Александър Попорушев
| Александър Попорушев | |
|---|---|
| български възрожденец | |
 | |
| Роден |
1849 г.
|
| Починал | 1897 г.
|
Александър Попконстантинов Попорушев (изписване до 1945 година: Александъръ попъ Константиновъ попъ Орушевъ) е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Александър Попорушев е роден през 1849 година в щипската махала Ново село, тогава в Османската империя. Произхожда от родове на свещеници – поп Константин (Костадин) и поп Оруш по бащина линия и поп Апостол Поликарев (1830 - 1871) по майчина.[1] Предсрочно завършва училище и е назначен за помощник на учителя Йосиф Ковачев в Щипското българско педагогическо училище след 1870 година. Активен е като черковен певец, поет и композитор и се изявява като силен противник на протестантската пропаганда. През 1888 година става екзархийски учител в Радовиш, където води борба с проникването на протестантството. По-късно става главен учител в Щип, където се запознава с Даме Груев и Гоце Делчев, които го привличат към ВМОРО, вероятно в 1894 година.[2] Александър Попорушев основава Радовишкия революционен комитет.[2][3] Ученикът на Попорушев в Щип и негов бъдещ зет Коце Ципушев пише за него:
| „ | Александъръ п. Орушовъ бѣ просвѣтенъ и богато надаренъ човѣкъ. Той бѣ и поетъ; написа много стихотворения за пробуждането на народа. И до днесъ негови пѣсни се пѣятъ въ Радовишко и Щипско. Както почти всички учители въ Македония, той бѣ и единъ отъ първитѣ дейци на създадената Вѫтрешна Революционна Организация, единъ отъ първитѣ сподвижници на Гоце Дѣлчевъ.[4] | “ |
Жени се за Мария от видния род Хаджияневи, с която имат шест дъщери и един син – ръководителят на ВМОРО и ВМРО Тодор Александров, други 4 деца умират преждевременно. Дъщерите на Попорушев завършват българската девическа гимназия в Солун и работят като учителки: Екатерина преподава в Скопие и е жена на Коце Ципушев; София преподава в Щип, Кочани и Кратово и е омъжена за Михаил Цонев; Василка учителства във Виница, Свети Никола и Чорлу и е омъжена за Тома Панушев; Елена преподава в Щип и Цариград и е омъжена за Любен Зафиров; Кира, омъжена за Янко Димитров, преподава дълги години в българската колония в Цариград, до 1945 година, когато е уволнена без право на пенсия като „сестра на Тодор Александров“; Константина (Костадина) преподава в Струмица, Кочани, Горна Джумая и София, активно участва в дейността на македонските просветни дружества и е сред учредителките на Македонския женски съюз, след Деветосептемврийския преврат в 1944 г. с мотива, че е „сестра на Тодор Александров“ е уволнена, по-късно арестувана и прекарва две години в лагера Белене.[5]
Александър Попорушев умира на около 45 години, според някои отровен от лечител гъркоманин.[6]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| поп Оруш | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Константин Попорушев | Ефросина Поликарева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Александър Попорушев (1849 - 1897) | Мария Хаджиянева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Екатерина Ципушева (1879 - 1967) | Коце Ципушев (1877 - 1968) | Тодор Александров (1881 - 1924) | Вангелия Александрова | Василка Панушева (1890 - ?) | Тома Панушев | Елена Зафирова (1892 - ?) | Любен Зафиров (1879 - 1962) | Кира Димитрова (1892 - 1982) | Янко Димитров | Константина Александрова (1896 - 1985) | София Монева | Михаил Монев (1881 - 1944) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Васев, Калоян. Тодор Александров : легендарният комита. София, „БИ 93“ ООД, 2021. ISBN 978-619-7496-72-7. с. 14.
- ↑ а б Добринов, Дечо. Последният цар на планините. Биографичен очерк за Тодор Александров 1881 - 1924. София, Македония, 1992. с. 13.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 482.
- ↑ Ципушевъ, Коце. 19 години въ сръбскитѣ затвори. Спомени. София, Книжарница „Св. Климентъ“, 1943. с. 11.
- ↑ Добринов, Дечо. Последният цар на планините. Биографичен очерк за Тодор Александров 1881 - 1924. София, Македония, 1992. с. 11.
- ↑ Разговор с дъщерята на Тодор Александров Мария Александрова-Коева, в. Македония
Портал „