от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ꚏ , ꚏ е буква от кирилицата [1] , част от старата абхазка азбука . Въведена е от Пьотър Услар през 1862 година, когато излиза неговата монография „Абхазский язык“.[2] Обозначава беззвучната венечно-небна преградно-проходна съгласна /t͡ɕʷʰ/ , към чието произношение има допълнителни лабиализация (оустнение) и придихателност . Предсталвява модификация на кирилската буква Ц , на която ченгелчето е удължено.[2] В съвременната абхазка азбука звукът /ʨʷʰ/ се предава чрез диграфа Цә .
За обозначавана на близкия звук /ʨʷ’/ Пьотър Услар въвежда диакритически знак кратка над буквата Ꚏ. В съвременната абхазка азбука този звук се предава чрез диграфа Ҵә .