Направо към съдържанието

Света Неделя (Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Света Неделя.
„Света Неделя“
Карта Местоположение в Пловдив
Вид на храмаправославна църква
Страна България
Населено мястоПловдив
ВероизповеданиеПравославие
ЕпархияПловдивска – БПЦ
АрхитектПетко Боз
Изграждане1832 г.
Статутдействащ храм
„Света Неделя“ в Общомедия

„Света Неделя“ е православна църква в град Пловдив, носеща името на света великомъченица Неделя (Кириакия).

Намира се в Старинния град, под източната стена на градската крепост, в непосредствена близост до източната градска порта Хисар капия. Църквата е известна като паметник на строителството и изкуствата от време на Българското Възраждане.[1]

История

[редактиране | редактиране на кода]
Църква „Св. Неделя“ – Пловдив

Храмът „Света Неделя“ трябва да е възникнал след 1578 г., понеже не е между осемте пловдивски църкви, видени тогава от Стефан Герлах.[2] (Възможно е споменатата от този немски пътешественик църква „Свети Спас“ да се е намирала близо до съвременната „Света Неделя“.) [3] За първи път църквата е спомената от посетилия Пловдив през 1720 г. йерусалимски патриарх Хрисант.[4] Надпис на мраморната плочка над вратата в днешния притвор разказва, че в началото на XIX век нейната сграда била достигнала „положение, застрашающе срутение".[5] През 1829 г. чорбаджи Вълко Куртович Чалъков (с прозвище „Малкия чорбаджи Вълко“, баща на Георги Вълкович) издействал султански ферман за обновлението на двата съседни храма „Света Неделя“ и „Свети Константин и Елена“. Той дарил също 10 000 гроша.[6]

Старата черква била съборена и докато се построи нов храм, временно бил издигнат параклис, назован отначало „Свети Атанасий“, а впоследствие – „Въведение Богородично“. В този параклис, който до днес стои в северна част на църковния двор, бил пренесен красивият иконостас на старата църква, датиращ от 1766 г.[7]

В кондиката на Пловдивската митрополия е запазено решение на църковните енориаши начело с Иван Коюмджиоглу за издигането на новия храм. То носи дата 27 януари 1832 г. През август 1832 г. завършването на строежа било отбелязано от неизвестен автор с три гръцки стихотворения.[8] Църквата била осветена на 19 септември 1832 г. от митрополит Никифор.[9]

Съградена от брациговски майстори начело с Петко Петков Боз, новата, изцяло каменна постройка била с внушителни за времето си размери: дължина 30 м и ширина 25 м (най-големият храм в града тогава). През 1894 г. към нея бил добавен купол на 16 м над земята, изписан с образ на благославящия Христос. По-късно по проект на архитекта Михаил Ненков (1877 – 1938) била издигната и висока камбанария (вместо старата и ниска звънарница). Тя била завършена през 1905 г., а през 1912 г. на нея бил поставен голям френски часовник. Около 1910 г. първоначалната куличка-звънарница върху южната страна на църковния покрив и едната от водещите към вътрешния балкон стълби били съборени, а притворът бил остъклен.[10]

В 1892 г. храмът преминал от ведомството на Цариградската патриаршия под това на Българската екзархия.[11] През 1911 г. към него било основано енорийско православно християнско братство, носещо името на Света Неделя и имащо за основна цел просвещаването на енориашите и подпомагане на бедни и нещастни християни. Пак през 1911 г. в църковния двор е издигната чешма. През 1927 г. държавата обявява храма и параклиса към него за старини.[12]

Храм „Света Неделя“ силно пострадал от голямото земетресение в Южна България (1928) и се наложило да бъде основно ремонтиран (1930). Тогава повредените стенописи били реставрирани, а свободните полета – запълнени с нови изображения, дело на художниците Мильо Балтов и П. И. Джамджиев.[13]

Храмовият празник е 7 юли, когато се почита паметта на света великомъченица Неделя. Параклисът чества 21 ноември: Въведението на Пресвета Богородица в храма и Ден на християнското семейство и православната християнска младеж.

Архитектура и украса

[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е трикорабна псевдобазилика с триапсидна олтарна част. Апсидите са иззидани от бигор. Най-голяма е средната, на която е изписана годината на построяване на храма (1832). Трите кораба са разделени с два реда дървени колони. Колоните завършват с орнаментирани капители и се свързват помежду си посредством арки с кобилична форма.[14] Средният кораб от наоса е със сводест таван и по-голям от страничните, които имат плоски дървени тавани, покрити с дърворезба. В западната част на храма се намира притворът, който е покрит и остъклен. Над вратата му отвътре е изписана в цял ръст света Неделя, на фона на пожълтяла нива с узрели и набъбнали класове. Над притвора се намира т. нар. емпория или балкон (предназначен за женско отделение, тъй като през ХІХ в. жените в храма се молели отделно от мъжете, за да не ги смущават). Днес този балкон служи за място на църковните хористи.

Запазените до днес стенописи в храма датират от 1871 г. и се намират в Светия олтар, на източната стена, във вид на медальони между арките на колоните. В западната част на храма, под балкона, са изписани свети Георги (1894) и свети Димитър (1896) като воини, възседнали коне.

Иконостасът, владишкият трон и амвонът на храма датират вероятно от 1832 – 1833 г. Васил Захариев приписва изработването им на Макрий Негриев,[15] Александър Пижев – на него и братята му Гюрчин и Траян,[16] Димитър Кьорнаков и Маргарита Коева – на неизвестни майстори от Дебърската художествена школа,[17] друг автор – на Яне Спиров, работил през 1861 г. в хасковската църква „Св. Архангели“.[18][19] Издигнатият върху мраморна основа иконостас има осемнадесет части от масивно орехово дърво и красива дърворезба, в която преобладават цветя, листа, плодове, птици и животни.[20] Изящно са изработени също проскинитарият и двата инкрустирани със седеф аналоя (поставки за църковни книги).[21]

Релефната украса на капителите е от скулптирана гипсова мазилка, наричана по онова време „кюлюм“. Тя е дело на известните дебърски майстори Макрий, Гюрчин и Траян Негриеви.[22]

Повечето икони в храма са рисувани от Захарий Зограф,[23] от Димитър Христов Зограф[24] и от сина му Зафир, по-известен с името Станислав Доспевски.[25] Те изобразяват Света Богородица, Господ Иисус Христос, света Неделя, свети Йоан Кръстител, свети Георги Победоносец, повторно Иисус Христос и Света Богородица (пак на иконостаса, но пред южния Свети престол), свети Атанасий, свети Спиридон (1833), свети Йоан Богослов (1853), свети Харалампий и др.

Дворът на църквата „Света Неделя“ наподобява тераса на няколко нива, заема обширна площ и има просторна градина. Ограден е с каменен зид. В близост до голямата дворна порта от тежко дъбово дърво се намира и църковната къща. Тя вероятно датира от времето на строежа на църквата. Прилича на старопланинските къщи: с дървена колонада и красив чардак, а в приземието – с отворен, настлан с плочи пруст. В нея навремето са живели свещениците и клисарите, а някои от помещенията ѝ били използвани за училище. Там през 1846 г. учил и Йоаким Груев.

На църквата „Св. Неделя“ вероятно е принадлежал един пазен сега във Византийския и християнски музей, Атина, емайлиран сребърен потир с гръцки надпис от 1710 г.[26]

  • Енорийската къща
    Енорийската къща
  • Интериор
    Интериор
  • Владишкият трон с икона от Захарий Зограф
    Владишкият трон с икона от Захарий Зограф
  • Владишки трон и аналой
    Владишки трон и аналой
  • Камбанарията при изграждането ѝ (1905)
    Камбанарията при изграждането ѝ (1905)
  • Камбанарията
    Камбанарията

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Алваджиев Н., „Старинни черкви в Пловдив“, Летера, Пловдив, 2000 г.
  2. ↑ Герлах, С. Дневник на едно пътуване до Османската порта в Цариград. С., 1976, 259.
  3. ↑ Алваджиев Н. Старинни черкви в Пловдив. Пловдив, 2000.
  4. ↑ Στάθη, Π. Το ανέκδοτο Οδοιπορικό του Χρύσανθου Νοταρά. – Μεσαιωνικά και νέα ελληνικά, 1, 1984, 172; Данова, Н. България и българите в гръцката книжнина (XVII-средата на XIX век). С., 2016, 90.
  5. ↑ Пандурски, В., Поглед върху строежа и разукрасата на пловдивските старинни храмове. – Духовна култура, 38, 1958, кн. 9 – 10, 34.
  6. ↑ Моравенов, К. Паметник за пловдивското християнско население в града и за общите заведения по произносно предание, подарен на Българското читалище в Цариград 1869. Пловдив, 1984, 155.
  7. ↑ Тотева, П. Нови данни за иконостаса на параклиса „Въведение Богородично“ в Пловдив. – Музеи и паметници на културата, 1963, кн. 2, 17 – 19; Гергова, И. Ранният български иконостас, 16 – 18 век. С., 1993, 27, 72, 116 – 117.
  8. ↑ Снегаров, И. Гръцки кодекс на Пловдивската митрополия. – Сборник на БАН, Клон историко-филологически, 21, 1946, 253 – 254, 315, табл. XV-XVI; Пенчева, Ж. Български православни храмове през Възраждането. Велико Търново, 2015, 29.
  9. ↑ Αποστολίδης, Κ. Μ. Η Ιερά της Φιλιππουπόλεως Μητρόπολις και οι κώδικες αυτής. – Αρχείον του Θρακικού Λαογραφικού και Γλωσσικού Θησαυρού, 6, 1939 – 1940, 43 – 44.
  10. ↑ Коева, М. Паметници на културата през Българското възраждане: архитектура и изкуство на българските църкви. С., 1977, 143, фиг. 53.
  11. ↑ Πλουμίδης, Σ. Εθνοτική συμβίωση στα Βαλκάνια: Έλληνες και Βούλγαροι στη Φιλιππούπολη, 1878 – 1914. Αθήνα, 2006, 304.
  12. ↑ Министерски указ, публикуван в брой 221 на Държавен вестник от 28.12.1927 г.
  13. ↑ Линков, Г. „Модерната" църковна живопис в следосвобожденска България, разгледана в светлината на няколко пловдивски църкви. – В: Солун и Пловдив и тяхното успоредно историческо, културно и обществено развитие, XVIII-XX век. Солун, 2000, 815, 821 – 823.
  14. ↑ Коева, М. Паметници на културата през Българското възраждане: архитектура и изкуство на българските църкви. С., 1977, 127, фиг. 52 – 53, 63 – 64.
  15. ↑ Захариев, В. За някои майстори от Дебърско-мияшката и Самоковската живописна и резбарска школи. – Изкуство, 1962, кн. 4 – 5, 87 – 88.
  16. ↑ Пижев, А. Пловдив – град на православието. Църковно строителство. – В: Очерци из историята на Пловдив. Част 1 (съст. Шивачев, С.). Пловдив, б.г., 18}}
  17. ↑ Ќорнаков, Д. Творештвото на мијачките резбари на Балканот од крајот на XVIII и XIX век. Прилеп, 1986, 159 – 160; Коева, М. Българският православен иконостас. – електронно списание Литернет, 2005.
  18. ↑ Храм „Света Неделя“ гр. Пловдив // www.plovdivskamitropolia.bg. Посетен на 10 януари 2015 г.
  19. ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 663 – 664, 668.
  20. ↑ Друмев, Д. Резбарско изкуство. С., 1989, 84 – 86.
  21. ↑ Друмев, Д. Резбарско изкуство. С., 1989, 308 – 309, 311.
  22. ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 211.
  23. ↑ Генова, E. Второто поколение зографи от Самоковската живописна школа: Димитър Христов Зограф, Йоан Николов Иконописец, Костадин Петрович Вальов. С., 2012, 59, 64.
  24. ↑ Генова, Второто поколение зографи, 59 – 64, 136.
  25. ↑ Пандурски, В., Поглед върху строежа и разукрасата на пловдивските старинни храмове. – Духовна култура, 38, 1958, кн. 9 – 10, 35.
  26. ↑ Post-Byzantium, the Greek Renaissance: 15th-18th Century Treasures from the Byzantine & Christian Museum Athens (ed. G. Kakavas). Athens, 2002, 168 – 169.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Пеев, В. Град Пловдив, минало и настояще, Пловдив, 1941
  • Шишков, Ст. Пловдив в своето минало и настояще, Пловдив, 1926
  • Драговитийски еп. Харитон, Принос към историята на пловдивските храмове. – В: Сборник в чест на Пловдивския митрополит Максим, София, 1931
  • свещеноиконом Цв. п. Христов, Храм „Св. Неделя" в гр. Пловдив: кратък очерк. С., 1957
  • Пандурски, В., Поглед върху строежа и разукрасата на пловдивските старинни храмове. – Духовна култура, 38, 1958, кн. 9 – 10, 33 – 36
  • Αποστολίδης, Κ. Μ. Η της Φιλιππουπόλεως ιστορία από των αρχαιοτάτων μέχρι των καθ' ημάς χρόνων. Αθήνα, 1959, 295 – 297
  • Велчев, Й. Градът или между Изтока и Запада XIV-XVII век. Пловдив, 2005, 211
  • Трифонова, А. Църквата „Св. Неделя“ (1832) в Пловдив въз основа на гръцките епиграфски свидетелства. – Проблеми на изкуството, 55, 2022, кн. 1, 46 – 57.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
     Портал „Православие“         Портал „Православие“          Портал „България“         Портал „България“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Света_Неделя_(Пловдив)&oldid=12155380“.