Александър Попорушев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Попорушев
български възрожденец

Роден
Починал
1897 г. (48 г.)
Щип, Османска империя

Александър Попорушев (изписвано до 1945 година: Александъръ Попъ Орушовъ) е български възрожденец, общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Попорушев е роден през 1849 година в щипската махала Ново село, тогава в Османската империя. Произхожда от родове на свещеници - поп Оруш, поп Апостол и поп Костадин. Предсрочно завършва училище и е назначен за помощник на учителя Йосиф Ковачев в Щипското българско педагогическо училище след 1870 година. Активен е като черковен певец, поет и композитор и се изявява като силен противник на протестантската пропаганда. През 1888 година става екзархийски учител в Радовиш, където води борба с проникването на протестанството. По-късно става главен учител в Щип, където се запознава с Даме Груев и Гоце Делчев, които го привличат към ВМОРО, вероятно в 1894 година.[1] Александър Попорушев основава Радовишкия революционен комитет.[1][2] Ученикът на Попорушев в Щип и негов бъдещ зет Коце Ципушев пише за него:

Александъръ п. Орушовъ бѣ просвѣтенъ и богато надаренъ човѣкъ. Той бѣ и поетъ; написа много стихотворения за пробуждането на народа. И до днесъ негови пѣсни се пѣятъ въ Радовишко и Щипско. Както почти всички учители въ Македония, той бѣ и единъ отъ първитѣ дейци на създадената Вѫтрешна Революционна Организация, единъ отъ първитѣ сподвижници на Гоце Дѣлчевъ.[3]

Жени се за Мария от видния род Хаджияневи, с която имат шест дъщери и един син – ръководителят на ВМОРО и ВМРО Тодор Александров, други 4 деца умират преждевременно. Дъщерите на Попорушев завършват българската девическа гимназия в Солун и работят като учителки: Екатерина преподава в Скопие и е жена на Коце Ципушев; София преподава в Щип, Кочани и Кратово и е омъжена за Михаил Цонев; Василка учителства във Виница, Свети Никола и Чорлу и е омъжена за Тома Панушев; Елена преподава в Щип и Цариград и е омъжена за Любен Зафиров; Кира, омъжена за Янко Димитров, преподава дълги години в българската колония в Цариград, до 1945 година, когато е уволнена без право на пенсия като „сестра на Тодор Александров“; Константина (Костадина) преподава в Струмица, Кочани, Горна Джумая и София, активно участва в дейността на македонските просветни дружества и е сред учредителките на Македонския женски съюз, след Деветосептемврийския преврат в 1944 г. с мотива, че е „сестра на Тодор Александров“ е уволнена, по-късно арестувана и прекарва две години в лагера Белене.[4]

Александър Попорушев умира на около 45 години, според някои отровен от лечител гъркоманин.[5]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
поп Оруш
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Александър Попорушев
(1849 - 1897)
 
Мария
Хаджиянева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Екатерина Ципушева
(1879 - 1967)
 
Коце Ципушев
(1872 - 1920)
 
Тодор Александров
(1881 - 1924)
 
Вангелия Александрова
 
Василка Панушева
(1890 - ?)
 
Тома Панушев
 
Елена Зафирова
(1892 - ?)
 
Любен Зафиров
(1879 - 1962)
 
Кира Димитрова
(1892 - 1982)
 
Янко Димитров
 
Константина Александрова
(1896 - 1985)
 
София Монева
 
Михаил Монев
(1881 - 1944)
 
 
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Добринов, Дечо. Последният цар на планините. Биографичен очерк за Тодор Александров 1881 - 1924. София, Македония, 1992. с. 13.
  2. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия). София, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 482.
  3. Ципушевъ, Коце. 19 години въ сръбскитѣ затвори. Спомени. София, Книжарница „Св. Климентъ“, 1943. с. 11.
  4. Добринов, Дечо. Последният цар на планините. Биографичен очерк за Тодор Александров 1881 - 1924. София, Македония, 1992. с. 11.
  5. Разговор с дъщерята на Тодор Александров Мария Александрова-Коева, в. Македония
     Портал „Македония“         Портал „Македония