Павел Шувалов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Павел Шувалов
руски офицер и дипломат
Роден: 13 ноември 1830
Лайпциг, Германия
Починал: 7 април 1908
Ялта, Русия

Павел Андреевич Шувалов е руски граф, офицер - генерал от пехотата, държавен деец и дипломат. Участник в Руско-турската война (1877-1878).

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 13 ноември 1830 г. в гр. Лайпциг (Германия) в семейството на потомствения дворянин граф Андрей Шувалов, член на Държавния съвет.

Посвещава са на военното дело. Завършва Пажеския военен корпус(1849). Действителна военна служба започва като корнет в Лейбгвардейския конен полк. Участва в Унгарската кампания (1849). По време на Кримската война е адютант на княз Николай Николаевич. Бие се при Инкерман. Военен аташе във Франция (1859).

Като директор на департамент в Министерството на вътрешните работи участва в кампанията по освобождаването на руските селяни от крепостна зависимост (1864). Назначен е за командир на Лейбгвардейския семьоновски полк с военно звание генерал-майор (1864). Началник-щаб на Гвардейските войски в Санкт-петербурски военен окръг (1867). Участва във военната реформа на генерал-лейтенант Дмитрий Милютин и е член на комисията по превъоръжаване на армията. Генерал-лейтенант от 1873 г.

Руско-турска война (1877-1878)[редактиране | edit source]

От 9 август 1877 г. е командир на елитната и боеспособна II-ра гвардейска пехотна дивизия. Пристига в България в хода на усилването на руските сили. Дивизията е придадена на Западния руски отряд (на генерал-лейтенант Николай Криденер) и участва в борбата за Плевен. Бие се храбро при превземането на Горни Дъбник.

След превземането на Плевен е в състава на Западния руски отряд (на ген. Й. Гурко). Участва в борбата с Орханийската турска армия и е командир на Сводния армейски корпус (II-ра гвардейска, V-та и XXXI-ва пехотна дивизия). Генерал-лейтенант Шувалов командва главните сили на отряда (централна колона от 24 000 войници и 104 оръдия) в боевете за с. (дн. гр.) Ябланица, в битката за Правец и с. Новачене, като отхвърля османските сили на юг. Задържа ги в Арабаконашкия проход при зимното преминаване на Стара планина, с което дава възможност на обходните колони за обхват на главните османски сили. След битката при с. Ташкесен (дн. Саранци) преминава Стара планина. На 24 декември / 5 януари освобождава с. Вакарел, а на 26 декември/7 януари освобождава - и гр. Ихтиман.

В началото на януари 1878 г. участва в зимното прочистване на Тракия от остатъците на османските сили. Настъпва в направлението София - Пловдив. Побеждава в боевете при пр. Траянови врата, гр. Пазарджик, с. Каратаир (дн. Йоаким Груево), с. Дермендере (дн. Първенец) и с. Белащица. Участва в превземането на Пловдив и Адрианопол.

След войната[редактиране | edit source]

Награден е с Орден „Свети Георги“ IV и III ст. Командир на Гренадирския корпус (1879).

Преминава на дипломатическа работа и е посланик в Берлин (1885-1894).

Генерал-губернатор на Варшава и командващ войските на военния окръг (1894-1896). Повишен е в звание генерал от пехотата. Член на Държавния съвет от 1896 г. Получава най-висшите руски награди: Орден „Свети Александър Невски“ и Орден „Свети Андрей Первозванний“.

Памет[редактиране | edit source]

Днес улица в Ихтиман е наименувана „Генерал Павел Шувалов“. В Пазарджик има улица „Генерал Шувальов“.

Източници[редактиране | edit source]

  • Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ "П. Берон", София, 1986, с. 29, 60-65, 110-111, 120-121, 131, 133, 178.