Нинджа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нинджа във всичките си превъплъщения. Парк за отдих в стил периода Едо, Нагасаки.

Нинджа (на японски: 忍者) (преди ХХ век със същото значение е използвано името Шиноби) е таен агент или наемник от феодална Япония, който е обучен в изкуството (Нинджуцу), което включва много умения: шпионаж (разузнаване), саботаж, илюзия, убийство и партизанска война.


Етимология[редактиране | edit source]

йероглифът «нинджа»

Думата Нинджа се изписва с два йероглифа: «нин» (忍) (в други прочети «шинобу») – търпя, скривам, донасям, правя и др. и «джа» (者) (в други прочети «моно») – човек. Съществителното «шиноби», образувано от глагола «шинобу», означава: 1) тайно проникване; 2) съгледвач, шпионин; 3) крадец. Исторически, думата Нинджа не е била в обща употреба, среща се само в някои разговорни диалекти. Започва да се използва през ХХ век, при нов прочит на двата йероглифа: от «шинобу»«моно» (така в Япония казват от XIV век на шпионите) към «нин»«джа», за да се раздели понятието от думата шпионин. В историческите документи, почти винаги се използва думата Шиноби.
Куноичи (на японски: くノ一), което означава жена-нинджа, се предполага, че е измислено, като е разделен на части йероглифа за жена (на японски: ; onna) от Японската Канджи (китайски йероглифи използвани в съвременната японска писменост).
く - КУ (Японската азбука Хирагана), ノ - НО (Японската азбука Катакана), 一 - ИЧИ (Японската Канджи).

Оръжията и уменията на нинджа[редактиране | edit source]

Нинджато или както още се нарича Шинобикатана е меча използван от Нинджа.

Нинджа били използвани за дестабилизиране на врага, политически убийства и за доставяне на жизненоважна информация за позицията на вражеските войски, която можело да бъде решаваща за всяка битка. Много често им се приписват свръхвъзможности, което предизвиквало страх в редиците дори на смелите самураи. За нинджа основното оръжие било изненадата и разбира се страхът, който предизвиква самото споменаване на думата "нинджа". Това ги правило едни от най-мразените и презирани хора в японското общество. Нинджа не изпитвали страх. Те били подчинени единствено на своите интереси, техен най-добър приятел бил мракът.

Нинджа били жени и мъже. Често се случвало жена-нинджа (куноичи) да прелъсти жертвата си и да го убие. Тренировките били тежки, понякога завършващи със смърт. Сред уменията които притежавали били: акробатика, фехтовка, ръкопашен бой, борба, катерене, плуване и издържане дълго под вода, издържане на студ и горещина, стоене неподвижно с дни, подтискане на глада и др.

Нинджа използвали широк набор от оръжия и приспособления като мечове, шурикени и вериги, най-често скрити и небудещи подозрение, например в тояга или в периферията на сламена шапка. В допълнение били и експерти в подготовката на отрови, отвари и бомби. Разбирали от химия, физика, астрономия, математика и акупунктура. Също така били обучени и в "изкуството на маскировката", която използвали често, за да не се набиват на очи в градовете и да се промъкват незабелязано сред природата. Смята се, че нинджа първи конструират планер, като приспособление за атакуване на самурайските крепости.

За част от тези умения се споменава в произведението на Цунетомо "Хагакуре" ("В сенките на листата") от 1716 г., където нинджа получил поръчение да убие някакъв господар. Имението било строго охранявано и поради този факт убиецът се принудил да чака сгоден момент в клозета, скрит точно под клекалото в отходната канализация. Сред ужасната мръсотия и зловония нинджа чакал търпеливо с дни докато жертвата не дошъл за да се облекчи. Когато господарят клекнал, убиецът забил копието си в ректума му, като така онзи умрял по особено мъчителен начин.

Оръжия и приспособления използвани от Нинджа[редактиране | edit source]

Мечове Метателни Оръжия Копия и Тояги Верижни Оръжия Оръжия нокти Други Оръжия
Нинджато (на японски: 忍者刀) Шурикен (на японски: 手裏剣) Бō (en) (на японски: 六尺棒) Кусаригама (на японски: 鎖鎌) Багх накх (en) (на Хинди: बाघ नख) Кама (en) (Сърп) (на японски: )
Шикомизуе (en) (на японски: 仕込み杖) Макибиши (en) (en) (на японски: 撒菱) Яри (на японски: ) Кусари-фундо (на японски: 鎖分銅) Теко (на японски: 鉄甲) Канабо (en) (на японски: 金棒)
Ширасая (en) (на японски: 白鞘) Фукия (en) (на японски: 吹き矢) Нагината (на японски: なぎなた) Нунчаку (на японски: ヌンチャク) Текко-Каги (на японски: 手甲鉤) Сай (на японски: )
Катана (на японски: ) Кьокетсу-шоге (en) (на японски: 距跋渉毛術) Кхаккхара (Шакуджо) (en) (на японски: 錫杖) Чигирики (на японски: 契木術) Шуко (на японски: 手甲) Джут (на японски: 十手)
Уакизаши (на японски: 脇差) Нагаяри (en) (на японски: 投げ槍) Нунтебо (de) (на японски: 抜手棒) Шиноби-зуе (на японски: 忍杖) Ашико (на японски: 足甲) Тонфа (на японски: トンファー)
Танто (Аикучи) (en) (на японски: 短刀) Кагинава (en) (на японски: 鈎縄) Ханбо (на японски: 半棒) Манрики-гусари (на японски: 万力鎖) Неко-те (на японски: 猫手) Тессен (en) (на японски: 鉄扇)

История[редактиране | edit source]

Нинджуцу се е зародило в Китай в първите векове на новата ера. Наричано с различни имена: Ин Сен Шу (метод за изчезване на тялото), Фа Шу (черни изкуства) и други, то обслужвало шпионажа от древни времена, практикувано от тайни общества - затворени организации, подобни по характер на секти.

След като е пренесено в Япония през 7-8 век, то се развива първоначално около Киото в планинските райони на Ига и Кога. След това се разпространява из цяла Япония, но тези планини си остават основният център на Нинджуцу. В превод Нинджуцу означава "Изкуството да бъдеш невидим" или "Изкуството да бъдеш търпелив".

Скица на нинджа, от серия скици (Хокусай манга) от Хокусай. Гравюра върху дърво отпечатана на хартия. Том шест, 1817.

През епохата на религиозните междуособици в Япония между привържениците на традиционната религия (Шинтоизъм) и идващия от Китай и Корея будизъм възникнали конфликти. Ямабуши (отшелници-мъдреци, които разработили учението "Шуген-до" - разновидност на индийската Йога съчетана с митични аспекти от будистките секти Шингон и Тендай) се опитали да решат диспутите в обществения живот, като въведат в религиозния живот на обществото проповядваната от тях японизирана форма на будизма. Тъй като тази идея бързо спечелила популярност сред широките маси, управляващата върхушка решила да спре новото учение, докато още не се е утвърдило. Преследвани от правителствената армия, ямабуши били принудени да се оттеглят в планинската местност Ига.

Тук под естествената защита на природата възникват корените на Нинджуцу. Подложени на перманентни гонения, ямабуши разработили собствено бойно изкуство, същността на което било врагът да бъде атакуван изневиделица, тайно, от засада, когато е неподготвен. Нинджа станали най-упоритите последователи на ямабуши. Трябва да поясним, че предците на нинджа били самураи без господари (т.нар. Ронин), хора извън закона и др., които живеели в непристъпните планински местности Ига и Кога и съжителствали с ямабуши.

В условията на постоянни граждански войни се създали множество самурайски кланове, които прибягвали във враждите помежду си до услугите на нинджа. В периода 1192-1333 г. мнозина самураи били изгонени от служба или загубили господарите си. Те станали свободни самураи и много от тях се заселили в местностите Кога.

По-късно поради вътрешни разногласия част от фамилиите се преселват в местността Ига. Отцепниците настоявали за по-дейно участие в политическия живот, докато Кога били за запазване на традицията и оставане встрани от обществената сцена. Така от разцепването на клана Кога се образували двата най-мощни клана на Нинджа, взели името си от двете местности.

Ига Нинджа започнали да приемат в редиците си хора извън закона, които обучавали в своите методи за убиване, с което си спечелили лоша слава, но успели да се доберат до високи постове в управлението на страната, дори член на клана Хатори (Хатори Ханзо) станал Шогун. Кога Нинджа застанали на страната на легитимната власт, като създали специалните отряди в полицията и войската.

Най-голям разцвет Нинджуцу претърпява в периода Сенгоку (1467—1568), отличаващ се с постоянните борби между враждуващите самурайски кланове, наемайки нинджа за своята кауза. Владетелят Шинген Такеда (1521-1573), който се стремял да обедини разпокъсаната на отделни княжества Япония, разполагал със 70 нинджи, специализирани в диверсии и уникална шпионска мрежа от Мико (жени-нинджа предрешени като служителки в шинтоиски храмове, наричани още Куноичи).[1]

През 16-ти век пълководецът Ода Нобунага (1534-1582) започнал масови преследвания срещу будизма и нинджа, като последователи на езотеричния будизъм. Самите нинджа неколкократно неуспешно се опитали да ликвидират Ода. Поради това той решил веднъж завинаги да изтреби непокорните "невидими воини". През 1581 г. войската на Ода разбила коалицията съставена от Нинджа и Даймио подържащи будизма. Оцелелите Нинджа се разпръснали из цялата страна.[2]

В периода на шогуната Токугава (основател на династията Токугава Иеясу) (1603-1868) Нинджуцу постепенно потъва в забрава. Някои Нинджа постъпили като полицейски служители и телохранители, други формирали разбойнически групи.[3]

През епохата Мейджи Нинджуцу е в упадък. Само няколко фанатични последователи са съхранявали тайните на "Черното изкуство". Счита се, че последният истински Нинджа от старата школа е Фуджита Сейко (1899-1966) от клана Кога, който изпълнявал поръчения на императорския двор до първата половина на 20-ти век.[4][5]

Нинджа Кланове[редактиране | edit source]

В европейската култура под наименованието Клан се разбира група хора свързани с родствена връзка, тоест семейство. Макар че нинджа клановете в началото са покривали това понятие, тоест са били семейства, които се занимават с шпионаж, саботаж и др., като занаят, който се предавал от баща на син, впоследствие към тях се присъединили и много други семейства, като по този начин клановете се превърнали в организации – сдружения. Така че в японските исторически източници, когато се споменава Нинджа клан може да се има предвид организацията (Кога, Ига и др.) или отделен род – група.

Всеки клан имал своя методика на обучение и тактика, свое Нинджуцу, което било строго определено и описано (Кога – рю, Ига – рю и др). От това следва, че всяка организация имала своя идентичност в действията си и наблягала повече на отделни умения: Кога били по-добри в шпионажа, Ига в бойните изкуства, Момоти в диверсията и тн.

Равнините на Ига, трудно достъпни, обградени от планини, допринесли за появата на нинджа по тези места.

Кога
Кога е първият шиноби клан възникнал в Япония, най-вероятно от семействата на самураи Ронин, които се заселили в околностите на планината Иидзака. Трудно достъпни равнини, обградени от планини, където още от древността живеели последователи на религиозното учение Шуген-до.
През периода Камакура, провинция Кога се разделя на две части, Ига и Оми (Кога), което допринася и за разделянето на семействата Шиноби на Кога-нинджа и Ига-нинджа. С времето Кога-нинджа започват да служат само за един господар, което ги превръща в частна шпионска организация на рода Сасаки.
Поради това, че клана Кога се занимавал предимно с шпионаж, в традицията на Кога-рю нинджуцу се набляга повече на джуцу (изкуството на шпионажа), активно се използват отрови и халюциногенни смеси, били измисляни различни конструкции като преносими трамплини, планери и др.

Ига
Кисю
Фума
Сада
Момоти
Фуджибаяши
Негоро
Сайга

Нинджа в киното[редактиране | edit source]

През 80-те и 90-те години на 20-ти век филмите за Нинджа добиват голяма популярност. Най-много продукции с този персонаж са снимани в САЩ, Хонг Конг и Япония. Нинджа се утвърждава като (SUPER) герой, на когото се приписват множество свръхестествени умения. Присъствието му във филмите с бойни изкуства е почти задължително и е признак за успех на филма. Маскираният убиец става герой издигащ силата на „добрия”, когато бива победен от него. В други филми пък Нинджа се представя като положителен герой, който се бори срещу „злите”, най-често негови събратя.
В киното се срещат най-вече три вида нинджа, различаващи се по цвят на облеклото, което дава техните имена и най-често показва и техният характер. Те са Черен, Бял и Червен.

Нинджа. Последното нещо, което виждаш.

Черен (Черна) Нинджа
Това е злият герой, всяващ ужас с невероятните си умения част, от които са: придвижване под земята, изчезване в облак от дим, летене на къси разстояния. Черният Нинджа владее до съвършенство множество бойни изкуства и е въоръжен с всякакви причудливи оръжия.
Бял (Бяла) Нинджа
Това е добрият герой. Той не знае какво е страх и не се поколебава дори за миг да се изправи срещу злото. Няма много оръжия, само меч, шурикени и няколко димни бомбички. Разчита предимно на ръкопашните си умения, но никога не губи.
Червен (Червена) Нинджа
Той е зъл и кръвожаден. Най-често най-силният сред черните нинджа. Просветен е в какви ли не черни умения граничещи с магия.

Макар, че героят Нинджа изкарва много пари за кино индустрията, изопачаването на образа му изкривява представата на много от хората за тези велики войни. Смята се, че много от американските комикс супер герои, като Батман (на английски: Batman) и др. са изградени по образа на Нинджа.

Избрани Нинджа филми[редактиране | edit source]

Година Заглавие Рейтинг Актьор Режисьор Заглавие: БГ
1980 The Octagon 4.7 Чък Норис Ерик Карсън Осмоъгълника
1980 Shogun Assassin 7.4 Огами Итто Робърт Хюстън Убиецът на Шогуна
1981 Ninja in the Deadly Trap 7.0 Ясуаки Курата Филип Квок Нинджа в смъртоносен капан
1981 Five Elements Ninjas 7.0 Тиен-чи Ченг Чех Чанг Петте Елемента на Нинджа
1982 Ninja in the Dragons Den 7.6 Хироюки Санада Кори Юен Нинджа в бърлогата на Дракона
1983 Revenge of the Ninja 5.4 Шо Косуги Сам Фирстенберг Отмъщението на нинджа
1983 A Life of Ninja 5.1 Ясуаки Курата Тсо Нам Лий Живота на нинджа
1984 The Super Ninja 5.4 Александър Лоу; Джак Лонг Kyo-Рен Ву Супер нинджа
1985 American Ninja 4.7 Майкъл Дудикоф Сам Фирстенберг Американска нинджа
1987 American Ninja 2 3.6 Майкъл Дудикоф Сам Фирстенберг Американска нинджа 2
1987 Rage of Honor 4.8 Шо Косуги Гордън Хеслер Яростта на честта
1987 Eastern Condors 7.1 Само Хунг Само Хунг Източни Кондори
1989 American Ninja 3 2.6 Дейвид Брадли Седрик Сундстрьом Американска нинджа 3
1990 American Ninja 4 2.7 Майкъл Дудикоф Седрик Сундстрьом Американска нинджа 4
1990 Teenage Mutant Ninja Turtles 6.3 Елиас Котеас Стийв Барън Костенурките нинджа
1993 American Ninja 5 2.2 Дейвид Брадли Боби Жан Леонард Американска нинджа V
1993 Iron Monkey 7.6 Дони Йен Ву-Пинг Юен Желязната Маймуна
1993 Ninja Scroll 7.9 Манга Аниме Йошиаки Каваджири Тайната на нинджата
1995 The Hunted 5.6 Кристоф Ламбер Дж. Ф. Лоутън Преследван
1995 Mortal Kombat 5.4 Кристоф Ламбер Пол Андерсън Смъртоносна битка
1997 Beverly Hills Ninja 5.0 Крис Фарли Денис Дуган Бевърли Хилс Нинджа
1997 Ninja Resurrection 4.3 Манга Аниме Ясунори Урата Възкресението на нинджата
2001 Red Shadow: Akakage 5.7 Масаноби Андо Хироюки Накано Червена сянка: Акакаге
2002 Tongan Ninja 5.5 Сам Ману Джейсън Стутер Нинджа от Тонга
2002 Naruto 8.1 Манга Аниме Масаши Кишимото Наруто
2003 The Last Samurai 7.8 Том Круз Едуард Зуик Последният самурай
2007 TMNT 6.6 Лорънс Фишбърн Кевин Монро Костенурките нинджа
2008 Ong bak 2 6.5 Тони Джа Тони Джа Онг Бак 2
2009 Ninja Assassin 6.6 Рейн; Шо Косуги Джеймс Мактийг Нинджа убиец
2009 Goemon 6.9 Йосуке Егучи Казуаки Кирия Гоемон
2009 Kamui gaiden 6.3 Кеничи Мацуяма Йоичи Сай Легенда за Камуи
2009 Ninja 5.3 Скот Адкинс; Николай Сотиров Исак Флорентин Нинджа
2010 The Warrior's Way 6.3 Кейт Босуърт; Джефри Ръш Снмгу Лий Пътят на самурая

Източници[редактиране | edit source]

  1. Hayes, Stephen K. Ninja: Legacy of the Night Warrior. ISBN 0897501020, Black Belt Communications, 1984. с. 109.
  2. Thomas Wilhelm, Jason Andress. Ninja Hacking:Unconventional Penetration Testing Tactics and Techniques. ISBN 0897501020, Syngress, 2010. с. 13.
  3. Green, Thomas A. Martial arts of the world: an encyclopedia, Volume 2: Ninjutsu. ABC-CLIO, 2001. ISBN 978-1-57607-150-2. с. 355.
  4. Draeger, Donn F. и др. Comprehensive Asian fighting arts. Kodansha International, 1980. с. 130–131. Посетен на 18 April 2012.
  5. Fujita Seiko (1899-1966). // Посетен на 18 April 2012.

Връзки[редактиране | edit source]