица“ в Калояново.
Католическата църква в неоготически стил „Свети Апостол Андрей“ в Калояново

Калояново е село в Южна България, административен център на община Калояново, Област Пловдив. До 1934 година името на селото е Селджиково.[1]

География[редактиране | edit source]

Калояново се намира на 24 километра северно от областния център град Пловдив и на 16 километра от автомагистрала Тракия /Е-80/, свързваща Западна Европа с Близкия изток.

История[редактиране | edit source]

В периода VIII век преди Христа – V век след Христа земите около Калояново са част територията на Древна Тракия, населявани от тракийските племена койлалети и одриси. Най-големите праисторически селища – Камшикова могила и Чераджийска могила, се намират до Калояново, Житница и Дуванлий. Регионът на Калояново влиза в най-ранната държавна организация на Древна Тракия – Одриското царство, основано през V век преди Христа от цар Терес І (480-440). Един от първите центрове на Одриската държава е бил съсредоточен в Горнотракийската низина. Останките на този градски център, в който е бил изграден и царският дворец, днес се намират в околностите на Калояново. Създаденият по времето на Терес І град съществувал близо два века, като царската резиденция и жилищните квартали са били укрепени със солидна крепостна стена, изградена от каменни квадри и тухли. В землището около Калояново през древността са съществували още тракийското селище Бендипара и римското Севериус.

През Средновековието първите сведения за Калояново са от софийския католически епископ Петър Богдан Бакшич от Чипровци, Софийски архиепископ в периода 1646 – 1649 г. По време на османското владичество селото е носило името Селджиково (Селджикьой) по името на местния феодал Селджик. Калояново е освободено от османска власт на 4 януари 1878 г.от кавалеристите на генерал Павел Карцов.

Преименуването на Селджиково в съвременното Калояново става през 1934 г. Изборът на новото име е в чест на българският цар Калоян (неизв. - 1207).

Религии[редактиране | edit source]

Селото е чисто българско, но е смесено в конфесионално отношение, като жителите му са около 1 600 православни и 1 100 католици. Част от православните калояновци са потомци на бежанци от серското село Горно Фращани.[2]

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

  • Източноправославна църква „Света Троица“, открита през 1845 г.;
  • Католическа църква в неоготически стил „Свети Апостол Андрей“;
  • Паметник на репресираните и убитите по време на комунизма. Той има форма на голям кръст със сребърна камбана. Под него са изписани думите „Никога вече!“;
  • Капела-паметник на Дева Мария;
  • Паметник на героите загинали по време на антифашистката съпротива и Отечествената война, наподобява паметника на връх Шипка. Имената на загиналите са гравирани върху мемориала;
  • Около Калояново има множество тракийски могили;
  • Състезателна писта Дракон, открита през 2005 г. на мястото на бившето селскостопанско летище;

Редовни събития[редактиране | edit source]

На 11 февруари, денят на Свети Влас се празнува Муфканица - празникът на рогатия добитък. На празника се събират дърва и на всяко кръстовище се пали огън, който минувачите трябва да прескочат за здраве. Добитъкът е празнично окичен с погачи и гевреци. Всички стопани раздават къшей хляб и бучка сирене, за да е здрав и да се множи добитъкът.

Родени в Калояново[редактиране | edit source]

Избран за викарий след смъртта на Георги Тунов, негов братовчед. Най-вероятно и двамата от Селджиково (Калояново) .Той имал за помощник Франческо Драганов, но в 1835 г. и двамата си дават оставка, въпреки че Драганов е бил помощник викарий с право да го наследи.Андрея Тунов си дава оставка на 17 май 1835 г., обоснована с напредналата му възраст.След оттеглянето му се знае , че е починал от чума през 1838 г. в село Калачлий .Тогава бива назначен като провикарий отец Иван Фортнер (чех).

  • Атанас Гаръбски (1955 - 1996), сред най-изявените дългогодишни футболисти на АФД Тракия, понастоящем футболен клуб Ботев. Има над 10 мача с националния отбор на България. Спортист на 20-ти век на Община Калояново.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  2. Иванов, Йордан Н. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.21.