Оскар Дирлевангер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Оскар Дирлевангер
германски офицер
Дирлевангер през 1944 г.
Дирлевангер през 1944 г.
ЗваниеСС-Оберфюрер
Години на служба1913 – 1945
Служи на Германска империя
 Нацистка Германия
Род войскиГерманска имперска армия
Легион Кондор
Вафен-СС
Командвания36-а вафен-гренадирска дивизия на СС
Битки/войниПърва световна война

Гражданска война в Испания

Втора световна война

НаградиРицарски кръст
ОбразованиеГьоте университет Франкфурт на Майн
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
7 юни 1945 г. (49 г.)
Подпис
Оскар Дирлевангер в Общомедия

Оскар Дирлевангер (на немски: Oskar Dirlewanger) е немски офицер (СС-Оберфюрер) и военен престъпник, който е основател и командир на нацисткото наказателно формирование „Дирлевангер“ по време на Втората световна война.

Името му е тясно свързвано с някои от най-ужасните престъпления през войната. Той се сражава също в Първата световна война и Испанската гражданска война. Умира след края на Втората световна война, докато е в съюзнически арест, вероятно пребит до смърт от пазачите си.

Дирлевангер е неизменно описван като изключително жестока личност от историци и изследователи, включително като „психопатичен убиец и детенасилник“,[1] „насилствено садистичен“,[2] и „експерт по изтребването и поклонник на садизма и некрофилията“.[3] Според Тимъти Снайдър, „във всички театри на военните действия през Втората световна война, малко могат да се сравняват по жестокост с Дирлевангер“.[4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Първа световна война[редактиране | редактиране на кода]

Дирлевангер е роден във Вюрцбург. Записва се в пруската армия през 1913 г. и служи като картечар в гренадирски полк 123 „Кьониг Карл“, част от XIII (Кралски Вюртембергски) корпус на Западния фронт, където участва в немското нахлуване в Белгия, а по-късно се сражава във Франция. Той е награден с медали Железен кръст 2-ра и 1-ва степен, след като е ранен шест пъти, и завършва войната като лейтенант, ръководещ рота картечари в състава на Пехотен полк 121 на Източния фронт в Русия и Румъния.[5] При прекратяването на враждебните действия на немските формирования на Дирлевангер е наредено да се интернират в Румъния, но Дирлевангер не се подчинява на заповедите и повежда 600 души от неговите и други формирования обратно в Германия.[6] Според немския биограф Кнут Станг, войната е допринасящ фактор, който определя по-нататъшния живот на Дирлевангер и неговите терористични военни методи, тъй като „аморалната му личност, с алкохолизъм и садистична сексуална ориентация, е допълнително разбита от преживяванията на фронта през Първата световна война и нейното яростно насилие и варварство“.[7]

Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]

След края на Първата световна война Дирлевангер, описван в полицейски доклад като „психически нестабилен, насилствен фанатик и алкохолик, който има навика да изригва в насилие под влиянието на наркотици“, се присъединява към различни крайнодесни паравоенни войски от Фрайкорпс и се сражава срещу немските комунисти в Рур и Саксония и срещу полските националисти в Горна Силезия. Участва в потушаването на опит за пуч, Германската революция от 1918 – 1919 г.[8] По-късно Дирлевангер командва въоръжено формирование от студенти, което е създадено от него.[5] На 27 март 1921 г. (Великден) Дирлевангер командва брониран влак, който се движи в посока Зангерхаузен, окупиран от войски на Комунистическата партия на Германия.[5][8] Атаката на Дирлевангер се проваля, а вражеските войски успяват да отцепят силите му. След като на Дирлевангер са изпратени подкрепления от про-правителствени сили през нощта, комунистите се оттеглят от града. В хода на тази операция, Дирлвангер е одраскан от куршум по главата. След като Нацистката партия получава властта, Дирлевангер се прославя като „освободител на града от червените терористи“ и става негов почетен гражданин през 1935 г.[5] Дирлевангер получава прозвището „Ганди“, поради слабото си телосложение.[9]

Между военните си набези той учи в Гьоте университет Франкфурт на Майн и през 1922 г. завършва докторат по политически науки.[10] През следващата година той се присъединява към Нацистката партия и СА, а по-късно и към СС. В периода 1928 – 1931 г. той е изпълнителен директор на текстилна фабрика, притежавана от еврейско семейство, в Ерфурт, където той се отказва от активната служба към СА, но финансово подкрепя организацията, като вероятно си набавя пари чрез незаконно присвояване от компанията си.[11]

Дирлевангер работи на различни места, включително в банка и фабрика за трикотаж.[10] Многократно е осъждан за незаконно притежание на оръжие и незаконно присвояване на служебни средства. През 1934 г. е осъден на две години затвор за изнасилването на 14-годишно момиче от Съюза на немските момичета, както и за незаконната употреба на правителствено превозно средство и повреждането му под въздействието на алкохол. Дирлевангер губи работата си, докторската си степен и всичките си военни почести и е изключен от Нацистката партия. Малко след като е освободен от затвора в Лудвигсбург, той отново е арестуван с подобни провинения за рецидивизъм. Изпратен е в концлагера във Велцхайм.[12][13] Дирлевангер е освободен и възстановен на служба в генералния резерв на СС след личната намеса на военния му другар и местен кадър на Нацистката партия Готлоб Бергер, който е и дългогодишен приятел на Хайнрих Химлер.

След това Дирлевангер заминава за Испания, където се записва в редиците на Испанския легион по време на Испанската гражданска война.[12] Чрез Бергер той се прехвърля в немския легион Кондор,[10] където служи от 1936 до 1939 г. и е ранен три пъти. След по-нататъшна намеса на покровителя му Бергер, той успешно подава молба досието му да бъде преразгледано след службата му в Испания.[14] Дирлевангер е възвърнат в редиците на Нацистката партия, макар и с нов партиен номер. Докторската му степен е възстановена.

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Втората световна война, Дирлевангер доброволства във Вафен-СС и достига ранг оберщурмфюрер. Накрая става командир на така наречената бригада „Дирлевангер“ (първоначално обозначавана като батальон, по-късно разширена в полк, бригада и накрая дивизия), съставена първоначално от малка група бивши бракониери и войници. По това време се смята, че отличните способности за следене и стрелба на бракониерите могат да се използват в борбата срещу партизаните. По-късно войниците на Дирлевангер основно се набират от постоянно нарастващите групи на немски осъдени престъпници (цивилни и военни) и затворници от концлагери, като накрая се включват пациенти от психиатрии, хомосексуалисти, цигани и дори политически престъпници, осъдени за анти-нацистките си убеждения и дейности.

В началото, на формированието са възлагани основно задачи за охрана в окупирана Полша, където Дирлевангер служи като командир на трудов лагер в редиците на отрядите „Мъртва глава“. Лагерът става обект на разследване за злоупотреби на съдията от СС Георг Конрад Морген, който обвинява Дирлевангер в своеволни действия и убийства, корупция и „опозоряване на расата“ (расеншанде).[15] Според Морген, „Дирлевангер е неудобство и ужас за цялото население. Той многократно ограбва Люблинското гето, изнудвайки за откупи“. Жестокостите на Дирлевангер включват инжектиране на стрихнин в телата на млади затворнички еврейки, които преди това съблича и бие с камшик, за да ги гледа как конвулсират до смърт с приятели за удоволствие.[16] Според Раул Хилберг, този лагер е едно от първите места, на които се появява слуха за „сапун от човешки трупове“.[17] Според слуха, Дирлевангер нарязвал еврейски жени и ги варял с конско месо, за да получава сапун.[18] Основният покровител на Дирлевангер в СС остава Готлоб Бергер. Според Петер Лонгерих, ръководството на Дирлевангер „се характеризира с продължителна злоупотреба с алкохол, плячкосване, садистични зверства, изнасилвания и убийства, докато менторът му Бергер толерира това поведение, както и Химлер, който спешно се нуждае от такива хора в борбата си срещу подчовеците“.[19] В писмо до Химлер, СС-Бригадефюрер Одило Глобочник препоръчва Дирлевангер, наричайки го отличен водач.[20] На Нюрнбергските процеси след войната Бергер заявява, че Дирлевангер е добър войник, който не знае кога трябва да спре да пие.[21]

През февруари 1942 г. формированието на Дирлевангер е назначено за антибандитски действия в Беларус. Тимъти Снайдър пише, че „предпочитаният метод на Дирлевангер е да събира местното население в хамбар, да го подпали и след това да застреля с картечница всеки, който се опита да избяга“.[4] Събраните граждани рутинно се използват като човешки щитове и се пускат да минават през минни полета.[5] Ричард Роудс пише, че Дирлевангер и войската му „изнасилват и измъчват млади жени и избиват евреи подобно на Айнзацгрупите в Беларус през 1942 г.“.[2] На Химлер са добре известни деянията и репутацията на Дирлевангер, но въпреки това го награждава със златен Германски кръст на 5 декември 1943 г.[22] като признание за действията на формированието му по време на антипартизанската операция „Котбус“ (май-юни 1943 г.), по време на която Дирлевангер избива над 14 000 „бандита“.

Членове на СС-Щурмбригада „Дирлевангер“ в центъра на Варшава, 1944 г.

В средата на 1944 г., в хода на операция „Багратион“, формированието на Дирлевангер претърпява тежки загуби по време на сражения със съветската редовна армия. Много скоро след това войските му са възстановени, а формированието е превърнато в щурмбригада и е изпратено да потушава Варшавското въстание. Историкът Мартин Уиндрош пише, че през лятото на 1944 г. Дирлевангер повежда своите „касапи, изнасилвачи и грабители в действие срещу Варшавското въстание и бързо извършва ... неописуеми престъпления“.[22] Във Варшава Дирлевангер участва във Волското клане, като заедно с полицейски сили събира и застрелва към 40 000 цивилни, повечето само за два дни.[4] В същия район Дирлевангер изгаря три болници с пациентите още в тях, докато „медицинските сестри са бичувани, изнасилвани и обесени голи, заедно с докторите“ под звука на популярната песен „In München steht ein Hofbräuhaus“.[4] След това те си проправят път към Стария град чрез „изнасилвания, пиене и убийства на цивилни и военни, без значение от пола и възрастта“.[5] В Стария град, където са убити около 30 000 цивилни, няколко хиляди ранени в лазарети са обградени от немците и са застреляни или подпалени с огнехвъргачки.[4] Според някои доклади, „бригадата на Дирлевангер изгаря затворниците живи с бензин, набива бебета на байонети и провесва жени с главите надолу от балконите“.[23] СС-Обергрупенфюрер Ерих фон дем Бах-Зелевски, главнокомандващ силите, усмиряващи Варшава, и бивш командир на Дирлевангер, го описва като имащ „типичната природа на наемен войник“.[24] Изпратеният да привика Дирлевангер офицер на фон дем Бах е изгонен с насочено срещу него огнестрелно оръжие.[25] Формированието му претърпява изключително тежки загуби във Варшава, включително загуби от подкрепленията, само за два месеца.[26] Въпреки това, като признание за работата му по потушаването на въстанието и сплашването на населението на града, Дирлевангер получава последното си повишение, ранг на СС-Оберфюрер, на 15 август 1944 г. През октомври е награден с Рицарски кръст, след като е препоръчан от началника си във Варшава, СС-Групенфюрер Хайнц Райнефарт.[15]

Дирлевангер повежда войските си срещу Словашкото национално въстание през октомври 1944 г., а накрая е изпратен на фронта в Унгария и Германия, за да се сражава срещу настъпващата Червена армия. През февруари 1945 г. формированието му отново е разширено и получава обозначение СС гренадирска дивизия. Същият месец Дирлевангер е прострелян в гърдите, докато се сражава срещу настъпващите съветски сили до Губен, Бранденбург, и е изпратен в тила. Това е неговата дванадесета и последна рана през войната. На 22 април започва да се укрива.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Дирлевангер е арестуван на 1 юни 1945 г. близо до град Алтсхаузен от властите на Френската окупационна зона, докато носи цивилни дрехи и се укрива под фалшиво име в отдалечена ловна хижа. Разпознат е от бивш еврейски затворник. Умира между 5 и 7 юни 1945 г. в затвора в Алтсхаузен, вероятно в резултат от побой.[9][10][27][28]

Точната причина за смъртта на Дирлевангер е неизвестна, което с времето води до спекулации. Смъртният му акт, издаден от френските власти, заявява, че Дирлевангер е починал на 7 юни 1945 г. по естествени причини. Обаче, валидността на този акт е поставена под въпрос, особено от немските историци.[29] Според Ролф Михаелис,[30] лейтенант на име Антон Фюсингер твърди, че е бил съкилийник на Дирлевангер и че е видял как той е бил пребит от полската охрана на френска служба през нощта на 4 срещу 5 юни, което довежда до смъртта му. Обаче, тези негови сведения не са подкрепени от никой друг, въпреки по-нататъшните разследвания на полския Институт за национална памет. Съвременните полски източници твърдят, че тези охранители е възможно да се били вербувани сред бившите принудителни работници, макар оцелял полски затворник от нацисткия лагер в Алтсхаузен да твърди, че бившите полски затворници не са знаели нищо относно смъртта на Дирлевангер.[29]

Липсата на съгласувани доказателства води до още повече слухове след края на войната. На много места по света се съобщава, че Дирлевангер е забелязан. Появяват се слухове, че той е успял да избяга от затвора. Дълго време след края на войната той все още официално се издирва от полското правителство за убийството на над 30 000 души в Полша.[31] В отговор на това, прокуратурата на Равенсбург нарежда ексхумацията на трупа на Дирлевангер, за да се потвърди самоличността му през ноември 1960 г.[9][32] Мястото на погребването му е потвърдено, а по-късно е ликвидирано.[29]

В популярната култура[редактиране | редактиране на кода]

Герой, базиран на образа на Дирлевангер се появява в популярния съветски филм на Елем Климов – Иди и виж. Това е нацисткият командир с малкия екзотичен домашен любимец, който е базиран на привързаността на Дирлевангер към екзотичните животни. Филмът представя събитие напомнящо клането в Хатин, организирано от самия Дирлевангер и неговата дивизия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Steven J. Zaloga (1982) The Polish Army 1939 – 45. Osprey. с. 25. ISBN 0-85045-417-4.
  2. ↑ а б Richard Rhodes, Masters of Death: The SS-Einsatzgruppen and the Invention of the Holocaust
  3. ↑ J. Bowyer Bell. Besieged: Seven Cities Under Siege. Routledge, 2006. ISBN 1412805864. с. 190.
  4. ↑ а б в г д Timothy Snyder, Bloodlands: Europe Between Hitler and Stalin, с. 241 – 242, 304
  5. ↑ а б в г д е French MacLean (1998) The Cruel Hunters: SS-Sonderkommando Dirlewanger Hitler's Most Notorious Anti-Partisan Unit. Schiffer Pub. с. 37. ISBN 0-7643-0483-6.
  6. ↑ Ingrao, с. 54
  7. ↑ Knut Stang (2004) „Oskar Dirlewanger: Protagonist der Terrorkriegsführung“ in Mallmann, Klaus-Michael (ed.) Karrieren der Gewalt: Nationalsozialistische Täterbiographien. Wissenschaftliche Buchgesellschaft. Darmstadt. с. 77. ISBN 3-534-16654-X.
  8. ↑ а б Die Einheit Dirlewanger – Institut für Zeitgeschichte // Посетен на 10 януари 2014.
  9. ↑ а б в Joseph Howard Tyson, The Surreal Reich, с. 434 – 436
  10. ↑ а б в г Wistrich, Robert S. (2001). Who's Who of Nazi Germany: Dirlewanger, Oskar. Routledge, с. 44. ISBN 0-415-26038-8.
  11. ↑ Ingrao, с. 63
  12. ↑ а б George H. Stein (1984). The Waffen SS. Cornell University Press, с. 266. ISBN 0-8014-9275-0.
  13. ↑ Ingrao, с. 71
  14. ↑ Maguire, Peter H. (2002). Law & War: An American Story. New York: Columbia University Press, с. 163. ISBN 978-0-231-12050-0.
  15. ↑ а б Philip W. Blood, Hitler's Bandit Hunters: The SS and the Nazi Occupation of Europe
  16. ↑ Richard Grunberger (1971). The 12-Year Reich: A Social History of Nazi Germany, 1933 – 1945. Holt, Rinehart and Winston. с. 104. ISBN 0-03-076435-1.
  17. ↑ David Crowe (2004) Oskar Schindler: The Untold Account of His Life, Wartime Activities, and the True Story Behind the List. Basic Books. с. 346. ISBN 0-8133-3375-X.
  18. ↑ Myths : Center for Holocaust & Genocide Studies : University of Minnesota // Chgs.umn.edu. Архивиран от оригинала на 2011-05-15. Посетен на 10 януари 2014.
  19. ↑ Longerich, с. 345 – 346
  20. ↑ Longerich, с. 831
  21. ↑ French L. MacLean (2007) Thanks God That's Gone to the Butcher: 2000 Quotes from Hitler's 1000-year Reich. Schiffer Publishing. с. 23. ISBN 0-7643-2786-0.
  22. ↑ а б Martin Windrow (1984) The Waffen-SS. Osprey Publishing. с. 26. ISBN 0-85045-425-5.
  23. ↑ Terry Goldsworthy (2010) Valhalla's Warriors: A History of the Waffen-SS on the Eastern Front 1941 – 1945. Dog Ear Publishing. с. 74. ISBN 1-60844-639-5.
  24. ↑ Andrew Borowiec (2001) Destroy Warsaw!: Hitler's Punishment, Stalin's Revenge. the University of Michigan. с. 101. ISBN 0-275-97005-1.
  25. ↑ Gordon Williamson, Stephen Andrew (2004), The Waffen-SS: 24. to 38. Divisions, & Volunteer Legions. Osprey Publishing. с. 37. ISBN 1-78096-577-X
  26. ↑ Gordon Williamson, Stephen Andrew (2004), The Waffen-SS: 24. to 38. Divisions, & Volunteer Legions. Osprey Publishing. с. 16, 36. ISBN 1-78096-577-X.
  27. ↑ Walter Laqueur, Judith Tydor Baumel. Dirlewanger, Oskar. Yale University Press, 2001. ISBN 0300084323. с. 150. Посетен на 24 юни 2012.
  28. ↑ Walter Stanoski Winter, Struan Robertson. Winter Time: Memoirs of a German Sinto who Survived Auschwitz. 2004. с. 139. ISBN 1-902806-38-7.
  29. ↑ а б в Editorial board. Dopaść rzeźnika Warszawy (Get the butcher of Warsaw) // Interview with historian Janusz Roszkowski. Focus.pl Gruner & Jahr, Polska, 2008. с. 1, 2]. Архивиран от оригинала на 2012-04-26. Посетен на 30 юни 2012.
  30. ↑ Rolf Michaelis. SS-Sonderkommando "Dirlewanger. Wydawnictwo „Militaria“, 2005. ISBN 8372192251. Посетен на 1 юли 2012.
  31. ↑ Michael Bar-Zohar, The Avengers, с. 145
  32. ↑ Kurt P. Tauber, Beyond Eagle and Swastika: German Nationalism Since 1945, Volume 2, с. 1116
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Оскар_Дирлевангер&oldid=11980397“.