Мориц Беньовски
| Мориц Август Беньовски Móric Beňovský | |
| словашки изследовател | |
 | |
| Роден |
20 септември 1746 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Словакия |
| Семейство | |
| Уебсайт | |
| Мориц Август Беньовски в Общомедия | |
Мориц Август Беньовски (на словашки: Móric Beňovský/Beňowský; на унгарски: Móric Ágost Benyovszky; на полски: Maurycy August Beniowski) е словашки благородник, авантюрист, пътешественик-изследовател, колонизатор, писател, крал на Мадагаскар, френски полковник, полски офицер и войник на австрийска служба.
Ранни години (1746 – 1769)[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в град Върбов, Кралство Унгария (днес в Словакия, Търнавски край), в семейство на кавалерийски полковник от австрийската армия, където преминава детството му. Точната година на раждане е спорна, но в много източници се посочва 20 септември 1746 година. На 16-годишна възраст тръгва по бащиния си път, като служи в австрийската армия и участва в Седемгодишната война (1756 – 1763).
След завършването ѝ е принуден да замине за Полша поради опита му да завладее земите на майка си, които след смъртта ѝ преминават към нейните дъщери от първия ѝ брак. Обвинен в самоуправство, Беньовски е подведен под съд, подозират го в дезертьорство, а църквата – в ерес. Притежавайки решителен и енергичен характер, смелост и богата фантазия, попада в разни авантюри и е принуден да бяга и от Полша. Живее в Хамбург, Амстердам и Плимут. Отново се връща в Полша и участва в Барската конфедерация – въоръжен съюз на полската шляхта против краля Станислав Понятовски и царска Русия. С чин полковник се сражава с кралските войски.
Заточение в Камчатка (1769 – 1771)[редактиране | редактиране на кода]
През 1769 попада в плен и заедно с другите въстаници е изпратен в Казан, където организира затворнически бунт и успява да избяга. Когато се готви да отплава от Петербург на холандски кораб, полицията го задържа и е изпратен на заточение в Камчатка. Там съумява да предразположи губернатора на Камчатка към себе си, като преподава музика на дъщеря му, която скоро му става любовница, макар че по онова време Беньовски вече е женен. Извършва пътешествия по полуострова, изучава природата му, бита и обичаите на камчадалите и се подготвя за бягство.
На 7 май 1771 около 100 въоръжени поляци под негово ръководство се разбунтуват, убиват губернатора, завземат боеприпаси, обират хазната и се спускат на салове по река Болшая до Берингово море, където завземат кораба „Свети Петър“. По време на престрелката с преследващите ги полицаи е убита и дъщерята на губернатора. През Япония и Тайван на 23 септември бунтовниците се добират до Макао, където той успява да продаде кораба. Оттам бегълците с френски кораб се отправят за Европа. Беньовски се разделя с тях на остров Мавриций, който тогава е френска колония.
Колонизация на Мадагаскар (1772 – 1786)[редактиране | редактиране на кода]
След като живее известно време на остров Мавриций, през 1772 г. Беньовски предлага на колониалната администрация фантастичен план за завоюване на Мадагаскар. Планът е одобрен и полският полковник през февруари 1774 г. със съдействието на французи (21 офицери и 237 моряци) завзема властта в Мадагаскар без проливането на капка кръв. На всичкото отгоре 2 години по-късно, на 1 октомври 1776 г. малгашите го избират за свой крал. Много скоро помощта от Франция секва, в лагера му свирепстват тропически болести и европейското присъствие се свива до 63-ма души.
В качеството си на крал на Мадагаскар през 1777 г. пристига в Париж, разчитайки на политическа и икономическа поддръжка от Франция, но бива изгонен от Луи XVI от страната като интригант и политически авантюрист. По време на пребиваването си в Париж Беньовски се увлича по шахмата и на тази основа се сближава с тогавашния американски посланик във Франция Бенджамин Франклин, който по-късно, след смъртта на Беньовски, взима активно участие във възпитанието на децата му. Чрез Франклин Беньовски се опитва да заинтересува американското правителство в покоряването на Мадагаскар, но то също му отказва, не желаейки да развали отношенията си с французите, завладели острова.
Беньовски отново постъпва в австрийската армия и през 1778 участва във войната с Прусия, водеща се за разделяне на баварското наследство. Императрица Мария Тереза му присъжда титлата граф. След войната пише мемоари и проект за развитие на австрийската морска търговия в Далмация. Пътува до Америка с намерение да участва във Войната за независимост на американските колонии, но скоро се завръща в Европа. През 1881 г. предлага лично на Джордж Вашингтон нов проект за колонизация на Мадагаскар, който също е отхвърлен.
През 1783 г. предлага на британското правителство проект за създаване „Дружество за колонизация на Мадагаскар“, който също е отхвърлен. На следващата година многократно отхвърляните планове на Беньовски за колонизация на Мадагаскар са одобрени от австрийския император, но парични средства така и не са осигурени.
През 1785 г. отново се връща при поданиците си, но и този път управлението му е краткотрайно. Следващата година французите изпращат на острова войска за неговото окончателно завземане и свалянето от престола на крал Беньовски. Заедно със своята набързо събрана и неорганизирана армия, се опитва да окаже съпротива, но на 23 май в състоялото се сражение е убит и влиза в малгашката история като национален герой. Погребан е в Мадагаскар, редом с двама руски другари, заедно с които осъществява бягството от Камчатка.
Литературно наследство[редактиране | редактиране на кода]
Голяма научна ценност представляват написаните на образен литературен език мемоари на Беньовски, в които той се проявява като талантлив географ, наблюдателен учен-изследовател, дипломат и жизнерадостен авантюрист-романтик. Първото издание е на английски език през 1790 г., а след месец излиза и немски превод. През следващата година мемоарите му са преведени на френски, холандски и шведски, а след още една година – на полски.
През 1798 г. по мотиви от книгата на Беньовски драматургът Август фон Коцебу написва пиесата „Граф Беньовски“. На нейната американска премиера през 1814 за първи път прозвучава химнът на САЩ.
Памет[редактиране | редактиране на кода]
- Улица в Антананариво – сегашната столица на Мадагаскар, носи неговото име.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бенёвский, Мориц Август“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
