Ласкарево
| Ласкарево | |
  Ласкарево  Ласкарево | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 140 души[1] (15 март 2024 г.) 14,9 души/km² |
| Землище | 938 km² |
| Надм. височина | 258 m |
| Пощ. код | 2811 |
| Тел. код | 07435 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 43150 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Сандански Атанас Стоянов (независим политик; 2019) |
Ла̀скарево е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Ласкарево е разположено в полите на Пирин. Селото се намира на около 7 километра от Сандански.
История[редактиране | редактиране на кода]
До 1934 година името на селото е Долни Орман, но Ласкарево е паралелно име на селото.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Долне Ормане Ласкарево (Dolné Ormané Laskarévo) е посочено като село с 42 домакинства и 140 българи.[3]
В 1891 година Георги Стрезов споменава селото, което по това време е махала на село Орман:
| „ | Орман, на СЗ от Мелник 1 1/2 час път. Сградено в едно хълмисто място на присой. Разказват, че това място било някога непроходим лес; оттук си получило названието селото; и сега под селото се виждат остатъци от тази гора. Къщите са разпръснати на разстояние от 1/2 час и се разделят на няколко махали. Главните са Горни Орман или Ласкарево и Долни Орман или Ладарево. Местно едно предание разправя, че тия села и Склавие се заселили от трима братя: Ладар, Ласкар и Славко, от дето са получили и имената. Сеят сусам, памук, анасон и жита; занимават се и с лозарство. За двете махали има една църква „Св. Марина“; четат смесено; училище няма. В селото се виждат остатъци от две още църкви: „Св. Спас“ и „Св. Атанас“. В Ладарево 60 къщи, в Ласкарево 30, всичките български.[4] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото е 160 души, всички българи-християни.[5]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
| Численост | |
| Общо | 205 |
| Българи | 198 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 5 |
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Селото има много забележителности. Има читалище, кръстено на Веселин Бабалеев, участник във Втората световна война, има и библиотека.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Всяка година в селото се провежда събор по случай Спасовден и в храма „Свети Спас“ се провежда литургия.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Долни Орман
Костадин Ласкарев, деец на ВМОРО, на 8 февруари 1903 година в неговата къща 8-членната чета на Яне Сандански води сражение с 460 души турска войска, което първото сражение между чета на ВМОРО и османски части в Мелнишко[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140 – 141.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 27.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 115.
