Кендзо Танге

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за японския архитект. За българския филм вижте Кендзо Танге (филм).
Кендзо Танге
Kenzo Tange
丹下健三
Роден 4 септември 1913 г.
Осака, Flag of Japan.svg Япония
Починал 22 март 2005 г. (на 91 г.)
Токио, Flag of Japan.svg Япония
Националност Flag of Japan.svg японец
Стил модернизъм, структурализъм
Награди „Прицкер“ 1987 г.

Кендзо Танге (на японски: 丹下健三, на английски: Kenzo Tange) е японски архитект роден през 1913 година, починал през 2005 година.

Носител на архитектурния приз „Прицкер“ за 1987 година, Танге е сред най-значимите архитекти от втората половина на ХХ век. Харктерният му стил, комбиниращ традиционни японски мотиви с модернизъм може да бъде видян в проектираните от него обекти на пет континента. Той е и активист на стилистичното движение „структурализъм“.

Повлиян в младежките си години от Льо Корбюзие, името на Кендзо Танге излиза на преден план през 1949 година, когато печели конкурса за проектиране на мемориалния парк в Хирошима.

Съдържание

Биография и кариера [редактиране]

Ранни години [редактиране]

Кендзо Танге е роден на 4 септември 1913 година в Осака, Япония. Ранното му детство преминава в градовете Ханку (част от Ухан) и Шанхай в Китай. След завършване на основното си образование, Танге отива в Хирошима през 1930 година, където постъпва в гимназия. Точно тук той попада за първи път на работите на френския модернист Льо Корбюзие. В едно чуждестранно списание открива чертежи от проекта за Двореца на Съветите, което го вдъхновява да се запише на курс за подготовка за архитектурно образование. След дипломирането в гимназията, Танге прекарва две години в опити да влезе в университета. В крайна сметка през 1935 година той става студент в инженерния отдел към Токийския университет.

След приключване на образованието си, Кендзо Танге постъпва на работа като архитект в бюрото на Кунио Маекава. Докато е в редиците на агенцията, той пътува до Манджурия във връзка с конкурс за сграда на Националната Банка. Някъде по това време избухва втората световна война. Танге напуска бюрото на Маекава и продължава обучението си като аспирант в „Имперския Университет“, където остава до края на военните действия. През този период той развива интереса си към урбанизма и градоустройството.

През 1946 година, Танге става асистент професор и отваря „Лаборатория Танге“.[1] През 1963 година, той е издигнат за професор в отдела по урбанизъм. Сред неговите студенти са бъдещите звезди на японската и световна архитектура - Кишо Курокава, Арата Исозаки, Сачио Отани и Фумихико Маки.

Избрани произведения [редактиране]

Галерия [редактиране]

  • 1964: Спортната зала „Yoyogi“ за олимпийските игри в Токио през 1964 г.

  • St. Mary's Cathedral Tokyo.jpg

    1964: Катедралата „Сейнт Мери“ в Токио

  • Издателски център „Шизуока“ в Токио

  • Телевизия Фуджи, Токио

Бележки и източници [редактиране]

  1. ↑ Pritzker Prize:Biography, retrieved 13 March 2010

Външни препратки [редактиране]

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Кендзо Танге.
п • б • р
Лауреати на Прицкер

Филип Джонсън (1979) · Луис Бараган (1980) · Джеймс Стърлинг (1981) · Кевин Рош (1982) · Йау Минг Пей (1983) · Ричард Майер (1984) · Ханс Холайн (1985) · Готфрид Бьом (1986) · Кензо Танге (1987) · Gordon Bunshaft/Оскар Нимайер (1988) · Франк Гери (1989) · Алдо Роси (1990) · Робърт Вентури (1991) · Алваро Сиза (1992) · Фумихико Маки (1993) · Кристиян де Портзампарк (1994) · Тадао Андо (1995) · Рафаел Монео (1996) · Свер Фен (1997) · Ренцо Пиано (1998) · Норман Фостър (1999) · Рем Куулхаас (2000) · Herzog & de Meuron (2001) · Glenn Murcutt (2002) · Jørn Utzon (2003) · Заха Хадид (2004) · Том Мейн (2005) · Paulo Mendes da Rocha (2006) · Ричард Роджърс (2007) · Жан Нувел (2008) · Петер Зумтор (2009)

Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кендзо_Танге&oldid=5594136“.